Определение № 121 от 20.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 121 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000108 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.

С определение №38/05.02.2024г., постановено по т.д. №189/2021г. по описа на Окръжен съд – П., е изменено решение №150/13.12.2023г. по т. д. № 189/2021г. по описа на Окръжен съд - П., както следва: „ЗД Б.и.“ АД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на адвокат Д. Т. от САК, личен №***********, допълнително още сумата от 2 976.71лв. /освен присъдените с решението 2 971.82лв./, представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство –„ЗД Б.и.“ АД. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, защото не е съобразено с процесуалния закон. Изложени са подробни съображения, свеждащи се до несъгласие с приетото от съда, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА следва да се определи в съответствие с действащата към момента на приключване на устните състезания редакция на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В представения отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната страна – Т. Ц., се оспорва изцяло подадената частна жалба. Претендират се 1 сторените пред настоящата инстанция разноски – минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по частната жалба по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадена в срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочена спрямо определение, което подлежи на обжалване. Като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Обжалваното определение е постановено по искане по чл.248 ал.1 от ГПК, заявено от процесуалния придставител адв. Д.Т. на ищеца в първоинстанционното производство Т. Ц.. Искането за изменение на решението в частта на разноските е аргументирано с доводи, че в тежест на ответника следва да се възложат разноски в минималните адвокатски възнаграждения, но съобразена с увеличените размери съгласно изменената редакция на Наредба №1/2004г. с ДВ. бр. 88/2022г. по всеки иск, с оглед уважената част от исковете.

Като е анализирал съдебната практика по релевантния въпрос – при оказано безплатно процесуално представителство /каквото категорично в случая е упражнено от адв. Т. в полза на ищеца Т. Ц./ коя е приложимата редакция на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, с обжалваното определение първоинстанционният съд правилно е приел и е приложил редакцията на Наредбата, действаща към момента на приключване на устните състезания /01.12.2023г./ - т.е. – редакцията след изменението на Наредбата ДВ. бр.

88/04.11.2022г. При правилно приложение на разпоредбата на чл.2 ал.5 от Наредбата, като е съобразил дължимото на адвокат Т. от САК възнаграждение за осъществено процесуално представителство в първоинстанционното производство за ползваната от ищеца Т. Ц. безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част по всеки от исковете, /5 450лв. за уважен изцяло иск с цена 60 000лв., 400лв. за уважения изцяло иск с цена 171,75лв. и 98,53лв. по иска с цена от 4 000лв., уважен до размер от 563.02лв./ окръжният съд правилно е приел, че адвокатското възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА следва да бъде в размер на 5 948.53лв. и освен присъденото такова с 2 решението /2 971.82лв./, е присъдил допълнително 2 976.71лв. Настоящата инстанция също споделя становището, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на приключване на устните състезания, до който момент безплатната правна помощ реално е предоставена, а именно – в настоящия случай в редакцията след изменението с ДВ, бр. 88/04.11.2022г. С договора за правна помощ, сключен при една от хипотезите на чл.38 ал.1 от ЗА съвпадението на насрещните волеизявления на страните /адвокат и клиент/ е за безплатно процесуално представителство. Т.е. – цената по договора /адвокатското възнаграждение/ не е определена. Тази цена обаче е определяема и тя се дължи от насрещната в исковото производство страна.

Това се извежда и от разпоредбата на ал.2 на чл.38 от ЗА, съгласно която съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата и осъжда другата страна да го заплати. Ето защо при определянето на адвокатското възнаграждение от съда, същият следва да съобрази именно редакцията на Наредбата, действаща към момента на приключване на устните състезания. По смисъла на разпоредбата определянето става при постановяване на решението и следователно при отчитане на релевантната редакция на Наредбата към момента на даване ход на устните състезания /в случая - въведена с ДВ бр. 88/04.11.22г. / - към който приключва и осъществяваната защита пред съответната инстанция.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

По отношение на искането на въззиваемата страна за присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски – минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по частната жалба по реда на чл.38 ал.2 от ЗА – следва да се посочи, че в производството по чл.248, включително и във въззивната му фаза, с оглед спецификата на това производство, разноски не се дължат и не се присъждат. Споделя се изцяло приетото в определение №2228/18.07.2023г. на ВКС по ч. гр. д. № 1721/2023г., I г. о., ГК: „Определението по чл.248 от ГПК не представлява приключващ делото съдебен акт по смисъла на чл.81 от ГПК, а изменя или допълва в частта за разноските приключващия делото съдебен акт. Целта на 3 производството е да се разреши процесуалният спор относно дължимостта на разноските и размера им, поради което не следва да се допуска провеждането му да генерира нови задължения за разноски. Противното разрешение би противоречало на целта на установената в чл.78 от ГПК уредба на отговорността за разноските“. Ето защо искането на въззинваемата страна за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №38/05.02.2024г., постановено по т.д.

№189/2021г. по описа на Окръжен съд – П., с което е изменено решение №150/13.12.2023г. по т. д. № 189/2021г. по описа на Окръжен съд - П., както следва: „ЗД Б.и.“ АД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на адвокат Д. Т. от САК, личен №***********, допълнително още сумата от 2 976.71лв., представляващи адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Оставя без уважение искането на процесуалния представител на Т. Х. Ц.

– адв. Д. Т. от САК за присъждане на разноски за въззивното производство минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по частната жалба по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4