Решение № 12071 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12071 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110142003 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „*********“ ЕАД срещу Л. Б. К. за сумите 5209,93 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на вземането, 803,98 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 23.05.2025 г., както и суми за дялово разпределение: 41,71 лева главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на вземането и 10,46 лева - лихва за периода от 16.07.2022 г. до 23.05.2025 г.

Ищецът твърди, че бил в облигационно провоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди с ответника в качеството му на титуляр на правото на собственост върху топлоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, вх. 1, ет. 13, ап. 62, аб. №*******.Твърдяното облигационно правоотношение възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесните период и имот топлинна енергия, като купувачът не му заплатил дължимата се цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Със срочно депозиран отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни със съображението, че не бил собственик на имота. В тази връзка излага, че 1 ищецът образувал други съдебни производства за предходни на процесния периоди, като претенциите му били отхвърлени именно поради недоказаност качеството на ответника на собственик на имота. Оспорва доказателствената стойност и истинността на списъка с живущи, като излага, че същият не носел подписа му и не установявал притежаваните вещни права върху имота.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето ч.гр.дело №32151/2025г. по описа на Софийски районен съд е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството-ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания. Длъжникът е оспорил вземанията, а заявителят е предявил иска си за същите в срока за това, което обуславя извод за процесуална допустимост на производството.

За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответниците през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена. Качеството потребител е определено в чл. 153, ал.1 ЗЕ и съгласно разпоредбата, потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.

От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е бил собственик или ползвател на имота с описанието по исковата молба през периода, за който са начислени вземанията. В тежест на ищцовото дружество е било да установи тези обстоятелства при условията на пълно и главно доказване, каквото не е проведено успешно.

Представеното по делото удостоверение от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ установява, че в архива им няма досие на бл. ******* в гр. София, а от удостоверение от Столична община, район „*******“ се установява, че договор за покупкопродажба на ап. 62, находящ се в гр. София, ж.к. *******, бл. *******, вх. 1, ет. 13 не е сключен от район „*******“ и не се съхранява в архива на районната администрация. Титул за собственост не се съхранява и в архива на Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело", видно от изисканата въз основа на издаденото съдебно удостоверение информация от същото. Наред с изложеното, от заключението на изслушаната съдебнопочеркова експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, се установява, че оспореният списък на етажните собственици /на л. 35 и л.36 от делото/ не носи подписа на ответника Л. Б. К.. Липсват доказателства, които да установят облигационна връзка между страните за процесния топлоснабден имот. Ето защо съдът намира, че основателността на исковете за главници не е доказана, поради което същите подлежат на отхвърляне.

При извод за неоснователност на исковете за главници като неоснователени следва да се отхърлят и обусловените от изхода им обективно съединени искове за установяване 2 съществуването на вземанията за обезщетение за забава, поради недоказаност на съществуването на главен дълг.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от исковете. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

С оглед отхвърлянето на установителния иск дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство остават в тежест на ищцовото дружество. Същото важи и за разноските нa ищеца в исковото производство.

Ответникът е направил разноски за платен адвокатски хонорар в размер от 500 лв. за заповедното и 613,55 евро за исковото производство, както и 280 евро за възнаграждение на вещото лице по съдебно-почерковата експертиза. Съдът намира своевременно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар за основателно, при което съобрази, че освен, че не се отличава с правна или фактическа сложност, производството срещу този ответник е поредно, като защитата му е била идентична с тази по предходно заведените дела. Ето защо на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следващите се на ответника разноски за адвокатски хонорар ще се присъдят в намален размер от 150 евро за заповедното и 300 евро за исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********” ЕАД, ЕИК ******* искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че Л. Б. К., ЕГН ********** дължи на "*********" ЕАД сумата от 5209,93 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл. *******, вх. 1, ет. 13, ап. 62, с абонатен № ******* за отчетен период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва от 29.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 803,98 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 23.05.2025 г., сумата в размер на 41,71 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна 3 лихва за период от 29.05.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 10,46 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 23.05.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2025 г. по ч. гр. д. №32151/2025 г. по описа на СРС, 113 състав

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „*********” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „********” № 23Б, да заплати на Л. Б. К., ЕГН ********** сумите от 150 евро за разноски в заповедното и 580 евро за разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4