Решение № 22018 от 04.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22018 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20231110101802 по описа за 2023 година

Ищецът Б. Н. Н. твърди да е сключил договор за паричен заем № ....с ответника „С. к.“ ООД. Размерът на заема бил 500 лв., месечна вноска, 4 погасителни вноски. Сочи, че била предвидена неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника да осигури обезпечение в размер на 150 лв. Още същия ден била начислена неустойката, тъй като ищецът не бил представил в срок обезпечение.

Твърди, че е нарушено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за форма на договора за кредит. Посочва, че липсва посочена методика за формиране на ГПР. Цитира практика на СЕС, според която непредоставянето на тези данни е приравнено на липса на ГПР. Сочи, че размерът на ГПР е неправилно посочен, а действителният е в пъти над законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че не е посочена договорната 1 лихва.

Твърди нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие със ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неустойката била предвидена при неизпълнение на задължение, от което не произтичат преки вреди. Сочи, че така уговорена, неустоечната клауза заобикаля закона и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че неустойката е допълнително възнаграждение. Твърди, че същата е неравноправна и нарушава чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че не е уговорена индивидуално.

Твърди, че неправилно посоченият размер на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика. Счита, че клаузата за възнаградителна лихва – ГЛП, е нищожна поради противоречие с добрите нрави – надвишава трикратния размер на законната лихва. Посочва разлика между посоченото в договора като крайна стойност, която е следвало ищецът да върне на ответника, и реално върнатата сума. Сочи, че клаузите в процесния договор не са формулирани ясно.

Моли съда да прогласи нищожност на клаузата, предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение. Моли съда на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД да осъди ответника да заплати сумата от 241,54 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за заем № 245037, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.01.2023 г., до окончателното изплащане 2 на сумата.

Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е нарушено изискването на ЗПК за посочване на ГПР. Твърди, че формулата и компонентите, необходими за изчисляването на ГПР, са посочени в Приложение № 1 към ЗПК, а стойността на ГПР е посочена в договора - 48.02 %. Сочи, че неустойката не следва да се отчита при изчисляването на ГПР. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР е действителният такъв. Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да е нищожна, както и да е неравноправна по смисъла на ЗЗП.

Твърди, че не е налице заблуждаваща търговска практика, тъй като ГПР е правилно посочен в договора. Оспорва неустоечната клауза да е нищожна, твърди, че тя не противоречи на добрите нрави, а има обезщетителна функция. Претендира разноски.

По първначалия иск : Искът е основателен. В своята практика настоящият състав приема, че клаузи в договори за потребителски кредит, предвиждащи неустойка за непредоставяне на гаранция са нищожни като заобикалящи закона. Неустойка в такива договори може да бъде предвидена само като обезщетение за реално претърпени вреди и дължимостта й е в зависимост от реално претърпени вреди. В случая кредиторът нито твърди, нито доказва, че при самото сключване на договора е претърпял вреди. Риска, който за кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен заем не е вреда. Не е налице и гаранционната функция на неустойката, тъй като неустойка, която се дължи и при редовно изпълнение, няма гаранционна функция. Спорната клауза просто прикрива допълнителен доход за кредитора.При това е без значение, дали плащането за неустойка, води до годишен процент на разходите по кредита, надвишаващ законовия максимум. Уговорките, които заобикалят императивни норми на закона са нищожни, независимо дали търсеният с тях ефект е постигнат или не.

Според заключението на приетата счетоводна експертиза, сумата от 241,54 лв. отговаря на платеното от 3 ищеца по недействителната неустоечна клауза. Тази сума ответникът следва да върне на ищеца, ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до изплащане, както и сторените по делото разноски за такса, експертиза и адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението от 1000 лева, което съдът намира за основателно. С оглед сложността и продължителността на спора, съдът намира за съответно адвокатско възнаграждение на ищцовата страна в размер на 900 лева.Общото задължение на ответника за разноски е в размер на 1450 лева.

Съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна неустоечната клауза в договор за паричен заем № ...с ответника „С. к.“ ООД, сключен между „С. к.“ ООД ЕИК ...и Б. Н. Н. ЕГН **********.

ОСЪЖДА „С. к.“ ООД да заплати на Б. Н. Н. сумата от 241,54лв., ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до изплащане, както и разноски в размер на 1450 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4