Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4079 от 05.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7168/2024
Вид
Решение № 4079
Подписан
05.07.2024
В сила
05.07.2024
Състав
Елена Андреева, Стилияна Григорова, Елена Маврова

Цитирани разпоредби

  • чл. 428, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4079 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20241100507168 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД – юрк. Ф. Г. срещу постановление от 07.06.2024 г., с което съдебният изпълнител по изп.д. № 20248490400262 по описа на ЧСИ, рег. № 849 на Камарата на ЧСИ е оставил без уважение възражението на длъжника срещу приетите разноски за адвокатско възнаграждение и за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски за производството.

В жалбата се твърди, че е налице прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя от 5 406.50 лева. Според жалбоподателя, възнаграждение над размера от 200 лева на взискателя В.Х.Л. не се дължи. Моли съдът да отмени и разпореждането, с което частният съдебен изпълнител е събрал такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 6 500 лева.

Ответникът по жалбата В.Л., чрез адв. Г. Т., възразява срещу изложените от длъжника доводи, с които се обжалва отказът на съдебния изпълнител да редуцира адвокатския хонорар. Претендира разноски за производството пред СГС.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които 1 жалбата е неоснователна по изложените в тях съображения. Счита за неприложими разпоредбите на чл. 78 и чл. 81 от ГПК в производството по спор за разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20248490400262 по описа на ЧСИ рег. № 849 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена от адв. Г. Т., представител на взискателя В.Х.Л. молба на 21.05.2024 г., към която е приложен изпълнителен лист от 13.05.2024 г. по гр.д. № 10522/2015 г. по описа на СРС, според който длъжникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е осъден да заплати на В.Х.Л. сумите от 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания поради смъртта на баща й Х.М. Костадинов, настъпила в резултат на трудова злополука от 13.06.2014 г. в ТП „Изгрев“ – гр. Божурище, заедно със законната лихва от 24.06.2014 г. до окончателното изплащане, както и 2 100 лева разноски.

Взискателят В.Л. е упълномощил адв. Г.П. Т. за представителство в изпълнителното производство за принудително събиране на присъдените суми. По договор за правна защита и съдействие от 11.04.2024 г. адв. Т. осъществява безплатна правна помощ и представителство на В.Л..

В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано определяне и събиране на адвокатско възнаграждение.

С постановление от 21.05.2024 г. е образувано изпълнително дело и са приети разноски в размер на 100 лева обикновени такси, сумата от 7 487 лева пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и е определено адвокатско възнаграждение в размер на 5 406.50 лева за безплатна правна помощ.

На 21.05.2024 г. до длъжника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е изпратена покана за доброволно изпълнение за заплащане на сума на 70 000 лева главница, 73 451.98 лева законна лихва за периода 24.06.2014 г. – 05.06.2024 г., 2 100 лева разноски, 5 406.50 лева адвокатско възнаграждение, 100 лева разноски по изпълнението и 7 487 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

В поканата до длъжника е вписано задължението му да изпълни доброволно в двуседмичен срок от получаването й, като при неизпълнение частният съдебен изпълнител ще пристъпи към принудително изпълнение по 2 реда на ГПК, чрез удръжки от банкови сметки на длъжника и опис и продажба на негово движимо и недвижимо имущество.

Поканата за доброволно изпълнение е получена на 22.05.2024 г.

На 27.05.2024 г. е подадено възражение срещу приетите разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 406.50 лева и приетата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 7 487 лева.

На 04.06.2024 г. е подадено възражение от процесуалния представител на В.Л. срещу искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, а на 06.06.2024 г. – искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Юробанк България“ АД.

С постановление от 07.06.2024 г. е оставено без уважение възражението на длъжника срещу приетите разноски, получено на същата дата.

На 13.06.2024 г. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подал жалба, по която е образувано настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).

Адвокатското възнаграждение би се дължало в минималния размер от 200 лева, ако длъжникът бе платил в срока за доброволно изпълнение.

Въпреки несъгласието му с определените разноски за адвокатско възнаграждение и с размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не е съществувала пречка задължението за главницата от 70 000 лева, натрупана 3 за 10 години законна лихва от 73 451.98 лева и разноски в исковото производство от 2 100 лева длъжникът да преведе по посочената в поканата за доброволно изпълнение банкова сметка на ЧСИ, рег. № 849. Съдебният изпълнител не е предприел незабавно принудително изпълнение с налагане на запор по банкови сметки на длъжника. Той е спазил двуседмичния срок по чл.

428, ал. 1 от ГПК, разчитайки на добросъвестно изпълнение от страна на длъжника на безспорните вземания по изпълнителния лист. Вместо това „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подал възражение срещу приетите разноски, без да се сочи основателна причина за неплащане на сумите от 70 000 лева, 73 451.98 лева и 2 100 лева.

Това е наложило взискателят да прояви активност, настоявайки сумите да бъдат събрани по реда на принудителното изпълнение.

По тези съображения адвокатското възнаграждение следва да се определи в размерите по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. То възлиза на половината от стойността на адвокатския хонорар по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. – 10 472.08 лева при интерес от 145 551.98 лева, или 5 236.04 лева. Със сумата от 200 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. възнаграждението на адв. Т. е 5 436.04 лева. Следователно, частният съдебен изпълнител е определил правилно хонорара от 5 406.50 лева, който е и на стойност, малко по-ниска от този по Наредбата.

Що се отнася до жалбата на длъжника относно дължимите на съдебния изпълнител такси по Тарифата към ЗЧСИ, съдът намира, че за сумата по т. 26 от Тарифата не е съставена сметка. Налице е сметка единствено за сумата от 66 лева с ДДС. След връщане на делото съдебният изпълнител дължи да състави сметка за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като съобрази, че основа за изчисляването е само сумата по изпълнителния лист – сбора на 70 000 лева, 73 666.49 лева законни лихви за периода 24.06.2014 г. – 13.06.2024 г. и 2 100 лева разноски, но не и върху адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство.

По така изложените съображения постановлението от 07.06.2024 г. следва да се отмени единствено в частта, в която са приети разноски за такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В останалата част жалбата е неоснователна.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.

4

№ 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 13621/13.06.2024 г. на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу постановление от 07.06.2024 г. по изп.д. № 20248490400262 в частта, в която е отказано изменение на постановление от 21.05.2024 г. за приети разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 406.50 лева.

ОТМЕНЯ постановление от 07.06.2024 г. по изп.д. № 20248490400262 в частта, в която е отказано изменение на постановление от 21.05.2024 г. за приета такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и връща делото на ЧСИ за съставяне на сметка за т. 26 от ТТРЗЧСИ върху сумите по изпълнителния лист.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на разноски за производството.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5