Решение № 52 от 28.02.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Враца, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20241400500747 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. П. Г. и Г. П. Г., чрез адв. Г. В., срещу решение № 618/04.10.2024 г. по гр. д. № 3647/2019 г. по описа Районен съд - Враца, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от жалбоподателите срещу К. Г. Г. иск с правно основание чл. 30 ЗН, с който се иска да да бъдат намалени дарствените разпореждания, за които са съставени три договора за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт № 66, т. I, рег. № 1297, дело № 53/2012 г. на нотариус Р. С. с рег. № *** в Нотариалната камара, нотариален акт № 117, т. VII, рег. № 6567, дело № 1206/2012 г. на нотариус Г. Х. с рег. № *** в Нотариалната камара и нотариален акт № 116, т. VII, рег. № 6566, дело № 1205/2012 г. на нотариус Г. Х. с рег.

№ *** в Нотариалната камара, относно следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 27.01.2014 г., представляващ *** с площ по документ 72 кв.м., идентификатор № ***, находящ се в ***, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ 7562 кв.м., представляващ нива с площ 7,561 декара, находящ се в местността „***“ в землището на с. ***, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната 1 карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ 26893 кв.м., представляващ нива с площ 26893 декара, находящ се в местността „***“ в землището на с. *** и дворно място с площ 2 500 кв.м., кадастрален № 904, УПИ XVII, кв. 65, съгласно заповед № 492 от 1974 г., находящ се в с. ***, община Борован, ведно с построените в него сгради, като възстанови запазената част на Е. П. Г. и Г. П. Г., в размер на общо 1/2 идеална част.

Със същото решение е признато на основание чл. 124 от ГПК по отношение на жалбоподателите, че К. Г. Г. е собственик въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност на следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 27.01.2014 г., представляващ *** с площ по документ 72 кв.м., идентификатор № ***, находящ се в ***, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ 7562 кв.м., представляващ нива с площ 7,561 декара, находящ се в местността „***“ в землището на с. ***, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. ***, община Борован, с площ 26893 кв.м., представляващ нива с площ 26893 декара, находящ се в местността „***“ в землището на с. *** и дворно място с площ 2 500 кв.м., кадастрален № 904, УПИ XVII, кв. 65, съгласно заповед № 492 от 1974 г., находящ се в с. ***, община Борован, ведно с построените в него сгради.

Със същото решение Е. П. Г. и Г. П. Г. са осъдени да заплатят на К. Г. Г. направените по делото разноски в размер на 1 457,50 лв.

Във въззивната жалба се счита, че обжалваното решение изцяло противоречи на Закона за наследството. Подробно се описват в хронологичен ред факти и обстоятелства, както и развитието на производството пред Районен съд – Враца.

Във въззивната жалба се счита, че първоинстанционният съд неправилно и в нарушение на материалния закон изместил тежестта на аргументирането при вземане на решението към хипотезата на придобивната давност, касаеща К. Г. Г.. Били отхвърлени всички направени от жалбоподателите доказателствени искания и бил даден приоритет на аргументите на К. Г. Г.,с което били нарушени гражданските права на жалбоподателите като наследници. Председателят на състава лишил жалбоподателите от всякаква възможност за консумация на доказателствената тежест.

Неправилно били отчетено като приоритет за К. Г. Г. фактът, че същата е заплащала комуналните услуги на процесните имоти, тъй като клиентските номера на голяма част от разписките били все още на покойния П. Г. П., като това не я правело грижовен стопанин на процесните имоти. Тенденциозно и в полза на К. Г. Г. били 2 квалифицирани като заинтересовани по чл. 172 ГПК доведените свидетели от жалбоподателите и техните показания.

Твърди се, че позоваването от районния съд, че изтичането на давностния срок по чл. 110 ЗЗД е основание за погасяване на иска за възстановяване на запазена е несъотносмо към спецификата на предявения от тях иск, тъй като в настоящия случай откриването на наследството не съвпадало със смъртта на наследодателите, тъй като К. Г. Г. придобила наследствените имоти преди тяхната смърт.

Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез адв. Д. М., депозира писмен отговор, с който изразява становище, че оспорва въззивната жалба изцяло като неоснователна, а обжалваното решение допустимо, правилно, обосновано и постановено при липса на нарушение на материалния закон и/или процесуалните правила.

Ищците не представили никакви доказателства, с които да докажат твърденията си, че оспорваните сделки били симулативни, че по същността си те представляват прикрити дарения, че са били сключени с цел да накърнят запазената част на техния наследодател, въпреки, че съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тяхна тежест било да проведат пълно и главно доказване на твърдените от тях факти.

Всички доказателства по делото, в това число писмени и гласни, сочели в обратната посока - че страните са желали настъпването на последиците от сключените сделки за покупко-продажба и К. Г. придобила имотите по възмезден начин. Тъй като не била установена твърдяната относителна симулативност на процесиите договори за продажба, правилно искът с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД бил отхвърлен от първоинстанционния съд като недоказан и неоснователен и правилно районният съд се произнесъл, че при недоказаност на преюдициалните доводи съдът не дължи произнасяне по иска за намаляване на дарение по чл. 30 ЗН. В случая процесиите имоти били прехвърлени чрез договори за покупко-продажба, обективирани в нотариални актове, съгласно законовите изисквания. Районният съд правилно приел, че правото на предявяване на иск по чл. 30 ЗН е погасено по давност, тъй като срокът за завеждането му, съгласно общото правило на чл. 110 ЗЗД, е 5-годишен, считано от момента на откриване на наследството (*** за наследството, оставено от Г. К. и *** за това на М. К.). Трите сделки за прехвърляне на недвижими имоти чрез покупкопродажба били сключени през 2012 год., а исковете предявени през 2022 год. (повече от 5 години след откриване на наследството). Районният съд правилно и законосъобразно уважил предявения от К. Г. насрещен иск, като я е признал за 3 собственик по отношение на процесиите недвижими имоти и на основание изтекла придобивна давност. К. Г. придобила недвижимите имоти още пред 2012 г. чрез покупко-продажба от собственици - основание, годно да я направи собственик. От твърденията на жалбоподатели, както и от представените писмени доказателства и изслушаните свидетелски показания, се установило, че К. Г. владее процесиите имоти непрекъснато от 2012 год. и фактическото й владение продължава и до настоящия момент, грижи се за тях, заплаща всички дължими такси и данъци, режийни разходи и т.н. Същата демонстрирала намерението си за своене на имотите по ясен, недвусмислен и категоричен начин. Фактическото й владение с намерение да свои имотите продължавало над 10 години, т.е. в нейна полза изтекла не само 5-годипната придобивна давност за добросъвестно владение, а и 10- годишната за недобросъвестно владение. От данните събрани чрез гласни доказателствени средства в хода на делото се установило, че К. Г. фактически владяла имотите като свои от 2012 г. насам, с намерение да ги свои, като тези действия са били доведени до знанието на останалите наследници на Г. и М. К.. К. Г. неведнъж манифестирала своето намерение за своене на всички идеални части от имотите чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене - действия, които самите жалбоподатели потвърдили в своята искова молба. Въззиваемата страна придобила процесните имоти на основание придобивна давност.

Иска се да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена въззивната жалба от Е. П. Г. и Г. П. Г. срещу Решение № 618/04.10.2024 г., постановено по ГД № 3647/2022 г. по описа на Районен съд - Враца, като неоснователна и да се постанови такова, с което първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С отговора не се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищците.

След анализ на събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите на страните, въззивният съдебен състав приема 4 за установено следното от фактическа страна:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Е. П. Г. и Г. П. Г., чрез пълномощника им адв.Г. В., с която против К. Г. Г. е предявен иск за получаване на полагащата се на ищците, в качеството им на наследници на П. Г. П., част от наследството на неговите наследодатели Г. П. К. и М. И. К.а.

В исковата молба се посочва, че ищците са законни наследници - деца на П. Г.

П., починал на ***, както и че към момента на смъртта му семейството им е живяло в апартамент в гр.Враца, който е бил прехвърлен на баща им от неговите родители Г. П.

К. и М. И. К.а с Нотариален акт № 168, том 4, нот.д.№ 1065/1993 г. срещу задължение за гледане и издръжка. Сочи се също, че прекият им наследодател П. Г. П. е починал преди родителите си, поради което полагащият му се наследствен дял от имуществото на родителите му, следва да бъде наследен от ищците като негови законни наследници. Твърди се, че ищците са лишени от наследствените си права, поради противозаконните действия на ответницата К. Г. Г., която е сестра на техния баща и която три години след смъртта на брат си е придобила чрез покупко-продажба от родителите им Г. П. К. и М. И. К.а собствеността върху апартамента в гр.Враца, след което ги е изгонила от жилището. Твърди се също, че ответницата е придобила собствеността и върху всички други имоти от наследствената маса на двамата наследодатели, в т.ч. и върху земеделски имоти, с които разполага след смъртта им като пълноправен собственик.

С Разпореждане № 5052/19.12.2022 г. районният съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищците, че следва да отстранят нередовности в същата като изложат конкретни обстоятелства, обосноваващи правния им интерес от предявяване на иска и формулират конкретно искане, включително относно кое имущество/имуществено разпореждане предявяват иска си.

По делото е постъпила уточняваща молба от 13.01.2023 г., в която се посочва, че ищците са законни наследници на покойния си баща Г. П. К. и на основание чл.5, ал.1 ЗН наследяват при равни части полагащата се на наследодателя им запазена част от наследството на неговите родители. Посочват също, че ответницата - сестра на техния баща, е придобила с покупко-продажба описания в исковата молба апартамент в гр.Враца, а на 28.12.2012 г. - и дворно място с жилищна сграда в с.***, общ.Борован, както и два земеделски имоти, като по този начин е придобила всички недвижими имоти, притежавани от наследодателя Г. П. К.. Ищците твърдят, че въпреки квалифицирането им като покупко- продажби, сключените сделки не са възмездни, а представляват дарения от страна на наследодателя, т.е. с покупко-продажбите са прикриват дарения. Конкретизира се, че се иска да бъде установена наследствената маса от наследодателя Г. П. К., съответно разполагаемата и запазената част от същата, както и че се предявява иск за получаване от ищците на запазената част на техния 5 покоен баща от наследството на дядо им Г. П. К.. Прави се и искане да бъде задължена ответницата да даде мотивирани обяснения защо трите покупко-продажби са извършени в един и същи ден и защо имотите не са предмет на дарение, а е следвало да бъдат прикрити зад възмездни сделки.