Определение № 3896 от 31.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3896 гр. София, 31.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Дияна Ценева Касационно гражданско дело № 20238002104809 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Пик Нюз“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Н. Й. чрез процесуалния представител на дружеството адв. Ю.Т., срещу въззивно решение № 3420 от 28.06.2023 г. по в.гр.д. № 10673/2022 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба са изложени подробно доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства; изложил е непълни, неясни и на места вътрешно противоречиви мотиви. Не е направил разлика между отрицателно мнение, представляващо критика към някого, и обида, в резултат на което необосновано е приел, че направените изявления са обидни и представляват основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за обезщетяване на претендираните неимуществени вреди. Не е съобразил, че ищцата по делото е публична личност и като такава следва да понася засиления журналистически интерес и да търпи повече укори, включително с изразни средства, надхвърлящи добрия тон, в какъвто смисъл е утвърдената съдебна практика. Поддържа също, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не е съобразено с установените по 1 делото вреди и критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, за които жалбоподателят твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и на ЕСПЧ- основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК:

1. На база на какви факти и доказателства следва да се направи преценка от страна на съда за пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 от ЕКЗПЧОС.

2. Въз основа на какви критерии съдът следва да направи разграничение между думи и изрази, използвани единствено за умишлено унижаване на достойнството на личността, и такива, които характеризират личността с негативни изразни средства, когато последната се явява участник в процеса, обект на неблагоприятния коментар.

3. Може ли да бъде вменена отговорност на делинквента за „цялостно внушение, общо впечатление и замисъл, внушаване на негативна нагласа в обществото“, и явява ли се част от фактическия състав на обидата и клеветата субективната интерпретация на пострадалия на изнесените за него негативни оценъчни съждения.

4. Длъжен ли е съдът при мотивиране на крайния съдебен акт да извърши подробен анализ на процесните думи и изрази, като разграничи кое изявление е обидно и кое- клеветническо, както и съпоставка между елементите на съответния деликт и елементите от фактическия състав на обидата, съответнона клеветата.

5. Спрямо какви критерии следва съдът да определи размера на дължимото обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, във връзка с прилагането на т. 11 от ППВС № 4/1968 г. и следва ли тези критерии да бъдат точно определени от въззивния съд за всеки деликт в мотивите на въззивното решение.

Позовава се и на основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация М. Б. М. - Н. изразява чрез своя пълномощник адв. М. С. становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до 2 касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 21.03.2022 г. по гр.д. № 1201/2021 г. в частта, с която върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. е присъдена законна лихва за периода от 23.07.2020 г. до 26.07.2020 г. , и в тази част претенцията на ищцата М. М. - Н. е отхвърлена като неоснователна.

Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която „Пик Нюз“ ЕООД е осъдено да заплати на М. М. - Н. сумата 9 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикувани на 22, 26 и 27 юли 2020 г. статии в сайта pik. bg, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.07.2020 г. до окончателното й заплащане, както и сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от публикувана на 23.07.2020 г. статия в сайта retro.bg., както и в частта за разноските.

Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна и не е било спорно между страните, че на 22.07.2020 г. на електронната страница на информационна агенция „ПИК“ е била публикувана статия със заглавие „РЕТРО: М. М. нещастно влюбена във висш държавен мъж“; на 26.07.2020 г. на същата електронна страница е публикувана статия със заглавие “Секс аферата се разгаря: М. се хвалела, че си ляга с „шефа на държавата“. А. Н. в депресия“; на 27.07.2020 г. е публикувана статия със заглавие „ Секс тефтерчето на М. М. - интимният списък на кюстендилката набъбва по чин: митничар, кмет, министър, висш държавник“. Приел е, че посочените в статиите обстоятелства, според които М. М. е имала множество интимни връзки, които представляват и прояви на брачна изневяра; че изборът й на партньори е бил повлиян от общественото им положение и престиж; че политическата й дейност и появата й в публичното пространство са обусловени от любовно отхвърляне, сочат на нейно недостойно поведение от гледна точка на общоприетите морални разбирания и предизвикват еднозначна негативна оценка на твърдените прояви, които са от естество да накърнят нейната репутация. Приел е, че използваните в тези статии думи и изрази по отношение на ищцата: „прицелила се в най - високите държавни 3 върхове, преследвайки до полуда новия обект на любовните си щения“, „изживяваща любовна драма покрай въжделенията си към висш държавник“, „любовна драма стои зад скандалните й напъни да яхне народното недоволство“, „хвалеща се, че си ляга с шефа на държавата и че може да постигне каквото си поиска“, „обърнала е гръб на съпруга си и на любовника си в момента, в който се е уредила с депутатско място“, „загубила е тотално разсъдък“, „истинска мъжемелачка“, „като пчеличка скача“, „палавата юристка, която иначе обича да се прави на светица“, „бурно минало с мъжете“, не са в рамките на свободата на словото и са използвани умишлено за унижаване на нейното достойнство. Предвид изобилстващите негативни изрази, тези статии с целия си смисъл и контекст представят ищцата като лице, което се занимава с неморални и обществено неприемливи дейности.

В мотивите на обжалваното решение въззивният съд подробно се е спрял на съдържанието на понятието“ свобода на словото“ и ограниченията при неговото упражняване. Посочил е, че свободатата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни права. Свободата на словото не включва възможност за разпространяване на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права, и не предпоставя налагане на негативен подтекст. Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, които са правнозначими ценности, защитавани от законоустановения ред в държавата.

Позовал се е и на Решение № 7/1996 г. на Конституционния съд на Република България, в което е прието, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение с оглед разпоредбите на чл. 57, ал.2 и чл. 39 от Конституцията на Република България.

В изложените от въззивния съд мотиви е направено и принципно разграничение между изразяването на критични мнения и оценъчни съждения, и престъпните състави на обидата и клеветата. Посочено е, че казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие е обида по смисъла на чл. 146, ал.1 НК, както и че унизителният характер на казаното следва да се преценява въз основа на приетите в обществото морални норми на нормално човешко общуване, без значение дали казаното отговаря на действителността. Разгласяването на позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление 4 представлява клевета/ чл. 147, ал.1 НК/, както и че в този случай истинността на изнесените твърдения подлежи на доказване. Посочено е, че оценъчните твърдения не подлежат на проверка за вярност и изразяването им не е противоправно, освен ако не са обидни. Посочил е, че разпоредбата на чл. 10 от ЕКЗПЧОС, която прокламира свободата на изразяване на мнения, включително разпространяването на информация и идеи без намесата на държавните власти, не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица.

Изхождайки от тези принципни положения въззивният съд е приел, че ответникът не твърди и не доказва, че изнесените факти от лицата, на които е възложил изготвянето на процесните статии, са верни, нито че е проверил достоверността на тяхното съдържание. В статиите като източник на информацията са посочени клюки и слухове, което не съответства на добрата журналистическа практика. Използваните думи и изрази, цитирани в мотивите на решението, разглеждани поотделно и в общия контекст на статиите, са преценени като оскърбителни, обезценяващи човешката стойност на ищцата. В обобщение съдът е приел, че е налице последователно публично охулване на личността на ищцата, което е противоправно и съставлява основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника като възложител на работата за обезщетяване на причинените от трите статии неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел, че присъденото обезщетение в размер на 12 000 лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посочил е, че за да определи този размер съобразява от една страна характера на клеветническите и обидните твърдения; кумулирания ефект от публикациите, които са свързани помежду си и целят да представят ищцата в негативна светлина чрез посочването на факти, отнасящи се до нейните интимни връзки, и значението им за нейната политическа дейност; използването на обидни изрази отново във връзка с поведението й по отношение на мъжете; продължителността на претърпените вреди с оглед обстоятелството, че се касае за последователно и продължаващо около седмица целенасочено уязвяване на ищцата; обстоятелството, че ищцата е публична личност с широка известност в обществото; броят на клеветническите твърдения и отправените обиди, които засягат честта и доброто й име; обстоятелството, че клеветническите твърдения са били изразени публично чрез средство за масова информация и по този начин са 5 станали достояние на широк кръг лица; обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта; а от друга страна- липсата на данни за изразено от трети лица негативно отношение към ищцата и за особена продължителност на негативните изживявания.

С оглед така изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от жалбоподателя правни въпроси, тъй като не са установява същите да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд и ЕСПЧ.

По първия въпрос /На база на какви факти и доказателства следва да се направи преценка от страна на съда за пределите при упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 от ЕКЗПЧОС/жалбоподателят поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 129 от 11.08.2020 г. по гр.д.