Решение № 4922 от 14.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4922 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330120515 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 13.06.2025 г., подадени от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. П., ЕИК 115010670 против Я. А. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 246,07 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 14.07.2021-16.05.2021г. за имот, находящ се в гр. ************ и сумата от 42,67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 30.09.2021г. – 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 1.04.2024 г./ до окончателното й заплащане и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3827 от 9.05.2024 г., по ч.гр.д. № 5851/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХХІV ви гр. с-в.

Твърди се, че ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 12.08.2021г.- 14.03.2024г., в качеството си на наемател на ОП Жилфонд, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в ******** е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер от 246,07 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, доколкото е ползвател на имота по наемно правоотношение с ОП Жилфонд Пловдив в процесния период, за което 1 собственикът –кметът на Община Пловдив е декларирал съгласието си пред ВиК. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 42,67 лв. за периода 30.09.2021г. – 29.02.2024г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Сочи се, че в процесния имот липсва измервателно устройство и начисленията са осъществявани служебно- по 5 куб.м. за всеки един обитател на месечна база на осн. член 25, ал. 8, чл. 23, ал. 5 от ОУ. За процесния имот са начислени количества за 2- ма обитатели или общо 10 куб.м. на месец.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК като в указания от съда срок от подадена процесната искова молба. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител адв. З. З.. Оспорва редовността на исковата молба и иска да се обездвижи до изясняване на обстоятелството за липсата на измервателно устройство в имота на ответника и началната дата, от която е начислявано служебно количеството вода. Оспорва исковете по основание и размер, качеството на потребител на ответника, начина на отчет и реда за начисляване на сумите, спазване на разписаната процедура в 25, ал. 8, член 23, ал. 5 от ОУ на дружеството. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните доказателствените материали по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на канална, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за 2 изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор може да се счита за сключен и с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения.

Така представените документи са частни свидетелстващи по смисъла на чл.

180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат изявление, направено от субекта, сочен като техен издател (същите се ценят по реда на чл. 175 ГПК ). Налице е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР (понастоящем КЕВР) с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. (общите условия са представени от ищеца и фигурират по заповедното производство ).

Представени са и доказателства, че приложимите към правоотношението общи условия са публикувани в един централен и един местен ежедневник, съобразно изискването на чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ. Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на наемател на имота, находящ се на адрес- гр. ***********- тоест, твърди се, че ответникът е страна (потребител) по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост. От приетата по делото преписка по настаняване на апартамент, общинска собственост, се установява, че ответникът е наемател на това жилище, и в същото са настанени и членове на неговото семейство – съпруга и трима сина.

Предвид изложеното, ответникът ще отговаря като ползвател на имота за генерираните задължения (на осн. чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г.).

По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на ползвател на процесния недвижим имот, има качеството 3 потребител като между страните е възникнало продажбено правоотношение.

Съобразно гореизложеното и доколкото се установява, че процесният имот е водоснабден, както и че ответникът притежава качеството на потребител, то съдът счита, че ищцовото дружество е доказало иска по основание. По отношение размера на исковата претенция: в исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода е отчетено на основание чл. 25, ал. 8 от Общите условия на дружеството- при липса на поставено годно техническо средство за отчет (съобразно чл. 21 от Общите условия на ищцовото дружество, неизправното техническо средство за отчет е приравнено на липса на поставен индивидуален водомер).

От материалите по делото се изяснява и че в имота на ответника не е поставено измервателно устройство. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата) и чл. 22 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищцовото дружество, услугите се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери. Съобразно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наребата и чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери (или същите не са преминали съответна метрологична проверка), месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В процесния случай, от преписката по настаняване се изяснява, че в имота няма монтиран водомер и че водоснабденият имот се обитава от петима души. Предвид това, коректно ищцовото дружество е начислявало потребена услуга на месечна база от 10 куб.м. Следва да се посочи и че за целите на отчета е без значение дали водомер изобщо не е поставен или същият е неизправен (не е преминал метрологична проверка или не функционира поради технически причини). Чл.

39, ал. 5 от Наредбата не провежда разлика в начисляването на стойностите на месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода, когато средство за отчет липсва или е неизправно. Отразените данни съобразно горепосочената методика са отбелязвани в карнетните листове заедно с датата на отчета. Карнетът е частен удостоверителен документ който, ако е подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно- датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. Както вече бе коментирано, в производството по делото са представени и приети горепосочените карнетни листове, в които липсва положен подпис на потребител. В конкретния случай, съдът не счита, че липсата на подпис на потребителя във всяка една графа от карнетните листове води до заключение, че ищцовото дружество не е изпълнило задължението си по доставка и отвеждане на вода от и до имота на ответника.

Вече бе установено, че имотът е водоснабден и че същият се обитава от петима души. Допълнително, от представената и приложена преписка за настаняване на ответника се изяснява, че общинското жилище е без монтиран водомер.

4

Предвид това, правилно начисляването на потребените количества услуга е извършвано служебно по установена методика в Наредбата и Общите условия на ищцовото дружество (така, както бе отразено по -горе). Поради изложеното, то и самият подпис на потребителя в карнета е без значение, след като методиката за служебно начисляване на стойностите е спазена.

В приетото по делото заключение по изготвената съдебно- счетоводна експертиза, която съдът цени изцяло като обективно и компетентно изготвена, вещото лице е посочил, че счетоводството на ищеца е водено редовно, вземанията са отразявани към момента на тяхното възникване и ежемесечно, при спазване принципа на текущо начисляване съгласно Закона за счетоводството. Нужно е да се посочи и че самите карнетни листове като частен свидетелстващ документ се ценят по реда на чл. 175 ГПК, с оглед всички обстоятелства по делото. Предвид това и доколкото се установява отразяванията да съответстват на издадените фактури, то съдът счита, че именно стойностите по карнетите са релевантни за определяне стойността на предоставената услуга.