Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260473 от 05.10.2020, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2304/2020
Вид
Определение № 260473
Подписан
05.10.2020
В сила
05.10.2020
Състав
АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 407, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.412, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260473 , 05.10.2020 г. гр.Бургас

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закрито заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Вяра Камбурова

Членове: Галя Белева мл. съдия Александър Муртев като разгледа докладваното от младши съдия

Александър Муртев ч. гр. д. № 2304 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по повод частна жалба с вх. 262029/24.09.2020 г. от “БНП Париба Пърсънъл Файненс”

С.А., клон България, гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14, чрез юрк. Петко Палазов против Разпореждане № 1254 от 13.08.2020г. по ч. гр. д. № 545/2020 г. на Районен съд – Карнобат, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Т.З.Г., в частта за главница над размера от 3534,48 лева до претендирания от 3660,48 лева, сумата от 808,21 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.10.2018г. до 05.03.2022г., мораторна лихва – 153,12 лева за периода от 05.11.2018г. до 16.07.2020г., както и претенцията за разноски над присъдената сума от 108,20 лв. като моли за неговата отмяна. В жалбата се навеждат доводи, че решаващият извод на районния съд за недействителност на процесния договор за кредит е неправилен.

Иска се отмяна на обжалваното разпореждане досежно цитираните вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и връщане на делото на РС – Карнобат за продължаване на съдопроизводствените действия.

На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл.

413, ал. 2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският Окръжен съд, като съобрази данните по делото, намира, че настоящото производство, следва да бъде прекратено, като преждевременно.

Производството пред районния съд е образувано по заявление по чл.410 от ГПК, подадено на 23.07.2020г. от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, което е уважено частично, като срещу длъжника Т.З.Г. е издадена Заповед за изпълнение № 343/13.08.2020Г. за сумата от 3534,48 лева – главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски и сумата от 108,20 лева, включваща съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част на вземането.

Така посочената заповед е връчена на длъжника на 20.08.2020г., като с постъпило в срока по чл.412, т.8 от ГПК, мотивирано възражение, длъжника е оспорил задълженията по заповедта с твърдение за извършено плащане, осъществено в едномесечния срок от връчването й, за което е приложил и платежни документи.

За разлика от възражението по чл. 414 от ГПК, с което се оспорва вземането по заповедта /било по основание, било по размер/ изцяло, възражението по чл. 414а от ГПК се основава на твърдение за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение.

Разпоредбата на чл. 414а от ГПК касае основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя - кредитор вземане е спорно.

В чл. 414а, ал. 4 от ГПК са уредени две хипотези: в първата, когато възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде становище в срок, съдът само на това основание обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице реално изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността му за разноски за производството. Във втората хипотеза, когато заявителят е подал становище в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

Това "произнасяне" предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор, чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако приеме – въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмени доказателства по делото, че плащане е налице, респективно, че с поведението си длъжникът не е станал повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с който да приеме възражението по чл. 414а от ГПК. В случай, че приеме възражението по чл. 414а от ГПК, заповедният съд следва да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение, поради липса на изпълняемо право до размера на платеното, респ. до този на разноските. В тази хипотеза защитата на кредитора е по реда на частната жалба срещу разпореждането за изпълнителния лист /арг. чл. 407, ал. 1 от ГПК/. И обратно – ако приеме, че възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза аналогично защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за изпълнителния лист.

В разглеждания случай, заповедният съд не се е произнесъл по подаденото от длъжника в срока по чл.412, т.8 от ГПК възражение, съдържащо твърдения за плащане, поради което настоящото производство се явява преждевременно образувано. По изложените съображения, същото следва да се прекрати и делото да се върне на РС - Карнобат за произнасяне по подаденото възражение за плащане по реда на чл.414а, ал.4 ГПК и последващо администриране на частната жалба срещу обжалваното разпореждане.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 2304/2020г. по описа на БОС, образувано по частна жалба с вх.

262029/24.09.2020 г. от “БНП Париба Пърсънъл

Файненс” С.А., клон България, гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.14, чрез юрк. Петко Палазов против Разпореждане № 1254 от 13.08.2020г. по ч. гр. д. № 545/2020 г. на Районен съд – Карнобат.

ВРЪЩА делото на РС –

Карнобат за произнасяне по реда на чл.414а, ал.4 ГПК по постъпило в срока по чл.412, т.8 от ГПК възражение, след което частната жалба срещу обжалваното разпореждане да бъде отново администрирана до БОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.