Решение № 229 от 13.12.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Разград, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20243300500412 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 426 о т 18.07.2024 г. п о гражданско дело № 20243330100190 по описа за 2024 година на Районен съд – Разград, съдът е постановил следното:

ПРИEMА за установено по отношение на Ж. С. С. , ЕГН:********** от село *** и А. А. М., ЕГН:********** от село ***, че ищците С. М. С., ЕГН:********** от село ***, Н. С. А., ЕГН: ********** от село *** и Ш. С.

Ф., ЕГН: ********** от село ***, са собственици на 35 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с. Раковски, община Разград, с адрес: село ***, целият с площ от 700 кв. м., при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, представляваща част от дворното място, заключена в триъгълника, оцветен в жълто в скицата, придружаваща заключението на вещото лице, находяща се на лист 92 от делото, между границата на имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** по КККР на с. Раковски, община Разград, област Разград, с адрес: село ***, целият с площ от 481 кв. м., при съседи: ***, ***, ***, *** и ОСЪЖДА Ж. С. С. , ЕГН:********** и А.

А. М., ЕГН:**********, да предадат владението й.

ОСЪЖДА Ж. С. С. , ЕГН: ********** и А. А. М., ЕГН: **********, да заплатят на ищците С. М. С., ЕГН: **********, Н. С. А., ЕГН: ********** и Ш. С. Ф., ЕГН: **********, сторените по делото разноски, в размер на 1

565,00 лв. /петстотин шестдесет и пет лева/.

Скицата, придружаваща заключението на вещото лице, находяща се на лист 92 от делото е неразделна част от настоящото решение.

С определение № 931 от 18.09.2024 г. по гражданско дело № 20243330100190 по описа за 2024 година на Районен съд – Разград, постановено по реда на чл. 248 ГПК, по молба на С. М. С., Н. С. А. и Ш. С. Ф., е изменено решението в частта за разноските, като съдът е постановил следното: ОСЪЖДА Ж. С. С., ЕГН: ********** и А. А. М., ЕГН: **********, да заплатят на ищците С. М. С., ЕГН: **********, Н. С. А., ЕГН:

********** и Ш. С. Ф., ЕГН: **********, сторените по делото разноски в размер на 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/ представляващи адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство по гр.д. №190/24г. по описа на РРС.

Настоящото производство по реда на чл. 267 ГПК е образувано по подадена от ответниците Ж. С. С. и А. А. М., и двамата действащи чрез пълномощниците си адвокат А. И. М. от АК – Разград и адвокат Н. М. от АК – Разград, въззивнна жалба с вх. № 7326 от 13.08.2024г. по описа на РС-Разград.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено. Моли се за неговата отмяна и постановяване на друго, с което иковата претенция бъде отхвърлена изцяло. Излагат се подробни съображения. Акцентира, че иска е с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, а не чл. 108 ЗС. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - С. М. С., Н. С. А.и Ш. С. Ф., всички чрез пълномощника си адвокат Й. К. от АК Разград, депозират отговор на жалбата. Намират жалбата за неоснователна и молят решение да бъде потвърдено. Излага т подробни съображения.

Производството е и по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 248 ГПК.

Депозирана е и частна жалба от ответниците Ж. С. С. и А. А. М., и двамата действащи чрез пълномощниците си адвокат А. И. М. от АК – Разград и адвокат Н. М. от АК – Разград, с вх. № 7326 от 13.08.2024г. по описа на РСРазград, срещу определение № 931 от 18.09.2024 г. по гражданско дело № 20243330100190 по описа за 2024 година на Районен съд – Разград, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено решението в частта за разноските, като Ж. С. С. и А. А. М. са осъдени да заплатят на ищците сторените по делото разноски в размер на 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/ представляващи адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство по гр.д. №190/24г. по описа на РРС.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което се моли за отмяната му оставяне без уважение на молбата по чл. 248 ГПК на насрещната страна изменение на решението, в частта му за разноските, като неоснователна. Излагат се подробни съображения.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната по частната жалбата страна 2 С. М. С., Н. С. А. и Ш. С. Ф., всички чрез пълномощника си адвокат Й. К. от АК - Разград, депозират отговор на жалбата. Намират жалбата за недопустима като просрочена, а по същество - неоснователна и молят определението да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения.

Представяте заверен препис от договора за правна защита и съдействие с № 0000075110.

Когато срещу решението е подадена въззивна жалба, а срещу определението по чл. 248 ГПК - частна жалба, двете жалби следва или да се разглеждат в общо производство, или производството по частната жалба да изчака резултата от производството по въззивната жалба, с оглед обусловения, несамостоятелен характер на определението по чл. 248 ГПК.

Въззивният съд може да разглежда частна жалба против определение по чл.

248 ГПК, независимо от решението, само ако последното е влязло в законна сила. По аргумент от чл. 81 ГПК, изискването за приключване на спора, във връзка с който се дължат разноски, е относимо и към производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК относно разноските. Така и Определение № 770 от 15.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2563/2017 г., II т. о., ТК.

Настоящият съдебен състав намери, че двете жалби следва да се разглеждат в общо производство.

В отрито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивниците не се явяват. Явяват се пълномощниците им адвокат А. И. М. от АК – Разград и адвокат Н. М. от АК – Разград, които поддържат въззивната и частната жалба и излагат подробни съображения. Претендират разноски.

В отрито съдебно заседание при редовност в призоваването, въззиваемата страна С. М. С. се явява лично, а въззиваемите страни Н. С. А. и Ш. С. Ф. не се явяват. За всички въззиваеми се явява пълномощникът им адвокат Й. К. от АК – Разград, която поддържа отговорите на въззивната жалба и на частната жалба, като излага подробни съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалбата е подадена в срок от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с конкретните възражения в жалбата, следва да се добави и 3 следното:

Пред въззивната инстанция не са приети доказателства водещи до промяна във фактическата обстановка и правните изводи на първоинстанционния съди, към които въззивния съд препраща.

По възражението на жалбоподателите - ответници, че предявения иск по чл. 108 ЗС е недопустим.

Предявен е настоящият ревандикационен иск по чл. 108 ЗС от ищците срещу ответниците. Според Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.

Поради това съдът намира, че искът е допустим.

По същество.

Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1 ищецът да е собственик на претендирания имот; 2 процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3 ответникът да владее или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на първите две обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основанието за владение/ – върху ответника. При това, за установяването на твърдяното право на собственост ищецът следва да проведе едно главно доказване, което за да постигне целта си – формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти, следва да бъде пълно. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай са налице посочените предпоставки.

По делото няма спор, че ищците се легитимират като собственици по силата на сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №134 том 4 дело №275 от 24.06.2002 г. на Р.И. нотариус с рег.

№378 на НК с район на действие Разградски Районен съд. Ищецът С. М. С. е придобил в режим на СИО с М.М. С.а дворно място УПИ IX-180 /сега ПИ с 4 идентификатор ***/, съгласно представено удостоверение за сключен граждански брак №40/09.11.1974г. /лист 10 от делото на РС/. М. С.а е починала на 21.12.2023г. и е оставила за наследници преживелия съпруг и двама низходящи - Н. С. А. и Ш. С. Ф. – ищци по делото, видно от Удостоверение за наследници №133/28.12.2023г. /лист 13 от делото на РС/.

По делото няма спор, и че ответниците са придобили ПИ с идентификатор *** с Нотариален акт за покупкопродажба №16, т.1, рег. № 1454, н.д. №14 на 25.03.2021г. - сделка при нотариус №312 на НК.

Праводателите им са били собственици по силата на Нотариален акт за собственост на същия имот по давностно владение № 82, т.4, рег.№8965, дело №506 от 18.12.2017г. на нотариус рег.№312 от НК.

Основният спорен въпрос, пренесен пред въззивна инстанция е дали ищците са собственици на процесните 35 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Раковски, община Разград.

Видно от заключението на СТЕ, е че експерта хронологично е проследил промените в имота на ищците с кад. № *** и този на ответниците с кад. № ***, за първи път обособени в кадастралния план на с. Раковски, одобрен през 1932г. от разделяне на имот № 141. По време на действие на този план, не са материализирани никакви вътрешно регулационни граници за новообразуваните имоти. Следващият в исторически аспект одобрен кадастрален план е този от 1974г. В него именно физически се обособяват имотите с №180 и №195, като границата между двата имота /на скицата, неразделна част от решението, е изобразена с червен цвят и символно обозначена с “тире – точка“/ е кадастралната такава по действащия план от 1974г. и представлява и вътрешно-регулационна по отношение на процесните имоти. В заключението си експерта констатира именно по тази гранична линия останки от каменна основа, с предполагаем произход ограда.

Наслагвайки кадастралната карта, изработена и одобрена през 2007г., вещото лице установява, че изобразената върху кадастрална карта граница между ПИ № *** и ПИ № *** не представлява и не съвпада с кадастралната граница на плана от 1974г., който е и понастоящем действащия регулационен план, и не е вътрешнорегулационна такава за двата имота. При изслушването в о.с.з. експерта е уточнил още, че не са предвиждани дворищно-регулационни мероприятия и в тази връзка не са извършвани такива, респ. няма неуредени по регулация отношения, касаещи спорната граница. В резултат е установил “застъпване“ на площ от двата имота в размер на 35 кв.м., които по дворищнорегулационния план от 1974г. са към имот №180, а съгласно кадастралната карта на АГКК от 2007г. са към имот №195.