Акт от 17.06.2019, Административен съд - Монтана

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 279/17.06.2019 г. гр.

Монтана

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Огнян Евгениев

Членове: Соня Камарашка

Бисерка

Бойчева при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 246 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №115 от 13.03.2019 г. по АНД № 164 по описа за 2019г. на Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 037 от 26.10.2018 г. издадено от Директора на Областна дирекция на МВР – Монтана, оправомощен със Заповед №8121з-372/05.04.2018год. на министъра на МВР, с което на "А.з.к.с.и.и о." ЕООД /”А*** ” ЕООД/, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, пл. „С*** ”№* , вх.* , ет.* , представлявано от управителя И.В.Т., на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 74, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.50, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/.

Касационният жалбоподател ”А*** ” ЕООД при липса на възражения по нередовното си призоваване, чрез надлежно упълномощения да го представлява пред настоящата инстанция адвокат П.Д. от САК, поддържа касационната жалба, навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила свързани с твърдения, че дейността на допускане и настаняване на зрителите на футболната среща между отборите на ПОФК „Б*** ” В*** и ПФК ”Л*** ” гр.Р*** проведена на 07.10.2018год. в 15,00часа в гр.Монтана, на стадион „О*** ” не представлява по смисъла на ЗЧОД дейност по охрана на спортно мероприятие, като моли за отмяна решението на въззивния съд и издаденото НП.

Ответника по касационната жалба Директора на ОД МВР - Монтана, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, предвид приложеното проследяване на пратка по делото, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал.

1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че на 07.10.2018 г. в 15.00 ч. в гр.

Монтана на стадион "О*** " при охрана на спортно мероприятие – футболна среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л*** " гр. Р*** , охранявано от търговско дружество "А.з.К.С.И.и О." ЕООД, съгласно План от 07.10.2018г. за охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители, извършващо частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 7 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), въз основа на лиценз № 1354/22.12.2008г. издаден от МВР, дружеството е използвало за осъществяване на охранителна дейност изразяваща се в охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители лицето – К*** Д*** К*** , ЕГН * с което не е сключило трудов договор. Нарушението е установено на 19.10.2018 година, при извършвана проверка от служители на Областна Дирекция на МВР - Монтана след представяне на Писмо от директора на ТД на НАП - Офис гр. Монтана изх. № 92-00-847 /3/18.10.2018г.

Прието е, че в случая е налице осъществен съставът на административното нарушение по чл. 50, ал. 1 от

Закона за частната охранителна дейност, съгласно които - Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 8 от ЗЧОД може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.

Правилно съобразно фактическата обстановка, въззивния съд е посочил, че от приложения План за охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на стадион "О*** " град Монтана на футболна среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л*** " гр. Р*** , всички служители са извършвали дейност по чл. 5, ал. 1 от ЗЧОС в търговското дружество.

Безспорно от приложените по делото писмени доказателствени средства, неоспорени от страните се установява, че „А*** ” ЕООД е търговско дружество осъществяващо охранителна дейност, съгласно издаден му лиценз №1354/22.12.2008год. от МВР, като видно от него същото осъществява и дейността по охрана на мероприятия, каквото е процесното. По силата на договор за охрана /които не е приложен по делото/, но не се отрича наличието на такъв, търговско дружество „А*** ” ЕООД е следвало да извърши охрана на мероприятието – футболна среща между отборите на ПОФК "Б*** " гр. В*** и ПФК "Л*** " гр. Р*** на 07.10.2018 г. в гр. Монтана на стадион "О*** ", като в тази връзка е и изготвеното от 03.10.2018год. уведомително писмо до ОД МВР – Монтана, с което ги уведомяват, че търговското дружество ще извършва пропускателен режим и дейности по допускане и настаняване на зрителите.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗЧОД охраната на мероприятие може да включва и осигуряване на пропускателен режим, каквото в случая се установява от собственоръчно изготвеното уведомително писмо от касатора до ОД МВР – Монтана. А щом това е така и предвид приетата Наредба №8121з-611 от 11.06.2018год. за условията и реда за организация и извършване на видовете частна охранителна дейност по чл.5, ал.1 от ЗЧОД и за определяне на примерна типова класификация на обектите на които се осъществява охрана по чл.

5, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за частната охранителна дейност, предвид разписаното в чл.33, ал.1 и ал.2 охраната на мероприятия е комплекс от дейности, посочени към осигуряване на спокойното и нормалното провеждане на масови прояви с краткосрочен характер, като охраната може да включва и осигуряването на пропускателния режим.

Именно касатора като юридическо лице по см. чл.51, ал.1 от ЗЧОД създава, организира и контролира цялата дейност по охрана на мероприятието, като именно в качеството си на работодател сключва изискуемите трудови договори със специално обучени лица за изпълнители /охранители/.

Предвид разпоредбата на чл.36, ал.2 от Наредба №8121з-611 от 11.06.2018год., търговското дружество изготвя и план за охрана, които отразява спецификата на конкретния обект и включва организацията на охраната – постове, комуникация и указания за тактика на действие, какъвто е изготвен за конкретната футболна среща и е приложен по делото. Не се споделят доводите на касатора, че този план не отразява действителната обстановка на мероприятието, тъй като неговото значение и прилагане на практика изрично са посочени в Наредбата и на изготвения план не би могъл да се противопостави представеният граждански договор. Още повече, че дори при осъществяване на пропускателния режим следва също да е налице изготвен правилник, които да е утвърден от възложителя по договора за охрана, какъвто по делото не е приложен.

Наред с това именно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЧОД вменява задължение на касатора, като изпълнител на частна охранителна дейност: „....да осигурява спазването на установения пропускателен режим за влизане и излизане от охранявания обект и вътрешния ред в него чрез: а) проверка на документите за самоличност на външни лица и служебните пропуски на работещите; б) проверка на багажа, включително чрез ръчен металотърсач и металдетекторна рамка, на моторните превозни средства и/или товара им, както и на съпроводителните им документи; в) видеонаблюдение; г) мониторен контрол; д) проверка за наличие на взривни вещества, оръжие и забранени от закон вещества чрез технически средства...”, както и „...2. проверяват сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, като проверката се извършва от мобилни охранителни патрули.....”

Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства т.е. от обективна страна, чрез изпълнителното деяние на бездействие за сключване на трудов договор. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на административното нарушение. В хода на съдебното производство пред въззивния съд административно – наказващия орган е доказал с всички допустими доказателства, че има извършено административно нарушение, за което правилно и законосъобразно е реализирана имуществената отговорност, която по отношение на ЮЛ е безвиновна.

Неоснователно е направеното възражение в касационата жалба, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са ограничили правото на защита на нарушителя относно предявеното му административно нарушение. Както съставения АУАН, така и издаденото наказателното постановление съдържат необходимите реквизити предвидени съответно в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН, като в тях точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение и фактическата обстановка по извършване и установяване на административното нарушение.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите изложени по съществото на делото, предвид цитираната съдебна практика в Решение по адм. дело №8926/2011год. на АССГ, тъй като същото е постановено при представени писмени доказателства, които липсват в настоящето производство, а именно представен сключен договор за охрана и план за охрана в които ясно са разграничени броя, правата и задълженията на т.нар. „разпоредители” /стюар/, каквито в настоящето производство не само липсват, но и видно от плана за охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители в чл.4 Обща организация – 4.2. изрично е описано „служителите от охраната....., а в т.5.1. е посочен и техния брой от „... 25 служители.......”.

В решението на въззивния съд е застъпено и становище по отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че административният орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН, като е наложил на нарушителя имуществена санкция в посочения размер. Съдът правилно е приел, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.