Решение № 260078 от 12.04.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. Кюстендил, 12.04.2021 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Симона Цикова, като разгледа докладваното от съдия Савова в. гр. дело № 594 по описа за 2020 г. на КнОС и , за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по искане за отмяна по чл. 240, ал.

1 от ГПК .

Образувано е по молба, депозирана от А.Я.Р., с ЕГН **********,*** и с настоящ адрес:***, за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение №232 от 16.03.2020 г., постановено от Районен съд – гр. Кюстендил по гр.д. № 462 по описа на съда за 2019 г.

С посочения съдебен акт КнРС е признал за установено в отношенията между страните, че Я.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, Г.Я.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, и А.Я.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, като правоприемници по реда на чл. 227 от ГПК на Г.А.Р., дължат на „*******“ ЕАД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписвания с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“ № ***, Бизнес Парк ****., сграда ***, суми в общ размер на *****лева, в т.ч. *****лева – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.07.2016 г. – 09.10.2016 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането; **** лева за неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 10.07.2016 г. – 09.10.2016 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането; ******лева за неплатени лизингови вноски за отчетен период 10.07.2016 г. – 09.12.2016 г. по Договор за лизинг на устройство марка ***********, с предпочетен номер +**********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2090/2018 г. на КРС била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1068/2019 г. по чл. 410 от ГПК; съответно осъдил е молителя заедно с Я.Г.Р. и Г.Я.Р., като правоприемници по реда на чл. 227 от ГПК на Г.А.Р., да заплатят на „*******“ ЕАД, сумата от ******лева, представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на ******лева – деловодни разноски, направени в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2090/2018 г. на КРС.

С молбата по чл.240, ал.1 ГПК, депозирана от А.Я.Р., се иска отмяна на така постановеното неприсъствено решение. Твърди се, че ответникът е бил лишен от възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и от призовките за съдебно заседание, както и поради невъзможността да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба и от призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства. Изтъква влошените отношения между него и останалите ответници по делото.

Сочи доводи за ненадлежно и извършено в нарушение на разпоредбите на ГПК връчване на съобщението с исковата молба и приложенията до него, което съобщение е било връчено на баща му Я.Р., който живее на друг адрес ***, като посочва, че първоинстанционният съд в нарушение на закона е приел, че той е получил надлежно исковата молба и книжата към нея и е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК. Твърди, че залепването на уведомление на входната врата на имота в с. Д. е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 47 от ГПК, тъй като имало данни, че имотът не се обитава от него. Сочи, че не е бил открит по време на производството, а едва след постановяване на атакуваното неприсъствено съдебно решение е бил открит адресът му и решението е връчено на жената, с която живее на семейни начала, като твърди, че това е можело да бъде сторено и по време на производството по делото и по този начин да не бъде лишаван от правото да участва в същото и да се защити.

Моли постановеното срещу него неприсъствено решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав.

След извършена проверка въззивния съд е счел, че производството неправилно е образувано пред КнОС, доколкото посочената молба за отмяна на неприсъствено решение не е била надлежно администрирана от първоинстанционния съд – препис от нея не е бил връчен на останалите страни, като същите са били лишени от възможност за отговор по тази молба, която се предоставя от закона с оглед характера на производството.

С определение от 07.10.2020 г. КнОС е прекратил производството по делото и е върнал същото на Кюстендилския районен съд за изпълнение на процедурата относно връчване на преписи от молбата за отмяна.

В срока по чл. 306, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „*******“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Н.Ш., в който се излага становище за неоснователност на молбата за отмяна на решението на РС – гр. Кюстендил, тъй като твърденията в нея не са подкрепени с доказателства и не съответстват на фактическата обстановка по делото. Посочва се, че препис от исковата молба за А.Р. е бил връчен на адреса, на който живее баща му Я.Р. на 16.09.2019 г. чрез кмета на с.С., след което е установено от справка на съда, че адресът на А.Р. ***, а в с. Д., ул. „*****“ № ****, където на три различни дати са му били изпращани призовки, които са се връщали като непотърсени. Обстоятелството, че това е адресът на А.Р. се признава и от самия него в подадената молба за отмяна на неприсъствено решение, поради което насрещната страна не споделя становището за ненадлежно връчване. Твърденията на А.Р. за влошени отношения между него и баща му определя като голословни и неподкрепени от доказателства. Изтъква се и непосочването от страна на молителя на каквито и да било „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 240, ал. 1,т. 2 от ГПК. Доводите на молителя приема за неаргументирани и не счита, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото в резултат от извършено от районния съд процесуално нарушение.

Иска се молбата за отмяна на неприсъствено решение да бъде отхвърлена и постановеното решение да остане в сила. Прави се възражение за прекомерност в случай, че молителят претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което надвишава установения минимум и моли то да бъде намалено до предвидения в наредбата минимум.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника по иска Я.Р. – адв.К.Т., изразява становище за основателност на молбата.

Кюстендилският окръжен съд намира следното:

В производството по отмяна въззивният съд осъществява контрол за законосъобразност на влязло в сила решение.

Молбата за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение е подадена във визирания в разпоредбата на чл. 240, ал.1 от ГПК едномесечен преклузивен срок, тъй като атакуваното решение е връчено на молителя на 04.08.2020 г., а молбата за отмяна е постъпила в съда на 04.09.2020 г.

В молбата са формулирани основания за отмяна- ненадлежно връчване на препис от исковата молба и от призовките на ответника за съдебни заседания- чл. 240, ал.1, т. 1 от ГПК; отделно се сочи невъзможност на същия да подаде отговор на исковата молба, поради липсата на предаване на книжата от получателя /баща на молителя/

, с който са във влошени отношения.

По същество окръжният съд приема следното:

С решение № 232/16.03.2020 г. по гр. д.

462/2019 г. на Кюстендилския районен съд е уважен иск по реда на чл.422 ГПК , предявен от *******“ ЕАД, гр.С., с ЕИК *******, срещу молителя А.Я.Р. с посочен адрес ***, Я.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес ***, и Г.Я.Р., ЕГН: **********, с адрес ***- тримата- в качеството им на правоприемници по реда на чл. 227 от ГПК на Г.А.Р., относно дължими от последната суми.

Решението е постановено при условията на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК след констатация на съда, че ответниците не са представили в срок отговор на исковата молба, не са се явили – лично или чрез процесуален представител в съдебното заседание при разглеждане на делото, въпреки редовното призоваване, и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, а ищецът своевременно е поискал произнасяне по иска с неприсъствено решение. Предвид разпоредбата на чл. 239, ал.

4 от ГПК, решението като неподлежащо на обжалване е влязло в сила с постановяването му.

Искането за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение е основано на твърдения за лишаване на молителя - в качеството му на ответник по уважения с решението иск, от възможност да участва в разглеждането на делото вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила относно призоваването му, довело до невръчване на препис от исковата молба и на призовки за съдебните заседания.

Лишаването на страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, от възможност за участие в делото поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба или на призовките за съдебно основание е въведено с разпоредбата на чл.

240, ал. 1 от ГПК като самостоятелно и специфично основание за отмяна на неприсъственото решение.

Преценявайки твърденията и доводите, с които е аргументирано искането за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 462/2019 г. на Кюстендилския районен съд, настоящият съдебен състав приема, че е налице едно от сочените основания, а именно - ненадлежно връчване на призовката на ответника за съдебно заседание на 04.03.2020г.- чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 40 от ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени, като за тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

В случая по делото на Кюстендилския районен съд се установява, че съобщението до А.Р. по чл. 131 от ГПК е връчено чрез неговия баща Я.Р. на адрес, който не е постоянен или настоящ за молителя, на 16.09.2019г.

Липсват данни обаче, на молителя да е било надлежно връчено /лично или чрез друго лице/ и определение №1343/21.10.2019г., в което именно се съдържат подробни указания за предпоставките за постановяване на неприсъствено решение , както и за последиците в случай, че страната е била редовно уведомена и е променила адреса си впоследствие.Такива указания липсват при връчване на преписа от исковата молба, а впоследствие – до посоченото открито съдебно заседание , в което е приключило разглеждане на делото, съобщенията/призовките/ до молителя са връщани в цялост.

В съдебното заседание на

04.03.2020г.Кюстендилският районен съд е приел, че ответникът е редовно призован при условията на чл. 41, ал.2 от ГПК / не е прилагана хипотезата на чл.47 ГПК/.

Предвид изложеното по-горе, Кюстендилският окръжен съд намира, че КнРС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ГПК, позовавайки се на същата, за да приеме, че А.Р. е редовно призован , тъй като този ответник не е бил предупреден за последицата, произтичаща от неуведомяването на съда за новия адрес, доколкото липсва такова вписване в съобщението, което е получено от неговия баща , респ.такова уведомяване не е било доведено до знанието на молителя и впоследствие. Тази последица е следвало да бъде задължително вписана в съдържанието на съобщение до страната и доколкото не е сторено това, то районният съд неправилно е дал ход на делото на 04.03.2020 г., тъй като ответникът е бил нередовно призован, а това е основание за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение.

Предвид установяване наличието на едно от сочените основания за отмяна по чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК, то постановеното неприсъствено решение срещу ответника – молител в настоящото производство, следва да се отмени и делото да се върне за разглеждане от друг състав на Кюстендилския районен съд, като разглеждането започне от призоваване на страните за първо съдебно заседание. В същото би могло да се обсъди наличието на предпоставките за пропускане възможността за депозиране на отговор с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК, ако такова се поддържа.