Решение № 5170 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5170 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100513041 по описа за 2023 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №6502 от 26.04.2023г., постановено по гр.дело №60075/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В. Т. С., с ЕГН **********, на правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ сумата от 3600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление, по което е бил оправдан с присъда от 29.05.2014г. по НОХД №23613/2012г. по описа на СРС, Н.О., 107 състав, потвърдена с решение от 20.10.2016г., постановено по ВНОХД №3004/2016г. по описа на СГС, Н.О., VII-ми въззивен състав, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.10.2016г., до окончателното плащане, както и сума в размер на 2500 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатен в наказателното производство адвокатски хонорар, ведно със законната лихва върху тази сума от 20.10.2016г., до окончателното плащане, като са отхвърлени предявените искове за разликата над 3600 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 2500 лв. до пълния предявен размер от 3700 лв., обезщетение за имуществени вреди. С решението е осъдена ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на В.

Т. С., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 10.00 лв., представляваща направени в настоящото производство разноски за държавна такса.

1

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с която се обжалва решение №6 5 0 2 от 26.04.2023г., постановено по гр.дело №60075/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 118-ти състав, в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 3600.00 лв.; както и за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата от 2500.00 лв., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 20.10.2016г. до окончателното им изплащане. Релевирани са твърдения относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства.

Излагат се доводи, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция не са доказани всички елементи на сложния фактически състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Поддържа се, че в конкретния случай е доказана само първата предпоставка за уважаване на иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно неоснователно обвинение за престъпление от общ характер по чл.131, ал.2, т.4 във вр. с чл.130, ал.1 НК, наказателното производство по което е приключило с влязла в сила на 20.10.2016г. оправдателна присъда, постановена по НОХД №23613/2012г. по описа на СРС, Н.О., 107 състав, която е била потвърдена с решение от 20.10.2016г., постановено по ВНОХД №3004/2016г. по описа на СГС, Н.О., VII-ми въззивен състав. Поддържа се, че ищецът – В. Т. С., не е доказал по категоричен начин, че претърпените от него неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от предявеното незаконно обвинение, т.е. не е установена причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение. Алтернативно се навеждат доводи, че размерът на присъденото с обжалваното решение обезщетение за причинени неимуществени вреди е завишен и не е съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и установената съдебна практика – не е отчетен факта на ниската степен на интензивност на негативните преживявания на ищеца по повод процесното повдигнато незаконно обвинение, което се отнася за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл.93, ал.1, т.7 от НПК, както и че на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не е довела до ограничаване на неговото професионално развитие. Поддържа се още, че ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ носи отговорност за претърпените от ищеца вреди само за досъдебната фаза на наказателното производството, която е продължила 3 месеца и 4 дни /от 16.09.2012г., когато е започнало бързото производство срещу ищеца, до 20.12.2012г., когато е внесен обвинителният акт в съда/, като не може да й се вмени отговорност за продължителността на наказателното производство в съдебната му фаза, която е продължила около 4 години. Оспорват се още и изводите на съда досежно периода на присъдената законна лихва върху главниците, като са изложени съображения, че вземането за законна лихва е погасено по давност за период отпреди 3 години, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда. Твърди се, че наведеното възражение за давност е направено своевременно с подадения писмен отговор по чл.131 ГПК, но съдът не го е обсъдил в мотивите на постановения съдебен акт. Излага се още, че решението на СРС е неправилно в частта, в която е уважен иска за имуществени вреди за сумата от 2500.00 лв., направени разходи за адвокатски възнаграждения във връзка с воденото наказателно производство. Твърди се, че първоинстанционният съд е следвало да намали претендираните от ищеца имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатски възнаграждения във връзка с воденото наказателно производство, до минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004г. за 2 минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че заплащане на адвокатски хонорари в размери над минимално определените, преценявано с оглед ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ, не може да се третира като непосредствена вреда от незаконното обвинение. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди или алтернативно да се намали размера на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Въззиваемата страна - В. Т. С., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор, в съдебно заседание се явява лично и взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Изложени са доводи, че съдебното решение в обжалваните части е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при съобразяване с релевантните за спора факти и обстоятелства. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Предявени са от В. Т. С., с ЕГН **********, срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ (в редакция след изм. - ДВ, бр.98 от 2012г.).

С оглед предмета и заявения петитум на подадената въззивна жалба съдът приема, че на инстанционен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата от 3600.00 лв.; както и за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата от 2500.00 лв., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 20.10.2016г. до окончателното им изплащане.

Постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове за разликата над уважения размер от 3600.00 лв. до пълния предявен размер от 20000.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди и за разликата н а д уважения размер от 2500.00 л в . до пълния предявен размер от 3700.00 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 20.10.2016г. до окончателното им изплащане, като необжалвано е влязло в сила.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима и редовна – подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

3

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира атакуваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и в съответствие с данните по делото и материалния закон е направил законосъобразни изводи за частична основателност на предявения от ищеца - В. Т. С. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и за частична основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Постановеното решение се явява неправилно в частта относно началният момент от който е определена, че е дължима претендираната от ищеца законна лихва върху присъдените размери на обезщетенията за причинени имуществени и неимуществени вреди, като в случая първостепенният съд не е обсъдил и изложил мотиви относно релевираното в писмения отговор на ответника възражение за частично погасяване по давност на претенцията за законна лихва, което възражение се явява основателно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изложените правни аргументи от СРС досежно присъдените размери на обезщетенията за причинени неимуществени и имуществени вреди, които въззивника-ответник е осъден да заплати на въззиваемияищец, са правилни, обосновани с а след съвкупна преценка на доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд в тези части, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

По релевираните във въззивната жалба доводи, съдът приема следното:

В конкретния случай съдът е обсъдил всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ (в редакция след изм. - ДВ, бр.98 от 2012г., приложима за конкретния казус) като е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на цитираната правна норма. На първо място от ангажираните в първата инстанция доказателства се установява по категоричен начин, че е била постановена влязла в сила н а 20.10.2016г. оправдателна присъда, постановена по НОХД №23613/2012г. по описа на СРС, Н.О., 107 състав, която е била потвърдена с решение от 20.10.2016г., постановено по ВНОХД №3004/2016г. по описа на СГС, Н.О., VII-ми въззивен състав, с която ищецът - В. Т. С. е признат за невиновен за това, че на 16.09.2012г. около 01.00 часа в гр.София в подлеза на НДК пред "София лайф клуб" да е нанесъл удар с юмрук в областта на главата на Г.Н.Д., в резултат на което му причинил лека телесна повреда - болка и страдание в резултат на травматично увреждане - болезнен оток и зачервяване в областта на лявата скула, буза и слепоочие като лице от състава на МВР при изпълнение на службата му и е бил 4 оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във вр. с чл.130, ал.1 НК. На следващо място правилно първоинстанционният съд в съответствие с установената задължителна практика на ВКС - т.6 от ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС, е приел, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложената им дейност и пасивно легитимиран е държавният орган, с който длъжностните лица, причинители на вредата, са в трудово или служебно правоотношение. В конкретната хипотеза ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е пасивно материално-правно легитимирана да отговаря за вредите, причинени от предприети действия на прокурори във връзка с образуваното и воденото срещу ищеца - В. Т. С. наказателно производство, което се счита за висящо от момента на привличането му като обвиняем - 20.12.2012г. /дата на повдигане на обвинението/ до 20.10.2016г. /дата на влизане в сила на оправдателната присъда/.