Определение № 3359 от 18.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3359 гр. София, 18.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Д.

Борислава М. Борисова като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20241100606252 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243,ал.8 от НПК.

Образувано е по протест на Софийска районна прокуратура срещу определение на СРС, НО, 3 състав от 08.08.2024г. по НЧД 10896/24г. по описа на състава, с което съдът се е произнесъл по жалба на И. Ж. Т. срещу постановление на СРП от 22.05.2024г. за прекратяване на наказателното производство (ДП 250/2022г. на СДВР, пр.пр. 52928/2022г. по описа на СРП), като е отменил прокурорския акт и е дал указания за събирането на доказателства.

За да отмени посоченото по-горе постановление за прекратяване на наказателното производство, Софийски районен съд е приел, че е налице непълнота на доказателствата, като е указал да се изясни с конкретни процесуално – следствени действия дали жалбоподателят е упражнил пълноценно процесуалните си права да даде обяснения, както и да поиска по отношение на него делото да бъде решено със споразумение. СРС е приел за установено, че по отношение на И. Т. е била отправено съставомерно заплашване по смисъла на чл.143, ал.1 НК, за да пропусне нещо противно на волята си. Счел е, че следва да бъдат събрани доказателства дали е настъпил преследвания от заплашването ефект – св. Т. да се откаже да упражни правото си даде обяснения и да се откаже от намерението си да поиска по НОХД 477/2021г. на СГС (СНС – закрит) сключването на споразумение с негово участие. СРС е изложил аргументи, че за изясняване на случая от фактическа страна, следва да бъде установено дали по отношение на св. Т. с оглед процесуалното му качество по НОХД 477/2021г. на СГС (СНС – закрит) е бил издаден акт за оказване на предварителна защита съгласно процесуалните възможности за това, предвидени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.

В протеста се посочва, че атакуваното определение е неправилно и 1 незаконосъобразно. На първо място се излага аргумент, че частната жалба е била подадена пред СРС след изтичането на срока по чл.243, ал.4 НПК, с което се навежда довод, че Софийски районен съд се е произнесъл по процесуално недопустима жалба. На второ място, се изтъкват доводи, че указанията по събиране на доказателства за това дали И. Т. е дал обяснения в процесуалното качество на подсъдим по НОХД 477/2021г. на СГС (СНС – закрит), дали е поискал да участва при сключването на споразумение, както и дали по отношение на него е била осигурена защита съгласно Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, няма да доведат до изясняването на правно значими факти. В протеста се твърди, че решаването на НОХД 477/2021г. на СГС (СНС – закрит) в диференцирана процедура по гл.

ХХІХ НПК е било изначално практически и законово невъзможно поради позицията на наблюдаващите прокурори по това дело да предложат проект за споразумение само и единствено ако се постигне съгласието на всички подсъдими, а не само на един от тях – св. Т.. На следващо място, в протеста се излага довод, че провеждането на допълнителни процесуално-следствени действия за изясняването на вече известни факти по делото, е напълно излишно. Подалият протест прокурор изтъква, че И. Т. е уведомил за твърдяната от него заплаха органите на прокуратурата едва на 06.12.2022г., т.е. значително след датата на твърдяната принуда (18.11.2022г.). Навежда се довод, че така изминалият период от време обективира от субективна страна факта, че твърдяното заплашване не е предизвикало у св. Т. страх от евентуално посегателство върху имуществото, здравето и живота му от страна на Д. и Е. Д.. Крайният извод в протеста е, че липсват доказателства за заплашително поведение на братята Д. по отношение на св. И. Т., както и че попълването на доказателствата в тази насока е изчерпано с необходимите и възможни процесуално-следствени действия. В заключение в протеста се предлага СГС като въззивна инстанция да отмени определението на СРС с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.143, ал.1 НК по отношение на св. И. Т..

Срещу доводите в протеста не са постъпили възражения и допълнения от св. И. Т. и/или упълномощен от него повереник.

Въззивният съд, след като съобрази доводите в протеста, аргументите, изложени в атакуваното определение и жалбата, с която е бил сезиран, както и материалите по делото намира за установено следното.

Протестът е неоснователен.

Крайните изводи в атакуваното с протест определение, постановено от СРС на 08.08.2024г. по НЧД 10896/24г., са правилни и законосъобразни, макар и да се налага известна критика към словесната пестеливост на първоинстанционния съд, към факта, че този съд не е засегнал изчерпателно всички спорни въпроси, както и към факта, че е оставил без коментар допуснати в досъдебното производство нарушения при събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства.

Въз основа на събраните до момента доказателства е налице обосновано подозрение за това да се осъществили следните факти.

2

В Софийски градски съд /СпНС –закрит/, 3 състав било образувано НОХД № 20211050200477/ 2021г. Съгласно внесения обвинителен акт в това наказателно производство била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите С.С.С., Н.Р.И., Е. И.Д., Д. И.Д., К.И.С., Х.Я.Я., Ц.И.Ф., А.Г.Т., В.И.Т., М.Д.В. и И. Ж. Т. по обвинения за участието на подсъдимите в организирана престъпна група, създадена, за да извършва престъпления, свързани с държане и разпространение на наркотични вещества.

На 18.11.2022 г. било насрочено заседание по това съдебно производство, което започнало в 11.45 часа в зала № 5, на втория етаж в сградата на СГС, находяща се в гр. София, ул. „Черковна“ № 90. Краят на съдебното заседание бил в 13.20 часа на същата дата. В съдебно заседание се явили изброените по-горе подсъдими, като подсъдимите Е. и Д. Д. и ангажираният от тях адв. Ч. се явили с известно закъснение. По НОХД 477/21г. на СГС (СпНС закрит) защитата на И. Т. била осъществявана от упълномощен защитник адв. К., впоследствие разпитан като свидетел и по настоящото наказателно производство. В проведеното на 18.11.2022г. съдебно заседание били разпитани свидетели, като делото било отложено за 01.12.2022г.

(съгласно съдържанието на съдебен протокол

№

30089/18.11.2022г. –л.73-л.97, ДП). След приключване на заседанието св.Р. Д.

К., в качеството му защитник на св. И. Ж. Т., инициирал разговор с двамата представители Софийска градска прокуратура - прокурор Г.Б. и прокурор К.

Б.. В резултат на това, св.Р. К., св.И. Т., прокурор Б. и прокурор Б. се спрели пред зала № 5, находяща се на втори етаж. В проведения разговор св.Р. К. споделил с представителите на прокуратурата, че неговият клиент - св.И. Т. желае да сключи споразумение и да даде обяснения по делото като подсъдим.

От своя страна прокурор Б. и прокурор Б. категорично заявили на адв.К. и на неговия клиент - св.Т., че биха подписали споразумение само с всички подсъдими по делото и в никакъв случай нямало да подпишат споразумение само с някой от подсъдимите, независимо от това дали е налице съгласие на останалите подсъдими. По повод заявеното намерение св.И. Ж. Т. да даде обяснения по НОХД № 477/2021 г. по описа на СНС закрит, двамата представители на прокуратурата не взели отношение, като обяснили, че това е право, което И. Т. може да упражни, когато и в каквато степен реши.

Представителите на прокуратурата коментирали, вкл. и в присъствието на адв.

Ч. вида и размера на наказанията, че в случай на решаване на делото със споразумение са съгласни наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на св. Т. да бъде отложено по чл.66 НК. В хода на разговора представителите на прокуратурата уведомили адв. Ч. в присъствието на св. Т. и адв. К., че по отношение на Д.Д. наказанието следва да бъде „лишаване от свобода“, както и че същото следва да се изтърпи ефективно. Веднага след приключване на разговора св.К. и св.Т. тръгнали по стълбите към изхода на сградата. В неустановен момент по делото към разговора се присъединил адв. Ч. – защитник на Е. и Д. Д..

След така проведения разговор на площадката между първия и втория етаж на сградата на Софийски градски съд, находяща се в гр.София, ул.“Черковна“ № 90 св.Р. К. и св.И. Т. били пресрещнати от св.Д. И.Д., който 3 хванал за ръката св. Т. и изискал информация от него какви факти и обстоятелства ще огласява пред съда. Св. Д. освободил ръката на св. Т., при което св. Т. съобщил намерението си да даде обяснения за всички факти и обстоятелства, които са му били известни. В този момент св.Д. Д. отново хванал св. Т. за ръката и му казал: „мишка, и ли ще тръгваш против мен“, както и думите: „Нали знаеш кой съм аз, аз няма да оставя тези неща така….

По това дело аз ще реша какво ще стане, ти не си никой“. Св. Т. се отскубнал от св. Д. с думите: „ Няма какво да говоря с теб, пусни ме“, като се опитал да избърза десетина метра напред. Въпреки това св. Д. го настигнал, стискайки ръцете си в юмруци, като отправил към И. Т. думите: “мишка, шматка, не си ми на парите, в града не можеш да си намериш място. Споразумение ще се случи, когато аз кажа, не когато някой друг каже. Аз ще кажа какво ще стане.

Не тръгвай срещу мен, защото не знаеш с какво се захващаш. Нито си ми на парите, нито си ми на боя, много добре знаеш, ще те изпържа“. След така отправените съм св. Т. думи, последният се доближил към изхода на съдебната сграда, където имало полицейски служители. Тогава св. Д. останал на известно разстояние след него в близост до адв. К.. След излизане от сградата на СГС св. Т. и св. К. изминали известно разстояние, когато пак били настигнати от св. Д. Д.. Отново започнали пререкания, в хода на които св. Д.

Д. заявил, че ще повлияе върху показанията на свидетели по начин, който да влоши положението на св. Т.. В този момент св. Д. Д. отправил към св. И. Т. и думите „ще те запаля, ще ви запаля…..в този град няма да си намериш място, ще те приключа“. Св. Т. приел по подразбиране, че св. Д. Д. визира родния му град – Стара Загора. Св. Д. Д. отправил и репликите: “внимавай какво говориш, защото, нали знаеш, че ти си мишка….да не стане нещо с някой после…. Ареста ще ти се стори детска градина“. В този момент се намесил адв. К., видимо притеснен и се опитал да успокои обстановката. След намесата на адв. К. св. Д. Д. заявил: “добре, няма да говоря с И., чу ли бе, шматка, ей сега ще те настигна и ще те пребия, ще говоря само с адвоката ти“.

След случилото се братята Д. Д. и Е. Д. поели в друга посока, а св. Т. се посъветвал с адв. К. какво да предприеме във връзка със случилото се до момента. Междувременно св. И. Т. записал с техническо средство пререканията си със св. Д. Д., аудиозапис от който предоставил на оптичен носител с жалбата си пред СРС срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. Междувременно още на 18.11.2022г. св. Т. споделил на своя защитник, че е успял да запише с техническо средство аудиозапис на разменените реплики със св. Д. Д..

В разговор със своя защитник – адв. К. св. И. Т. заявил, че иска да сезира компетентните органи с жалба, тъй като се страхува св. Д. Д. да не подпали личното му имущество (установено от показанията на св. К. –л.17, л.18, ДП).

След 18.11.2022г. на 01.12.2022г. подсъдимите Д. и Е. Д. не се явили в съдебно заседание, насрочено по НОХД № 477/2021 г. по описа на СГС /СНС закрит/, като решаващият съд изменил мерките им за неотклонение от „парична гаранция“ в „задържане под стража“.

В хода на проведеното разследване по настоящото наказателно производство били разпитани като свидетели адв. К., свидетелите Д. Д. и Е.

4

Д., многократно бил разпитан св. И. Т.. Разпитан е в процесуалното качество на свидетел и Кристиян Динев, за да бъде проверена версията на свидетелите Д., че св. И. Т. е заявил неправомерни претенции към тях да му изплатят значителни парични суми, за да възприеме определено процесуално поведение по общи наказателни производства (л.33, л.34, ДП).