Решение № 7571 от 03.12.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 03.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ при секретаря Радослава

Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.

№ 13 180 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл.

226 ал.1 от КЗ /отм./.

В исковата молба на К.Ц.М., починала в хода на съдебното производство и на основание чл. 227 от ГПК на нейно място конституирани нейните наследници по закон Т.Й.Т. и Г.Й.Т., с определение от 13.10.2017 г., се твърди, че на 29.07.2016 г., около 19.50 часа, в гр. Сливен, пред входа на супермаркет „Е.”, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 320 Д” с рег. № *********, А.Д.И., извършвайки маневра на заден ход блъснала първоначалната ищца като й причинила телесни увреди, изразяващи се в счупване на носа, счупване на лява раменна шийка, счупване на дясна лъчева кост, тежка травма на дясна раменна кост и на двете колена. Твърди се, че била транспортирана до МБАЛ „д-р Иван Селимински” АД, в гр. Сливен, където й били извършени две операции на счупените нос и рамо и наместване на лъчевата кост на дясната ръка с поставяне на лонгета тип „Дезо” на лява раменна става. Твърди се, че на

04.10.2016 г. ответното дружество й заплатило доброволно сума в размер на 681, 22 лв., която счита за крайно недостатъчна да репарира претърпените вреди.

Твърди се, че й били причинени неимоверни болки, силен физически и психически стрес.

Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „БМВ 320”, да й заплати сума в глобален размер от 56 000 лв. като в исковата молба сумата е разбита по пера с оглед твърдените увреди. Претендира се законна лихва, считано от датата на деликта – 29.07.2016 г. и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.”, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.

Депозирани са допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор.

По делото като трето лице на страната на ответника е конституиран А.Д.И. и е приет за съвместно разглеждане обратен иск срещу нея с правно основание чл. 274 ал. 1 от КЗ/отм./, заявен за сумата от 26 000 лв., като частичен и пълен заявен размер от 56 000 лв.

Ответникът по обратния иск оспорва същият в депозирани писмени отговори. В качеството си на трето лице – помагач по първоначалния иск е заявила възражение за съпричиняване от страна на ищцата с оглед установено количество алкохол в кръвта й.

Главният иск се поддържа в открито съдебно заседание от адв.

К..

Възраженията на ответното дружество се поддържат в открито съдебно заседание от юрк. И., която поддържа заявения обратен иск.

Третото лице на страната на ответника и ответник по обратния иск се представлява в открито съдебно заседание от адв. Ш..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица 471 от 29.07.2016 г., съставен от ОД на МВР– Сливен, от който се установява, че на 29.07.2016 г., около 19.50 часа в гр. Сливен, пред супермаркет „Е.” се е осъществило ПТП от водача на лек автомобил „БМВ 320 Д” с рег. № ********* – А.Д.И., с концентрация на алкохол в кръвта от 0,18 промила, установена с „дрегер алкотест” и пешеходката К.Ц.М., от което пострадала пешеходката с диагноза: счупен нос, счупена дясна китка, счупено ляво рамо. Като причина за ПТП е посочено, че водачът на лекия автомобил извършвайки маневра на заден ход не вижда преминаващата зад него пешеходка и я блъска.

По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че пътното произшествие е осъществено в района на паркинг пред супермаркет „Е.” в гр.

Сливен. Посочено е, че скоростта на движение на лекия автомобил е била от порядъка на 10 км/ч, а най-вероятният начин на движение на пешеходеца е спокоен ход с 4,5 км/ч като опасната зона за спиране при движение от 10 км/ч е 3,3 метра. Посочено е, че от наличните данни по делото не е възможно да се определи точното място на удара и отстоянието, на което се е намирал автомобила от мястото на удара към момента на възприемане на пешеходеца. Посочено е, че водачът е имал техническата възможност преди потегляне да възприеме пешеходеца, както е имал и техническата възможност чрез завъртане на главата назад да възприеме други участници в движението и да осигури безопасна маневра. Посочено е, че няма технически причини за настъпване на произшествието. Вещото лице е обосновало и извод, че пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме визуално и слухово лекият автомобил.

По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в следствие на ПТП-то К.М. е получила „счупване на шийката на лява раменна кост - закрито, счупване на костите на дясна предмишница /лъчева и лакътна/ закрито в областта на дясна гривнена става с разместване, счупване на носните кости, контузия с охлузна рана в областта на лявото коляно”.

Посочено е, че получените травматични увреди са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети – блъскане на пешеходец от лек автомобил при маневра движение на заден ход, при съприкосновение между тялото и купето на автомобила.

Обоснован е извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между телесните повреди и настъпилото ПТП. Вещото лице е посочило, че е проведено комплексно лечение в болнични и амбулаторно-домашни условия. Обоснован е извод за извършена мануална репозиция и гипсова имобилизация за гривнената става и мека, имобилизационен тип „Дезо” за лява раменна кост. Посочено е, че възстановителният периода е продължил – 2 месеца имобилизация, след което рехабилитация – общо около 3-4 месеца, който период е обичайният възстановителен период за тези увреди.

По делото е изслушана и съдебно химическа експертиза, изготвена от вещото лице д-р В.Д.. Вещото лице е посочило в заключението си, че концентрацията на алкохол в кръвта на К.Ц. към момента на ПТП-то е 1,55 промила, което съответства на средна степен на алкохолно опиване, която се характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координация на движенията, силно забавени реакции.

Посочено е, че концентрацията на алкохол в кръвта на К.М. към момента на вземане на кръвната проба /22.15 часа/ е 1,19 промила, което е лека степен на алкохолно опиване.

По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р А.Т.М.. В заключението е посочено, че концентрация на алкохол в кръвта от 1,55 промила е долната граница на средна степен на алкохолно опиване, което се характеризира с нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства, признаци на значително подтискане на ЦНС с понижение на чувствителността за болка.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.И.Д., фактически съжител на първоначалната ищца, в съдебно заседание от 23.10.2017 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.

Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя е установена от констативния протокол за ПТП и изводите на вещото лице по допуснатата САТЕ.

Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице – ортопед-травматолог. С оглед изводите на СМЕ са установени и търпените от ищцата болки и страдания, техните интензитет и продължителност, които се потвърждават и от събраните по делото гласни доказателства, ценени от състава на съда при съблюдаване на нормата на чл. 172 от ГПК.

Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й увреждания, настъпилата промяна в стереотипа й на живот, подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищцата, степента и вида на увредите, периодът от време, през който е търпяла болки, страдания и ограничения, настоящият съдебен състав счита, че при съобразяване възрастта, интензитетът на страданието и продължителността на търпените от ищеца неблагоприятни последици /3-4 месеца/, изплатеното по доброволен ред обезщетение /500 лв./ справедливо би било да се присъди сума от 20 000 лв. за като за горницата до пълния предявен размер от 56 000 лв. искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че първоначалната ищца е нарушила разпоредбите на чл. 108 и чл. 114 т.1 от ЗДвП. Възражение за съпричиняване е наведено и от третото лице помагач на ответника, изразяващо се в обстоятелството, че към ПТП-то ищцата е била в степен на алкохолно опиянение от 1,55 промила респ. 1,19 промила при кръвната проба. Съгласно нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия т.е. налице е фактически критерий за преценка, а не следва да се презюмира наличие на съпричиняване само с оглед факта, че поведението на пострадалия е в нарушение на правилата на ЗДвП. В този случай вредоносния резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. При ангажираните по делото доказателства - изводите на САТЕ,

СХЕ и СМЕ, изготвена от вещото лице - съдебен медик, преценени в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира заявените възражения за основателни. За да достигне до този извод, съдът взе предвид, че първоначалната ищца се е движила на необозначено за целта място – на паркинг и не е положила достатъчно грижа да осигури безопасността си като с повишено внимание да следи за движещи се на това място автомобили, а и сама се е поставила в състояние, което обективно не й е позволявало да прояви такова повишено внимание, с оглед установената концентрация на алкохол в кръвта й, характеризираща се като средна степен на алкохолно опиване и водеща до нарушения на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията и силно забавени реакции. Настоящият съдебен състав намира, че същото възлиза на 1/4 и с така възприетия процент следва да се редуцира определеното обезщетение т.е. следва се сумата 15 000 лв.