Присъда № 19 от 17.02.2026, Софийски градски съд

МОТИВИ към присъда № 19 от 16.02.2026 г., постановена по ВНОХД № 3843/2025 г. на Софийски градски съд

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на адвокат Ю. Н. от САК, упълномощен защитник на подсъдимия С. Д. И., ЕГН **********, против Присъда № 85 от 14.02.2025 г. на Софийски районен съд, постановена по НОХД № 15527/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалваната присъда подсъдимият С. И. е бил признат за виновен, че на 03.05.2023 г. в периода от около 07:30 ч. до 15:00 ч. в гр. София, ул.

„Челопешко шосе“ № 45, в каравана, паркирана пред блок № 1, се съвкупил с лице от женски пол - Н.А.Н. (понастоящем Н.А.И.), родена на **** г., като я принудил към това със сила, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2 от НК, вр. чл. 54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със същата присъда подсъдимият И. е бил признат за виновен и за това, че на 03.05.2023 г. в периода от около 07:30 ч. до 15:00 ч. в гр. София, ул.

„Челопешко шосе“ № 45, в каравана, паркирана пред блок № 1, чрез употреба на сила, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст Н.А.Н. (понастоящем Н.А.И.), родена на **** г., поради което и на основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С обжалваната присъда на подсъдимия С. И., на основание чл. 23, ал.1 от НК е било определено общо наказание в размер на най-тежкото от наложените му с тази присъда, а именно лишаване от свобода за срок от шест години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим. От така определеното общо наказание съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР или с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият С. И. е бил осъден да заплати и направените по делото разноски, както следва:

- по сметка на СДВР – сумата от 8 041,03 (осем хиляди четиридесет и един лева и три стотинки) лева за направените в досъдебното производство разноски за експертизи;

- по сметка на ВСС и в полза на СРС – сумата от 37 161,97 (тридесет и седем хиляди сто шестдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки) лева за всички разноски за експертизи, направени в хода на съдебното производство, както и общо сумата от 10 лева като дължими държавни такси за служебно издаване на изпълнителни листи.

С атакуваната присъда първостепенният съд се е произнесъл и по въпроса 1 за веществените доказателства, приложени по делото, както постановил тези от тях, които принадлежат на пострадалата Н. И.а, да й бъдат върнати, вещите, принадлежащи на подсъдимия – да му бъдат върнати, а тези имащи характера на сравнителни образци, както и тези, послужили за извършване на престъплението, да бъдат унищожени като вещи без стойност по реда на ПАС.

По отношение останалите веществени доказателства съдът е разпоредил те да останат приложени по делото.

Постъпилата въззивна жалба е бланкетна. В нея се твърди само, че обжалваната присъда е неоснователна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на материалният закон и процесуалните правила, и при тяхното неправилно прилагане. Според жалбоподателя при вземането на решението си, първоинстанционният съд не бил обсъдил и анализирал правилно доказателствата по делото, което довело до постановяване на необоснована и незаконосъобразна присъда, която е и в противоречие с материалния закон. Иска се нейната отмяна и постановяване на нова, изцяло оправдателна присъда по отношение на подсъдимия И.. В условията на евентуалност се иска намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“ и прилагане института на условното осъждане.

С последващо писмено допълнение към жалбата си жалбоподателят уточнява възраженията и претенциите си. Решаващият съд е упрекнат в предубеденост, тъй като неоснователно бил отказал да проведе исканото от подсъдимия разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, само за да може да наложи на подсъдимия изключително тежко наказание.

Изразява се недоволство от аналитичната дейност на районния съд, който неоправдано бил отказал да кредитира обясненията на подсъдимия, както и оневиняващите го доказателства, и вместо това се доверил само на свидетелските показания от досъдебното производство. В жалбата още се твърди, че комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, проведена в съдебното следствие, целенасочено е била назначена от съда, за да бъде изкаран подсъдимия изверг, садист, изрод и психически нестабилна личност. Според жалбоподателя, районният съд се е позовал и на правни квалификации, които не са били повдигнати на подсъдимия, и така сам е квалифицирал деянието с по-тежка квалификация и с признаци, не повдигнати на подсъдимия с постановлението му за привличане като обвиняем и с обвинителния акт. По този начин съдът излязъл от рамките, очертани от държавното обвинение, нарушил правомощията си и постановил присъдата си в нарушение на процесуалния закон. В жалбата се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан по предявените му обвинения. В условията на евентуалност се иска намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“ до неговия законоустановен максимум и прилагане на чл. 66 от НК.

Писмено становище по въззивната жалба, наименувано „Допълнение на въззивна жалба“ е представил и подсъдимият. В него той повтаря доводите на 2 своя защитник и упреква съда в мъст и реваншизъм. Според подсъдимия, само за да прикрие пристрастието си, решаващият съд назначил множество експертизи, преповтарящи се с вече изготвени такива в досъдебното производство. Съдът е упрекнат и за това, че възложил тяхното изготвяне на преподаватели от различни университети, на професори и доценти, които обаче не били включени в списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица – според подсъдимия това било направено нарочно от съда, който, бидейки предубеден за виновността на подсъдимия, осъдил подсъдимия да възстанови изплатените им значителни по размер възнаграждения.

Подсъдимият И. възразява и срещу мотивите на съда, свързани с определяне размера на наказанието, като твърди, че е налице допуснато процесуално нарушение, доколкото съдебният състав се е произнасял по правна квалификация, която не е била предявена на подсъдимия. Иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде изцяло оправдан.

Алтернативно иска налагане на условно наказание в най-ниския възможен размер.

В съдебното заседание пред въззивния съд подсъдимият И. се явява и поддържа жалбата. Твърди, че не е извършил престъпленията, за които е обвинен и моли за оправдателна присъда. Защитникът му също заявява, че поддържа жалбата си на основанията, посочени в нея. Изразява становище, че предявените на И. обвинения не са били доказани по категоричен и несъмнен начин, поради което моли обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимият оправдан по всички обвинения.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за основателност на жалбата, доколкото приема, че обвинителната теза е била изцяло разколебана и по делото не е било установено по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна деянията, за които е внесен обвинителния акт. Прокурорът приема, че по делото са събрани само косвени доказателства, но те не водели до единствено възможния извод за И. като автор на вменените му престъпления. В тази връзка се припомня и въведената законодателна забрана осъдителната присъда да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4 на член 281 от НПК.

Прокурорът изразява и становище за допуснато от решаващия съд съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на И., тъй като по време на разпоредителното заседание съдът е отказал да изслуша подсъдимия, въпреки неговото изявление, че иска производството да се развие по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Според прокурора съдът е бил длъжен да допусне предварително изслушване и едва след това да направи преценка дали следва производството да мине по реда на диференцираната процедура или не.

В заключение представителят на СГП моли въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия И. по 3 предявените му обвинения.

С определението си по чл. 327 от НПК въззивният съд служебно прие, че не е необходимо да допуска провеждането на съдебно следствие и събирането на доказателства. Същевременно в проведеното открито въззивно съдебно заседание, по искане на защитата, бе допусната до разпит св. Н.А.И., която заяви пред настоящия съдебен състав, че като съпруга на подсъдимия желае да се ползва от разпоредбата на чл. 119 от НПК и моли да бъде заличена като свидетел по делото.

Софийски градски съд, след като изслуша явилите се пред него страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като анализира наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, прие въззивната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна.

След преценка на доказателствата, събрани при проведеното съдебно следствие пред първата инстанция, и на основание чл. 316 от НПК, настоящият въззивен съдебен състав намери, че са налице основания за приемане на нови фактически положения, като прие за установена следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:

Подсъдимият С. Д. И. е роден на **** г. в гр. Ямбол, живее в гр. София, български гражданин е, има завършено средно образование, женен е, селскостопански работник е, не е осъждан.

Н.А.И. (с предишна фамилия Н.) и подсъдимият С. И. са съпрузи от 13.07.2023 г. Те се запознали през интернет чрез познати през месец януари 2023 г. По това време Н. живеела на остров Крит, Република Гърция, а подсъдимият И. живеел и работел във Федерална република Германия.

Известно време двамата си общували чрез приложението „Месинджър“, като си пишели и говорели, включително чрез видео-връзка.

В началото на месец февруари 2023 г. Н. се прибрала в България и се установила в гр. Русе, при своята сестра – св. А.Р.. По същото време в България се завърнал и подсъдимият, който бил наясно, че Н. И.а (Н.) се е прибрала в родината си и живее в гр. Русе. Интернет комуникацията помежду им продължила и в един момент двамата решили да се срещнат лично.

Сторили това на 14.02.2023 г. като подсъдимият посетил пострадалата в гр.

Русе. По време на срещата им С. И. й предложил годежен пръстен, а Н. се съгласила да му стане жена.

Първоначално двамата заживели на семейни начала в гр. Хасково, а покъсно – от 17 април 2023 г., се установили да живеят в бяла каравана с надпис “Swift”, разположена на паркинга пред и около района на кооперацията на бл.1, на адрес в гр.София, ул. „Челопешко шосе“ № 45 (при Промишлена зона „Юпитер“). Подсъдимият и Н. само преспивали за вечерта в тази каравана, а през деня се качвали в жилището на неговия брат – свидетелят М. Д. И., находящо се в гр. София, ул. ****, вход - единствен, етаж 3, където ползвали 4 баня, кухня, трапезария и една стаичка в апартамента.

При престоя си в България Н. И.а (Н.) използвала мобилен телефон, като в него, за периода от 09.03.2023 г. до около 15:30 ч. на 03.05.2023 г. била поставена и ползвана от нея в системата на мобилния оператор „Виваком“ АД, СИМ-карта, регистрирана на името на подсъдимия с мобилен телефонен номер ****.

На 03.05.2023 г. в 15:11 часа Н. И.а (Н.) се обадила на Национален телефон 112 по мобилния си телефон с мобилен телефонен номер **** и подала сигнал за помощ. Съобщила, че се намира в близост до магазин на „Т Маркет“, находящ се в гр. София, ул. „Тодорини кукли“, че се крие между колите, че един „****“ два-три месеца я е държал, биел и тормозел, но тя избягала от него. Помолила за помощ, тъй като била сама и се страхувала, защото въпросното лице имало ножове. И.а (Н.) посочила също, че тя в момента ползва лек автомобил „Ауди“.