Решение № 7 от 11.01.2024, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Силистра, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова при участието на секретаря Галина Н. Йовчева в присъствието на прокурора Т. Д. Ж. като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20233400100220 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по молба на Г. С. К., с ЕГН **********,, представляван от адв.Тр.С., с която срещу Прокуратурата на Република България се предявяват следните искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/:

2000 лева- имуществени вреди- направени разноски по ЧНД № 104/23г. по описа на РС-Дулово и ВЧНД № 162/23г. по описа на ОС-Силистра;

-26 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното му задържане под стража за 13 дни, наложено като мярка за неотклонение по ДП №259-3М-79/23, съгласно описа на РУ Дулово, при наличие на вече определена друга първоначална мярка по същото досъдебно производство по вид „парична гаранция“ заедно със законната лихва върху двете претендирани суми, считано от 08.04.2023г. до окончателното изплащане на задълженията;

Претендира разноските си, направени в настоящото производство.

Твърди, че с Определение № 125/20.04.2023г. постановено по ВЧНД № 162/23 г. по описа на ОС-Силистра, е отменено Определение № 92/10.04.2023г. постановено по ЧНД №104/23г. по описа на РС-Дулово, с което му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по образуваното ДП№ 259-3М-79/23 г. по описа на РУ-Дулово.

В следствие на тази неправомерно взета мярка 13 дни незаконно е задържан под 1 стража, което трайно е променило живота му. Нарушени са три негови основани права, а именно: правото му на свобода, правото на справедлив съдебен процес и правото му на защита в наказателното производство.

Случилото се го довело да състояние на безпомощност и пълно унижение.

Стресът, негативните емоции, постоянно нервно напрежение, възникнали семейни проблеми и противоречия с близките му хора са го наранили дълбоко и безпричинно. Поради това определя размера на претенцията си на база 2000 лева за всеки от дните, през които е изтърпявал неправилно наложената му мярка за неотклонение.

Счита, че държавата следва да възмезди тези негови страдания и вреди като му заплати претендираните обезщетения.

ОТЕТНИКЪТ по жалбата ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана по право от Окръжна прокуратура –Силистра, чрез Зам. окръжен прокурор Т.Ж., е подал писмен отговор, с който заявява, че исковите претенции са неоснователни и недоказани по основание и размер.

В тежест на ищеца е да докаже търпените от него вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение, а в случая не се сочат такива доказателства. Не се доказва и наличието на причинно-следствена връзка между търпените вреди и действията на прокуратурата, а извършваните от нея действия са в рамките на правно регламентираните в хода на наказателното производство.

Размерът на претенцията е необосновано завишен, тъй като дори да се приеме, че е налице незаконно лишаване от свобода, същото е за непродължителен период от време.

Трябва да се съобрази и факта, че с оглед продължителността на разследване, отговорността на Прокуратурата следва да се ангажира /евентуално/ само за периода на задържане.

Оспорва и акцесорната претенция за обезщетение за забава, като счита, че при евентуалното й уважаване, началният момент на забавата следва да е 20.04.2023г.- датата на постановяване на съдебния акт, с който задържането е било отменено, а не както ищецът претендира-08.04.2023г.

Като съобрази становищата на страните, съдът прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно тази разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени.

В разглеждания случай, безспорно установено по делото е, че с Определение № 125/20.04.2023г. постановено по ВЧНД № 162/23 г. по описа на ОС-Силистра, е отменено Определение № 92/10.04.2023г. постановено по ЧНД №104/23г. по описа на РС-Дулово, с което на Г. С.К. е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по образуваното ДП№ 259-3М-79/23 г. по описа на РУ-Дулово.

2

В следствие на тази неправомерно взета мярка ищецът е бил задържан незаконно 13 дни.

Следва да се съобрази, че до постановяването на този незаконосъобразен акт, се е стигнало по искане на РП-Силистра, което е второ поред в рамките на ДП№259-3М-79/23г. по описа на РУ Дулово. Първото искане е отхвърлено от РС-Дулово, с определение, постановено по ЧНД №102/23 г. по описа на съда. Съдът споделя доводите на ищеца, че искането на прокуратурата, инициирало производството по ЧНД№ 104/2023г. по описа на РС-Дулово, е лишено от законова предпоставка, понеже цели изменение към вече наложената мярка за неотклонение към по-тежка, каквото правомощие наблюдаващия прокурор не притежава, тъй като в разглеждания случай не е налице нарушение на наложената вече мярка за неотклонение от страна на Г.К.. В този смисъл са и мотивите, изложени от ОС-Силистра при отмяна на наложената мярка.

Държавата отговаря за вредите по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, когато задържането под стража е отменено като незаконно, независимо от развитието на досъдебното и съдебно производство и обезщетението се определя самостоятелно. /ТР№3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.д.№3/2004г. ОСГК /т.13/.

Очевидно е, че по отношение на ищеца е допуснато извършването на неоправдани от законова гледна точка действия на правозащитния орган- ответник по делото и от РСДулово, а именно задържането му под стража, поради което са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата за репариране на претърпените в резултат на тези действия вреди.

Неоснователно е възражението на ответника, че размера на обезщетението следва да се определи като се съобразят конкретните действия на прокуратурата, довели до твърдените от ищеца вреди, но не и за тези на районния съд. Държавният орган ответник по делата по ЗОДОВ е процесуален субституент на държавата и обезщетението се дължи от държавата.

Като се съобрази и разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗОДОВ, която предвижда солидарна отговорност в случаите, когато вредите са причинени от действията на няколко органа и искът е предявен срещу тях и на разпоредбата на чл.122 от ЗЗД овластяваща кредитора да иска изпълнение от един от солидарните длъжници, налага се извода, че в настоящото производство не е необходимо да се разграничава отговорността на Прокуратурата от тази на Районния съд и твърденията на ищеца за причинените му вреди от тези държавни органи следва да се разгледат в тяхната съвкупност.

От изложеното по-горе става ясно, че последица от отправеното от прокуратурата искане, респективно уважаването му от съда е нарушаването на правото на ищеца на свобода и сигурност. И това е в противоречие с разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, според който никой не може да бъде лишен от свобода освен в изброените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. В разглеждания случай лишаването на К. от свобода не е в съответствие със законните разпоредби, което е довело до отмяната на постановения съдебен акт от ОС –Силистра при обжалването му.

3

Предвид на това, съдът приема, че са налице предвидените в закона предпоставки за уважаване на иска и присъждане на обезщетение.

По иска за претърпени неимуществени вреди:

Според ищеца, тези вреди се изразяват в следното: чувствал се е безпомощен и унизен, стресиран, изпитвал негативни емоции, постоянното нервно напрежение, срив в отношенията му с познати и приятели, семейни проблеми и противоречия с близки, загуба на авторитет в обществото. Предприетите от ответника действия и престоя му в ареста са го наранили дълбоко и все още не може да преодолее тези негативни последици.

Описваните от К. негативни емоции са нормални реакции на преживяната психическа травма, каквато несъмнено се явява задържането му под стража. Това, че незаконосъобразното му лишаване от свобода за 13 дни е травмиращо преживяване, е факт, който не се нуждае от специално доказване и специални знания, за да бъде установен. /В този смисъл е и Решение № 427/16.06.2010г. на ВКС по гр.д.№ 273/2009г., III г.о./ достатъчен е факта, че с предприетите действия се ограничава негово основно човешко право, а имено правото на свобода и сигурност.

Преживяното чувство за несправедливост, страхът от това, че е лишен от свободата си, несигурността в бъдещето и безпокойството, свързано със загриженост за семейните и бизнес отношения, са все негативни преживявания, причинени от незаконосъобразното му задържане.

За промени в характера на ищеца през този период, а и до настоящия момент, свидетелстват показанията на свидетелите К. С. /син на ищеца/ и Л.К. /брат на ищеца/. Те потвърдиха, че в следствие на наказателното производство ищецът е изпаднал в социална изолация, че негативните последици продължават и към настоящия момент.

Свидетелят К.С.:“Не искаше да го виждат хората, защото всички го гледаха по различен начин …“; „даже и със семейството си не искаше да говори.“..беше затворен в себе си, не се хранеше…“.

Свидетелят Л.К. :“той се затвори в себе си и не излизаше никъде…“ Наказателното производство е в ранен етап от развитието си и не е приключило, поради което при определяне размера на обезщетението следва да се съобразят вредите от конкретното действие- лишаване от свобода, а не въздействието от провежданото наказателно преследване.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД.

Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица обективни обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда, а именно: срока на изтърпяване на мярката за неотклонение "задържане под стража", броя и продължителността на извършените процесуални действия с участието на пострадалия, начина, по който задържането под стража се е отразило върху ищеца с оглед личността му и неговия начин на 4 живот, професионалната му реализация, общественото доверие към него и социалните му контакти, отражението в емоционалната му сфера и здравословното му състояние.

Следва да се съобразят и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Поради това не може да се приеме предложения от ищеца начин на определяне на размера на обезщетението, визиращ сумата от 2000 лева за денонощие и паралела, който се прави с присъжданото обезщетение в други европейски държави. Обезщетение в този размер не отговаря на икономическите условия и жизнения стандарт в страната.

Като съобрази тези критерии, като се има предвид, че прокуратурата е органа, чиито действия са инициирали последвалото съдебно производство, а съдът, в нарушение на процесуалните правила е постановил задържане под стража, настоящият състав счита, че предявения иск следва да бъде уважен в размер на 5000 лева. За вреди в претендираните размери не се събраха доказателства, поради което съдът отхвърля иска за разликата от 5000 лева до 26 000 лева.

Не се доказа по безспорен начин причинно следствена връзка между задържането и респираторното заболяване, за което е представена съдебно-медицинска консултация.

Негативните преживявания на ищеца, установени със свидетелските показания, очевидно не са били с такъв интензитет, че да го мотивират да потърси професионална помощ от психолог или психиатър за справяне с последиците от травмата.

Обезщетението се дължи заедно с обезщетение за забава, считано от 20.04.2023г. датата на която е постановено определението на ОС-Силистра, с което е отменено изцяло протоколно определение №92/10.04.2023г. постановено по ЧНД №104/23 г. по описа на РСДулово.