Определение № 1559 от 15.05.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1559 гр. София, 15.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20251100602843 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по постъпила жалба от С.Т. против Определение от 26.02.2025 г. по ЧНД № 182 по описа на СРС, НО, 107 състав за 2025г., с което е било потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.12.2024 г. по досъдебно производство № 1602/2024 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. 24036/24г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, поради което се иска неговата отмяна. Релевира се, че Б. Г. продължава да дължи две вноски издръжка на сина си, като не са били събрани необходимите доказателства. На първо място се сочи, че прокуратурата не е извършила проверка на твърденията й за лъжесвидетелстване от страна на Г., на следващо се оспорва заключението на СОЕ и на трето се посочва, че има противоречие в заключението на СОЕ, като първо е прието, че дължи две вноски, а после, че са платени. Твърди се и че таблицата създадена от в.л.е неточна, като не са били взети твърденията на самия Г., че е безработен и затова не е изплащал издръжка на сина си, както и че към момента същия продължава да дължи суми за 9 месеца.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите в частната жалба, установи, че частната жалба е подадена в законоустановения седем дневен срок, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, което има качеството на наследник на починалото пострадало лице поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано на 14.08.2024г. с постановление на прокурор от СРП срещу Б. Г. за това, че след като е бил осъден с влязло в сила решение на съд да издържа свой низходящ – сина си А. Г. чрез неговата 1 майка и законен представител С.Т., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

На 03.12.2024г. с прокурорско постановление наказателното производство по ДП е било прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради липса на извършено престъпление.

По същество правомощието на първоинстанционния, а и на въззивния съд, е да провери обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът не разполага с компетентност, равнозначна и еднаква с тази на прокурора, тъй като не решава въпроса за прекратяването, а упражнява единствено последващ контрол върху неговата законосъобразност и обоснованост. В това производство съдът не може да проверява установените фактически положения, а също и да приема нови фактически положения, тъй като по този начин би се заместила функцията на прокурора.

Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Необоснованост е налице, когато разследването е извършено обективно, всестранно и пълно, но прокурорът е допуснал логически грешки при анализа и оценката на доказателствения материал, поради което е направена и грешка при фактически извод. Необосноваността на постановлението би могла да е налице и в резултат на непълнота или игнориране на част от доказателствения материал, както и в резултат на допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата, тогава когато не е обсъден или игнориран част от доказателствения материал, не са обсъдени противоречията между конкретните доказателства и т.н.

Законосъобразността на постановлението пък означава да е съответно на закона – материален и процесуален. В рамките на тази преценка съдът преценява дали е допуснато съществено процесуално нарушение, което е отстранимо и което е довело по някакъв начин до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице, на неговия защитник или на пострадалото лице. Като такива могат да се очертаят неправилно приложена разпоредба на процесуалния закон или изобщо неприложена такава, нарушение при събирането и проверката на доказателствата по делото, нарушение при самото изготвяне на постановлението на прокурора за прекратяването на наказателното производство или на първоинстанционния съдебен акт (непосочени правни или фактически основания за прекратяването, липса на фактически констатации, липса на мотиви или противоречивост на същите и пр.). Това правомощие обаче е лимитирано от конституционно установеното в чл. 127, т. 3 от Конституцията, репродуцирано в чл. 46, ал. 1 от НПК, такова на прокурора.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че 2 разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Извършвайки собствен анализ на събраните и проверени в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателствени средства и назначените експертизи, въззивният съд намери, че първата съдебна инстанция е извършила задълбочен, внимателен и прецизен анализ на установената по досъдебното производство доказателствена съвкупност, изследвайки наличните в материалите по досъдебното производство доказателствени източници по отделно и в тяхната взаимовръзка и е достигнала до правилни и обосновани от същите по делото фактически и правни изводи.

Не могат да бъдат споделени доводите във въззивната жалба, че СРС и СРП са разгледали и ценили изводите на допуснатата експертиза едностранно, неизчерпателно и незадълбочено. Настоящия съдебен състав счита, че разследването по делото е проведено всеобхватно и пълно и са били събрани и проверени всички необходими и възможни доказателства и доказателствени средства за правилното му изясняване от фактическа страна и в тази връзка са неоснователни твърденията на жалбоподателката за непълнота на доказателставената съвкупност.

Неоснователни са изложените в жалбата възражения, че Б. Г. продължава да дължи две и повече вноски издръжка на сина си. Атакуваното постановление визира единствено НП по което е било постановено, а то е само за конкретни две вноски, за които е било установено, че не се дължат от Г. посредством заключението на назначената СОЕ, за която няма причина да не бъде кредитирана, въпреки изричното несъгласие на жалбоподателката, доколкото същата е изготвена от компетентно лице, разполагаща със специални и специфични знание в областта на изследване. Съдът не констатира соченото в жалбата противоречие в заключението на СОЕ, като първо е прието, че дължи две вноски, а после, че са платени, както и не определи констатираната неточност в таблицата на в.л. като съществена причина за некредитиране на заключението на експертизата.

Относно следващите твърдения в жалбата, че прокуратурата не е извършила проверка на твърденията за лъжесвидетелстване от страна на Г., то следва да бъде посочено, че това за какво престъпление и въз основа на какви доказателства ще бъде ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия е преценка единствено и само на прокуратурата и е недопустимо съдът да дава такива насоки и указания.

Отново преценка на СРП е дали ще вземе предвид твърденията на Г., че е безработен и затова не е изплащал издръжка на сина си или не при формиране на крайния си извод.

Във връзка с това са правилни изводите на първоинстанционния съд, че фактическите изводи, залегнали в прекратителното прокурорско постановление са обосновани и са изведени след внимателен анализ и преценка на всички относими към предмета на доказване доказателствени източници, без да е налице пренебрегване или изопачено представяне на доказателствата.

3

Настоящия съдебен състав се солидаризира със становището на първия съд, че при правилно установена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства /гласни, писмени и всички изготвени заключения/, с посочване кои се кредитират с доверие и защо, и кои - не, прокурорът е извел правилен извод, че НП следва да бъде прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

В заключение, поради всички изложени по-горе съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира, че разглежданото Определение на СРС следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 26.02.2025 г. по ЧНД № 182 по описа на СРС, НО, 107 състав за 2025г., с което е било потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.12.2024 г. по досъдебно производство № 1602/2024 г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. 24036/24г. по описа на СРП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4