Решение № 395 от 22.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 395 гр. Бургас, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Радостина П. И. Въззивно гражданско дело № 20252100500465 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 305 от 20.12.2024г., постановено по гр. дело № 770/2023 г. по описа на Районен съд-Карнобат, по предявени от ищцата Н. М. И., ЕГН: ********** искове по чл.

127, ал. 2 вр. с чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 86 от ЗЗД съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца Ж.А.Ш.., род. на **** г., ЕГН:

********** и Е.А.Ш.., род. на **** г., ЕГН: ********** на тяхната майка-ищца Н. М. И., ЕГН: **********, с настоящ адрес в **** до настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на тази мярка, като е определил местоживеенето на същите малолетни деца при същата тяхна майка, при следния режим на лични отношения на малолетните деца Ж.А.Ш.., род. на **** г., ЕГН: ********** и Е.А.Ш.., род. на **** г., ЕГН:

********** с техния баща-ответник А. Р. Ш., ЕГН: **********, с правото той да ги взима и връща от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09 .00 ч. на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и за по един месец през лятото, когато децата са в лятна ваканция и когато майката на същите деца не е в платен годишен отпуск, като бащата следва да взема и оставя децата от дома на майката, като бащата е осъден да заплаща на всяко едно от горепосочените си деца - Ж.А.Ш.. родено на **** година с ЕГН ********** и Е.А.Ш.. родено на **** г. с ЕГН ********** месечни издръжки за бъдеще време в размер на по 300 лв. за всяко едно от тях, чрез майката на същите деца Н. М. И. с ЕГН **********, начиная от 19.12.2024 г. като техен законен представител до настъпване на законни причини за тяхното изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска . Със същото решение бащата-ответник А. Р.

Ш. е осъден да заплати на майката-ищца Н. М. И. направените по делото разноски в размер на сумата от 500 лв., като същият е осъден и да заплати Държавата сумата от 864лв., 1 представляваща дължимата държавна такса по предявените искове.

Против решението е депозирана въззивна жалба от ответника А. Р. Ш., ЕГН:

**********, подадена чрез пълномощника му адв. С. Кенов – БАК, в която се твърди, че ищцата не живее в Р.България и се връща рядко в страната, а за децата фактически полага грижи техният баща. Сочи се, че по- голямото дете живее при бащата, а малкото при родителите на майката. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което родителските права да бъдат предоставени за упражняване на бащата, да бъде определено местоживеенето им при него, както и подходящ режим на лични отношения на децата с майката по преценка на съда. Претендира присъждане на разноските в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата-ищца Н. М. И., чрез процесуалния си представител адв. С. Петров – БАК е депозирала писмен отговор по въззивната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Счита за правилен извода на съда, че грижите за децата се полагат от ищцата, подпомагана от нейната майка, независимо, че поголямото дете не живее при нея от 2-3 месеца. Сочи, че по делото е доказано,че майката разполага с нужните родителски и възпитателски качества за отглеждане и възпитание на децата, въпреки, че тя пребивава често в чужбина с цел получаване на по-добри доходи, поради недаване на издръжка за децата от бащата. Излага, че правилно съдът е преценил, че бащата не полага нормални за децата грижи, като счита, че той проявява незаинтересованост към родителските си задължения, в т.ч. е допуснал по-голямото дете, което се е преместило да живее при баща си да има голям брой неизвинени отсъствия от училище, не осъществява необходимия контрол върху него и не обръща внимание на извънкласните му дейности и занимания. Твърди, че някои от тези действия са опасни за здравето му, посочвайки управление на електрически скутер и падане от него. Възразява се също, че бащата не полага абсолютно никакви грижи за по-малкото дете, нито му дава издръжка, което е принудило майката да търси работа в чужбина с цел набавяне на необходимите средства за отглеждане на децата. По подробно изтъкнатите в писмения отговор съображения се изразява несъгласие с изложеното от бащата във въззивната му жалба, като се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Карнобат не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по въззивната жалба.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на Н. М. И. в качеството й на майка на малолетните деца Ж.А.Ш.. роден на **** г. и Е.А.Ш.., роден на ****г., с която са предявени искове срещу ответника –техен баща А. Р. Ш. за предоставяне на родителските права върху децата за упражняване на майката –ищца и определяне на местоживеенето при нея, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с децата и да бъде осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на по 300 лв. на всяко дете от постановяване на съдебното решение до настъпване на законови основания за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава след падежа на всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че децата са родени от съвместното съжителство на техните родители, като впоследствие след раждане на второто дете отношенията между страните са се влошили. Ищцата сочи, че ответникът е упражнявал върху нея системен психически тормоз и заплахи, като е стигал и до физическо насилие. Излага, че децата също са ставали свидетели на поС.ните кавги между техните родители и на заплахите, които ответникът е отправял към ищцата. Сочи се, че от м. септември 2022г. страните са се разделили, след като ответникът е изгонил ищцата от дома им, заедно с двете им деца, след което ищцата е заживяла с деца в дома на родителите си в гр. Сунгурларе, ул. Аврора 22.

2

Заявява, че и впоследствие отношенията между страните са влошени, тъй като ответникът поС.но заплашвал ищцата и се заканвал със саморазправа. Навеждат се твърдения, че същият е спрял да полага грижи за децата, не искал да ги вижда и не заплащал издръжка за тяхното отглеждане, докато ищцата се грижела за децата с помощта на своите родители. По тези съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК на 19.03.2024г. ответникът е депозирал писмен отговор, в който сочи, че с ищцата са живели в чужбина, като последно през м. септември 2022г. са оставили децата за отглеждане при техните баба и дядо по майчина линия. Излага, че заминал в Германия да печели пари, като през 2023г. е ремонтирал къщата за да създаде удобно жилище за децата и е пращал пари на по-голямото дете Ж.. Заявил е, че ще през м. май 2024г. се върне в страната за да се грижи за децата. Оспорва твърденията на ищцата, че я е удрял. Сочи, че майката многократно е изоставяла децата и не може да полага адекватна грижа за тях, като продължава да живее в Англия, ограничавайки контактите й с децата и не иска той да им изпраща пари. Моли родителските права да бъдат предоставени на него и да бъде определеното местоживеенето на децата при бащата при определен от съда режим на лични отношения на майката с децата.

Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Карнобат е представила доклад по чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет.

От фактическа страна не се спори, а и от данните по делото е видно, че децата Ж. на 14г. и Е. на 7г. са родени от съвместното съжителство на двамата родители, че поради трудовата ангажираност на родителите в чужбина децата първоначално са били оставени за отглеждане при техните баба и дядо в страната. Не се спори, а и от данните се установява, че майката продължава да живее преимуществено и да работи в чужбина, но се връща в страната няколко пъти годишно, като нейно отсъствие за децата грижите се полагали от нейните родители. Установено е, че след раздялата на родителите през 2022 г., децата са заживели с майка си в дома на баба им и дядо им по майчина линия в гр. Сунгурларе, като през това време бащата работел в Германия. Сочи се, че в този период за децата се грижела майка им с помощта на баба им по майчина линия, а когато майката отивала да работи в чужбина за децата се грижела само бабата по майчина линия на децата. От данните по делото става ясно, че впоследствие след връщането на ответника от чужбина, същият се установил в гр. Сунгурларе и по-голямото дете Ж. отишло да живее при него, а другото дете Е. останало да живее с майка си в дома на нейните родители също в гр. Сунгуралре, където продължава живее и понастоящем. Установено е, че ответникът не е изпълнявал задължението си да дава издръжка на децата, такава била осигурявана само от майката, като за набавянето на средства тя била принудена да работи в чужбина. Не спори, че в дома, където се отглежда детето Е., както и в дома на бащата, където фактически пребивава понастоящем по-голямото дете Ж. има необходимите битови условия за това, като са задоволени нуждите на децата потребности и са създадени добри условия за това. По делото става ясно и, че бащата е допуснал детето Ж., което живее при него да има множество отсъствия от училище, защото го е водил в учебно време за да му помага по време на гроздобера, като с оглед трудовата си ангажираност бащата е занижил родителския контрол върху детето и му е предоставил възможност да харчи предоставените му от бащата пари без контрол, по собствено усмотрение. Изготвеният социален доклад сочи, че между децата и родителите са изградени трайни емоционални връзки на привързаност, вкл. и , че такива са 3 налице и към роднините си от разширения семеен кръг, в т.ч. и към роднините на бащата.

Установена е по-голяма привързаност на детето Ж. към баща си, при когото то живее понастоящем. При изслушване на детето Ж. в първата инстанция то е изразило желание да продължи да живее при баща си, посочвайки, че счита, че той се грижи по- добре за него и з а брат му с мотив, че при бащата се живеело по- удобно и по- хубаво, а майка му го изоставяла няколко пъти.

При изслушването на родителите в първата инстанция майката е заявила, че работи в Англия, за да печели пари за отглеждането и издръжката на децата, посочвайки, че ако бащата дава издръжка няма да се налага да работи в чужбина, а ще си намери работа в р.България. Изразила е убеденост, че ще гледа и ще се грижи по-добре от бащата за децата, вкл. и за тяхното образование и култура. Посочила е, че поведението на по-голямото дете се е влошило след като се е преместило да живее при баща си, започнало е да отсъства от училище и е влошил успеха си в училище. Заявява, че бащата е давал на детето Ж. да управлява електрически скутер без надзор и това е довело до възникване на инциденти, вкл. и когато е изпратил Ж. да доведе при него по-малкия си брат Е..

При изслушването на бащата, същият е заявил, че желае да отглежда и двете деца, защото майка им ги е оставила и е заминала в чужбина, като сочи, че има нужните битови условия за това.

С първоинстанционното решение, районният съд е предоставил родителските права върху децата за упражняване на тяхната майка, при която е определил те да живеят, определил е режим на лични отношения на бащата с децата и го е осъдил да им заплаща месечна издръжка в размер на по 300 лв. За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че ищцата е по - пригодния родител, с мотив, че по делото е установено, че тя полага достатъчно по обем необходими грижи и за двете деца / независимо, че едното от децата Ж. фактически живее при баща си/, а в нейно отсъствие липса грижи за децата полага баба им по майчина линия. Съдът е счел, че макар малолетното дете Ж. да живее фактически при бащата, последният не разполага с нужните възпитателски качества, и макар да му дава издръжка действа така, че да възпрепятства неговото нормално физическо, психическо и морално израстване, а спрямо другото му малолетно дете Е. е проявил пълна неинтересованост от негово нормално физическо , психическо и морално изграждане, защото не поддържа контакти с него и не му дава необходимата му издръжка. Съдът е заключил, че данните по делото сочат, че ищцата разполага с нужните родителски качества и възпитателски умения за осигуряването на правилното и нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие на децата и може да им предложи една сигурна и благоприятна семейна среда, с която да способства тяхното израстване като пълноценни и зрели личности. По тези съображения е уважил исковата й претенция за предоставяне упражняване на родителските права на децата на нея, определил е местоживеенето на децата при нея, а на бащата е определил обичайният съобразно съдебната практика режим на лични отношения с децата, като го е осъдил да им заплаща, чрез майката като законен представител месечна издръжка в размер на 300 лв. /в близък до минималния размер/, съобразявайки доходите на бащата и претенцията на майката.