Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5480 от 19.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14721/2024
Вид
Решение № 5480
Подписан
19.12.2024
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, пр. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 415в · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 5480 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20241110214721 по описа за 2024 година РЕШЕНИЕ

№........... гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-МИ състав, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА при участието на секретаря В. Кьосева, като разгледа докладваното от съдия Силивя Цепова н.а.х.д. № 14721 по описа на СРС за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

1

Образувано е по жалба от „Н. Х.“ ЕООД срещу наказателно постановление № 22-2400268/20.09.24г.,издадено от директора на ИА „Инспекция по труда” С., с което на

„Н. Х.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лв. за нарушение на чл.40 от Наредба № 2/04.05.2004г..

В подадената жалба се сочи, че издаденото наказателно постановление е неясно и ограничава правото на защита на субекта на отговорността. Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и се оспорват фактическите констатации в акта.

Иска се от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

Алтернативно е въведен довод за приложение на чл. 415в КТ. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна се представлява от юрк.Стоянова, която иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението е несъмнено установено, а административното наказание е правилно определено. Твърди, че не са налице основание за приложение на привилегирован състав. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Извършена била проверка по спазване на трудовото законодателство от св. Г. в обект – строеж „Жилищна сграда с подземни гаражи и паркоместа“ УПИ *********, кв.79 м. „М.д.“, р-н „С.“, гр. С. изграждащ се от „Н. Х.

ЕООД. По време на проверката в обекта било установено, че в обекта на проверката се извършват СМР, без да са обезопасени стълбищни клетки между етажни плочи, които създават опасност от падане от височина.

Съставен бил протокол за проверката и акт за спиране на СМР, с изключение на дейности свързани с обезопасяване.

Свидетелят Н. Георгиев съставил АУАН, в който описал констатациите си и дал правна квалификация на нарушението.

2

Актът бил връчен.

Посочено е, че нарушението е извършено

17.06.2024г.. на 06.06.2024г. и на

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на „Н. Х.“ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 15 000 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед, протоколи за извършени проверки, както и въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Н. Г..

Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.

Изложеното от св. Н. Г. е хронологично, последователно и в пълнота възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката и съставянето на акта. В синхрон с изведеното от свидетеля е въведното в протоколите за проверка на обекта на контрол.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна страна съдът констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.

В съставения АУАН е изписана дата на извършване на нарушението по начин непозволяващ на субекта на отговорността да установи кога твърди контролният орган, че е осъществено нарушението. Въведено е твърдение да е извършена проверка на 05.09.2023г. на място и хода на същата на място да са установени конкретни обстоятелства, а същевременно е въведено и твърдение нарушението да е извършено на 06.09.2024г. и на 17.06.2024г. Посочено е същевременно в издаденото НП, че нарушението е извършено на 06.06.2024г. и на 17.06.2024г., а проверката да е извършена и констатирано нарушението на 3

06.06.2024г.

Така въведените противоречиви факти досежно датата на установяване на конкретни обстоятелства и от там датата на извършване на нарушението осуетяват възможността на субекта на отговорността да реализира правото си на защита. ЗАНН изрично е посочил нуждата от единство на описаните факти в двата основополагащи за процеса акта – АУАН и НП. Тази стабилност на твърденията следва да обезпечи законосъобразността на производството и допустимостта на намесата. Единствените хипотези, допускащи несъответствие в двата акта са очертани отново в ЗАНН и те не въвеждат процесната хипотеза.

С тези изводи съдът прие, че допуснатото съществено процесуално нарушение обуславя отмяна на издаденото наказателно постановление.

С оглед изхода на производството ДИТ следва да заплати в полза на „Н.

Х.“ ЕООД сумата от 1 800 лв., представляваща разноски в производството.

Възражението за прекомерност съдът прие за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я наказателно постановление /НП/ № *********г.,издадено от директора на ИА „Инспекция по труда” София, с което на „Н.Х.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лв. за нарушение на чл.40 от Наредба № **********г..

ОСЪЖДА ДИТ да заплати в полза на „Н. Х.“ ЕООД София сумата от 1 800 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на 4 глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5