Решение № 67 от 07.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Ем. В. П. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за възобновяване № 20221000600084 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.

От осъдената А. А. Х., с ЕГН **********, е постъпило искане с правно основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 7267/2018 г. по описа на СРС.

В искането за възобновяване се твърди, че с присъда № 138811/02.07.2020 г. по нохд № 7267/2018 г., 102 с-в, по описа на СРС, е призната за виновна за това, че е управлявала МПС, марка и модел „ФИАТ Б", след употреба на наркотично вещество – марихуана, установена с техническо средство "Drager DrugChech 3000", за което й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца при първоначален общ режим и „глоба“, в размер на 500 /петстотин/ лева. Твърди се също, че след жалба до СГС въззивният наказателен съд намалил наложеното й наказание на 12 месеца лишаване от свобода. Изтъква се, че в случая молителката се явява осъдена, което я прави активно легитимирана да направи искане за възобновяване на воденото срещу нея наказателно производство.

Смята, че доказателството, което е послужило за издаване на осъдителна присъда спрямо нея - показанията на техническо средство "Drager DrugChech 3000" - е неистинско, тъй като изследването с това средство е визуално; резултатът се отчита от изследващия, а не от самият апарат и че това обстоятелство създава риск от субективна грешка и че в случая тази грешка е налице, тъй като преди да управлява МПС тя не е употребявала марихуана. В тази 1 връзка се прави оплакване, че не е ясно какъв е видът на това средство - техническо средство ли е или тест за медицинска диагностика, което го превръща в медицинско изследване. Сочи се, че много съдилища приемат в практиката си, че това средство е медицинско изделие. Заявява, че в делото няма приложена инструкция от Изпълнителна агенция по лекарствата, от която да е видно дали са правени тестове за годност на същото и каква е компетентността на служители на МВР да си служат с тестове за медицинска диагностика. Претендира се, че резултатът, който е отчел полевият тест, е субективен и грешен и че тази грешка е била потвърдена от назначеното вещо лице. Завява се становище, че теоретичните разсъждения на вещото лице по всяка вероятност са правилни, но че в случая те лежат на факти и доказателства, които не са обективни, а са субективни възприятия на служителите на МВР. Твърди се, че тези обстоятелства не отговарят на действителността и са неистински.

Предвид така изложеното моли да бъде прието, че искането й за възобновяване на воденото наказателно производство срещу нея е основателно. Моли да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство.

В проведеното пред САС заседание защитата на осъдената А. А. Х. в лицето на адвокат И.Г. моли да бъде прието, че искането е основателно. Поддържа твърдението, че доказателството, което е послужило за издаване на осъдителната присъда спрямо нея - показанията на техническо средство Drager DrugChech 3000 - е неистинско. Заявява, че изследването с това средство е визуално, че резултатът се отчита от изследващия, а не от самия апарат, което обстоятелство създава риск от субективна грешка и че тази грешка е налице, тъй като подзащитната му преди да е управлявала МПС не е употребявала наркотично вещество, вкл. и марихуана. Твърди, че не е ясно какъв е видът на това средство - техническо средство ли е или е тест за медицинска диагностика, което го превръща в медицинско изследване. Сочи, че по делото няма приложена инструкция от ИАЛ, от която да е видно дали са правени тестове за годност на същото и каква е компетентността на служителите на МВР да си служат с тестове за медицинска диагностика. Изтъква, че Drager DrugChech 3000 реагира на 6 наркотични вещества и че именно поради неефикасност на неговото ползване и за да се избегне чисто субективната преценка същият е заменен с Drager DrugChech 5000, който е касетъчен и отчитането не е субективно, а става от самия апарат. Претендира, че Drager DrugChech 3000 е медицинско изделие - тест за медицинска диагностика, а не техническо средство, както са приели решаващите съдилища. Твърди, че за да се борави с Drager DrugChech се изисква специална подготовка, както и че се изисква същият да бъде адаптиран към околната среда повече от 10 минути. Поддържа се тезата, че резултатът, който е отчетен от полевия тест, е субективен и грешен и че тази грешка е потвърдена от назначеното вещо лице. В тази връзка заявява становище, че теоретичните разсъждения на вещото лице по всяка вероятност са правилни, но че те лежат на факти и доказателства, които не са обективни, а на субективни възприятия на служителите на МВР. По тези съображения моли да бъде прието, че искането на осъдената за възобновяване на наказателното производство е основателно, поради което да бъде отменена присъдата.

2

В съдебното заседание пред апелативния съд осъдената А. А. Х. поддържа становището на защитника си, а в последната си дума заявява, че /преди да предприеме управлението на МПС/ не е употребявала наркотични вещества.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП моли искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 7267/18 г. на СРС като неоснователно да бъде оставено без уважение. Счита, че както първоинстанционната присъда на СРС, така и решението на СГС са правилни и законосъобразни. Твърди, че в случая законът е приложен правилно, като не са налице и процесуални нарушения, допуснати от съдебните инстанции. Заявява, че мотивите и на двете съдебни инстанции са подробни, почиващи на закона и на доказателствата по делото, поради което моли да не се уважава искането за възобновяване на наказателното дело.

Софийски апелативен съд, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с изразените становища от страните, в рамките на правомощията си намери следното:

Искането за възобновяване на посоченото наказателно дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е съдебен акт /съдебни актове/ от категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената по отношение на А. А. Х. първоинстанционна присъда е влязла в сила след въззивна проверка и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по същество, искането на осъдената А. А. Х. за възобновяване на наказателното дело се явява неоснователно.

С присъда № 138811 от 02.07.2020 г. на СРС, НО, 102 състав, постановена по НОХД № 7267/2018 г. по описа на същия съд, А. А. Х., с установена по делото самоличност, е призната за виновна в това, че на 26.03.2017 г. около 13.00 часа в гр. София по бул. „Генерал Николай Столетов“, с посока на движение от бул. „Подп. Калитин“ към ул.“Владимировска“, пред бл. 6, управлявала моторно превозно средство /МПС/ - лек автомобил марка/модел „Фиат Браво“ с рег. № ******** след употреба на наркотично вещество – марихуана, установено по надлежния ред чрез показанията на техническо средство „Drager DrugCheck 3000“ съгласно чл. 6 ал.9 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като марихуаната е високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т.

1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54, ал. 1 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца, което на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.“в“от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим, както и наказание „глоба“ в размер на 500 лв., платима в полза на държавата и по сметка на СРС.

3

С присъдата е зачетено и приспаднато на основание чл. 59 ал.2 вр. ал.1 от НК от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което А. А. Х. е била задържана по смисъла на НК /включително задържане по ЗМВР, по чл. 64 ал.2 от НПК и с мерки за неотклонение задържане под стража и/или домашен арест/ при спазване на съответните законови съотношения, а именно – задържане по ЗМВР за 24 часа считано от 13.00 часа до 16.00 часа на 26.03.2017 г.

С присъдата на основание чл. 343г вр. 343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на А. А. Х. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 11 месеца, като на основание чл. 59 ал.4 от НК е зачетено и приспаднато от това наказание времето, през което е била лишена от това право по административен ред със заповед за ППАМ № 1864/17-4332-001489/26.03.2017 г. на Началника на ОПП-СДВР, считано от 26.03.2017 г.

С присъдата на основание чл. 68, ал. 1 НК е постановено да бъде изтърпяно наложеното на А. А. Х. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца по НОХД № 325/2016 г. по описа на РС-Костинброд, като на основание чл. 57 ал.1 т.3 от НК е постановено същото да се изтърпи при първоначален общ режим. От приведеното в изпълнение наказание е приспаднато времето, през което е била задържана по посоченото дело.

С присъдата на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190 ал.2 вр. чл. 416 ал.4 от НПК А. А.

Х. е осъдена да заплати в полза на държавата и по сметка на СРС направените по делото разноски в размер на 184.00 лева, както и държавна такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така постановената от Софийски районен съд присъда е била обжалвана пред СГС от подсъдимата /понастоящем осъдена/ А. А. Х. и от защитника й адвокат К. Д. от САК, като въззивният съд със свое решение № 260539 от 01.12.2021 г. по ВНОХД № 834/2021 г. по описа на СГС-НО, ХIII въззивен състав е изменил първоинстанционния съдебен акт /присъда /№ 138811 от 02.07.2020 г. на СРС, НО, 102 състав по НОХД № 7267/2018 г. по описа на същия съд/ в ЧАСТТА относно наложеното на А. А. Х. наказание „лишаване от свобода“, като е намалил размера на това наказание от 18 месеца на 1 година „лишаване от свобода“. С въззивното решение присъдата е потвърдена в останалата й част. Със същото решение на основание чл. 189 ал.3 от НПК А. А. Х. е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд направените в хода на производството пред СГС разноски в размер на 1170 лв., а на основание чл. 190, ал. 2 НПК е осъдена да заплати държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.

По същество в искането за възобновяване и в съдебните прения пред настоящата инстанция се въвежда и поддържа оплакване, че осъдителната присъда се основава на негодно доказателство, като каквото се характеризират и оприличават показанията на техническото средство "Drager DrugChech 3000". Това оплакване на практика обосновава довод за допуснати процесуални нарушения в дейността на предходните съдебни инстанции по проверка и оценка на доказателствата /показанията на вещественото доказателство – техническото средство "Drager DrugChech 3000"/, изразяващи се в неправилното 4 кредитиране и възприемане на резултата от изследването с това техническо средство като годно доказателство за установяване употребата на наркотично вещество от осъдената.

Имплицитно се претендира /твърди/, че допуснатото нарушение при оценката на посоченото доказателство е довело и до грешка при формирането на фактическите изводи относно това дали преди да управлява МПС осъдената е употребявала марихуана.

Т.е., същността на релевираните оплаквания се изразява в това, че по делото не е надлежно доказано осъдената да е управлявала моторното превозно средство след употреба на наркотично вещество и в частност марихуана и че това се дължи на негодността и ненадеждността на използваното процесно техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества и конкретно марихуана.

Разпечатката съдържа 32 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f49ddc6f-21d3-45ec-8dd3-85ba7cf93913