Решение № 61 от 01.03.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Перник , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20201700500714 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по жалба от М.Б. против Решение № 260027/31.08.2020 г. по гр. д. № 8104/2019 г. на РС - Перник, с което е отхвърлен предявеният иск с пр. осн. чл. 439 ГПК от жалбоподателя-ищец срещу „Топлофикация – П.“ АД – за недължимост поради погасяване по давност на сумата 851, 05 лв. – топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., и сумата 177, 32 лв.– законна лихва за забава от 08.07.2013 г. до 31.07.2015 г., ведно със законната лихва от 29.09.2015 г. до окончателното изплащане, удостоверени в изп. лист по ч. гр. д. № 6316/2015 г. на РС – Перник.

В жалбата по подробни доводи се оспорва, че пог. давност за вземанията е 5-годишна, тъй като влязлата в сила ЗИ не е съдебно решение по см. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и съотв. вземанията за ТЕ и лихви са периодични плащания и са погасени с 3-год. давност – чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Изп. производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичане на 2-год. срок от последното валидно изпълнително действие, и считано от 11.02.2016г. е започнал да тече 3-год. давностен срок - изтекъл на 11.02.2019г. Иска се отмяна на решението от въззивната инстанция и уважаване изцяло на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.

Пернишкият окръжен съд намира, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК 1 служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за ТЕ и мор. лихва, за които в полза на „Топлофикация П.” АД срещу М.Б. е издаден изп. лист от *** г. по влязла в сила ЗИ по чл. 410 ГПК. Въз основа на същите по молба от 11.02.2016 г. е образувано изп. д. № 209/2016 г. по описа на ЧСИ, рег. № ***, в която взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгл. чл. 426, ал. 2 ГПК - запор върху тр. възнаграждение на длъжника. С образуването на изп. дело на първо място молбата е прекъснала срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгласно чл.116, б.

„в” ЗЗД, но не е довела до спиране на давността - т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо по отношение на образуваните след обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. изп. производства, с което е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на ВС. От приложеното изп. дело се установява, че в продължение на 2 години, считано от 12.02.2016 г. от взискателя не са поискани „същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., при което изп. производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК на 12.02.2018 г. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие - в конкретния случай от следващия ден от датата на молбата по чл.

426, ал. 2 ГПК по горецитираното изп. дело, т.е. от 12.02.2016 г. Постоянна е практиката на настоящия въззивен състав по множество идентични казуси, че влязлата в сила ЗИ (в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК) не представлява съдебно решение по см. на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че във всички случаи срокът на погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на съответното вземане, който за ТЕ е 3-годишен /ТР № 3/2011 г./. Затова считано от 12.02.2016 г. 3-год. погасителна давност за вземанията за ТЕ и лихви по принцип изтича на 12.02.2019г.

След перемирането на изп. производство, с молба от 19.04.2018 г. е поискано от взискателя да бъде извършена справка в БНБ за наличието на открити банкови сметки на длъжника и при установяване на такива – да бъде наложен запор върху същите.

Прекратяването по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не води до погасяване на материалното право и взискателят може да направи искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник. В Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че н овото искане за нов способ на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист и е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането за нов способ е направено, но изпълнителното действие не е 2 предприето от СИ, по причина, което не зависи от кредитора; давността се счита прекъсната с искането. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителния способ да е задължително успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК /, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116, б. „в“ от ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не извършване. В цитираното ТР № 2/26.06.2015 г. също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Поради това молбата на взискателя от 19.04.2018г. с искане да бъде наложен запор е от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия и прекъсва давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изп. производство.

След първото прекъсване на давността – 11.02.2016 г. до последното прекъсване на 19.04.2018г., както и от него до подаване на исковата молба на 12.12.2019 г. 3-годишната пог. давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за процесните вземания не е изтекла. Крайният извод е, че процесните вземанията на ответника срещу ищцата за главница и мораторна лихва, удостоверени в процесния изп. лист, не са се погасили по давност, и исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни.

При тези изводи обжалваното решение макар по различни съображения следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за присъдените разноски, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

Въззивната жалба е неоснователна.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.

Въззиваемото търговско дружество претендира ю.к възнаграждение /съгласно списък по чл. 80 ГПК/, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП, които с оглед резултата от обжалването му се дължат от жалбоподателя изцяло.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260027/31.08.2020 г. по гр. д. № 08104/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.

3

ОСЪЖДА М. К. Б., ЕГН ********** от *** да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, ЕИК 113012360, *** сумата 100 лв. - разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4