Определение № 78 от 18.07.2022, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 78 гр. Кърджали, 18.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20225100600141 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 20/15.06.2022 г. по ЧН дело № 91/2022 г., в производство по чл.243, ал.3 и сл. от НПК, М. районен съд е потвърдил Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 30.05.2022 г. на наблюдаващия прокурор при РП – К., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 6/2020 г. по описа на РУ- Д., водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като правилно и законосъобразно.

Против така постановеното определение на съда е постъпила въззивна жалба от Н. Ш. Х. от с.У., общ.Д., обл.К., в качеството й на пострадала, подадена чрез повереника й - адв.Я. С. от АК- София, в която се твърди, че определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно. В случая нямало спор относно механизма на ПТП, както и относно механизма на причиняване на телесните увреди на пострадалата, които правилно били установени в наказателното производство. Счита се за неправилен извода на първоинстанционния съд от правна страна, че в случая обв. Ю. нямал никаква вина за допуснатото ПТП, а причинената на пострадалата Н.Х. средна телесна повреда, попадала в хипотезата на чл. 15 от НК - ,,случайно деяние". В случая според жалбодателя се касаело за 1 извършено пресrьпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, при което водача С. Ю. Ю., в резултат на управлението си на МПС - автобус, марка „Ивеко Дейли 65Ц" с ДК № * *** ** нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в чл. 116 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП): „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора"; на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, като причинил на Н.Х. средна телесна повреда, установена в СМЕ и КСАТЕСМЕ.

Нормата на чл. 116 от ЗДвП предоставя ла специална закрила на престарелите хора, която била всеобхватна и не касае ла само пешеходци, които се намират на пешеходни пътеки или на платното за движение, а и в близост до него. В случая факта, че водачът С. Ю. Ю. е имал пряка видимост към пострадалата, и след слизането й от автобуса, който управлява, непосредствено е възприел бавното й придвижване с бастун покрай превозното средство, както и падането й на земята (стр. 2 от Постановлението), в съвкупност с останалите обективно съществуващи факти (Падналият преди това сняг, струи от стичаща се вода), вод ел до единствения извод за противоправно поведение от страна на последния, което е допринесло за настъпване на вредоносния резултат и обуславя л вина на водача. Водачът, познавайки спецификите на автобуса, като превозно средство и наличието на престарял пешеходец в непосредствена близост, бил длъжен да обезопаси маневрата си, като осигури свободно преминаване на пешеходката покрай МПС, след което да потегли безопасно. Твърди се, че действията на обвиняемия Ю. не били съобразени до степен да се предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие при обективна възможност да предвиди опасността при преминаването на пострадалата, с което свое поведение същия нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 116 от Закона за движение по пътищата, и което се явявало причина за настъпване на прес тъпния резултат. Извода на първоинстанционния съд, относно обстоятелството, че водача на автобуса не би могъл да очаква, че точно в момента след слизането си от автобуса 2 престарялата пострадала жена ще падне по някаква причина на пътното платно счита за неправилен и в противоречие на събраните по досъдебното производство доказателства и настъпилите общественоопасни последици.

При условие, че престарялата възрастна жена била пътник в автобуса и след слизането й се е придвижвала бавно, в снежно време и хлъзгава настилка покрай и на пътя и стичащата се вода в непосредствена близост до него, то в случая не можело да се говори за случайно деяние. Престарелите възрастни и трудно подвижни хо р а били особена категория пешеходци, които винаги били опасност за движението по пътищата независимо, дали се намират на платното за движение или в близост до него (мотиви на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС по ТД № 2/2016 г.).

Предвид изложеното моли, да с е отмени като незаконосъобразно Определение № 20/15.06.2022 г. по ЧНД № 91 от 2022 г. по описа на РС - М., с което е потвърдено Постановление от 30.05.2022 г. по описа на Районна прокуратура - К. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 6 от 2020 г. по описа за 2020 г., ОДМВР - К., и делото да се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.7 от НПК, съобрази следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, имащо необходимата процесуална легитимация, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Досъдебно производство № 6/2020г. по описа на РУ- Д. е било образувано на 10.02.2020 г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК, за това, че на 10.02.2020 г. в гр.Д., при управление на МПС – автобус, марка „Ивеко Дейли 65Ц“ с рег. № * **** ** са нарушени правилата за движение от Закона за движение по пътищата, като с това по непредпазливост причинил на Н. Ш. Х., с ЕГН ********** от с.У., общ.Д., средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури на кост на лявата длан и пети пръст на лявата ръка, довели до трайно затрудняване на движението на лявата ръка - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2-ро, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

С постановление от 09.06.2021 г. С. Ю. Ю. е привлечен като обвиняем за 3 това, че на 10.02.2020 г. в гр.Д., при управление на МПС – автобус, марка „Ивеко Дейли 65Ц“ с рег. № * **** **, нарушил правилата за движение визирани в чл.116 от Закона за движение по пътищата, задължаващи водачът на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, като по непредпазливост причинил средни телесни повреди на Н. Ш. Х. от с.У., обл.К., изразяващи се в счупване на четвъртата дланна кост на лявата длан и на основната фаланга на четвъртия й пръст, довели до трайно затрудняване на движението на лявата ръка - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

След проведеното разследване, с постановление от 30.05.2022 г. на зам.районния прокурор при РП- К., досъдебното производство водено срещу обв.С. Ю. Ю. от с.М., общ.Д., обл.К. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е прекратено, като е прието, че не е осъществен състава на разследваното престъпление, а се касае до хипотезата на чл.15 от НК – случайно деяние.

След обжалване пред РС- М. от страна на Н. Ш. Х., чрез повериника си – адв.Я. С. от АК – С., в качеството й на пострадал от деянието, прокурорското постановление е потвърдено от съда, като правилно и законосъобразно.

За да постанови определението си, районният съд е приел, че на ДП са събрани всички необходими доказателства за пълното му изясняване от фактическа страна, включително била назначена по искане на повереника на пострадалата допълнителна автотехническа експертиза.

Съдът е посочил, че със заключение № 48 от 10.04.2022 г. на допълнителната автотехническа експертиза е даден отговор на поставените от повереника въпроси, а именно: не е имало съприкосновения на пътника Н.Х. след слизането й от автобуса и затварящата се пътническа врата.

Траекторията на движение на масовия център на автобуса в разглеждания момент от време е била правилна т.е. съобразена. Скоростта на автобуса управляван от Ю. е била ниска, нейната стойност не е била обвързана с някаква опасност на пътя. Извършвайки маневрата включване в движението Ю. е контролирал обстановката пред и около автобуса. Падането на пешеходката за него има чисто случаен характер, тъй като това е събитие, което той не е имал възможност да предвиди. Водачът на автобуса е 4 контролирал МПС при наличие на пешеходец - престаряла възрастна жена в близост до автобуса. След дадените отговори в допълнителната автотехническа експертиза РП- К. е приела, че се касае за хипотезата на чл.15 от НК - случайно деяние. Обвиняемият С. Ю. е имал видимост от страничните огледала към зоната за качване и слизане след като се е убедил че св.Х. е на безопасно разстояние, той е затворил вратата на превозното средство, при което не е имало съприкосновение с пострадалата, което изключва версията на пострадалата за наличие на такова. В следващия момент автобусът е потеглил плавно и със съобразена скорост, като в този момент по неустановени причини пострадалата е паднала.

Първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства, които да сочат, че обвиняемият би могъл да очаква, че точно в момента на тръгването му движещия се по банкета пешеходец ще падне по някаква причина на пътното платн о . С оглед на изложеното съдът е заключил, че обжалваното Постановление е правилно и законосъобразно, поради което е потвърдил същото.

След като се запозна и обсъди събраните по делото доказателства, и след преценка правилността на постановените актове, настоящия съдебен състав счита, че жалбата е неоснователна.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от прокурора в проверяваното постановление, а именно:

Обвиняемият С. Ю. Ю. от с.М., общ.Д., обл.К. работел като шофьор на автобус, марка „Ивеко Дейли 65Ц“ с Peг. № * **** **, собственост на „С.“ ЕООД - гр.Д. и извършвал превоз на пътници. На 10.02.2020 г. в 08.10 часа той потеглил по разписание от с.П., общ.Д. в направление към гр.Д.. В 08.30 часа в с.У., общ.Д. в превозното средство се качила свидетелката Н. Ш. Х. от същото село, която била трудно подвижна и се подпирала на дървен бастун.

Тя седнала на третата седалка от дясната страна, като зад нея се намирали свидетелите Л. М. Я. от с.К., общ.Д. и Н. И. Д. от с.У., общ.Д.. При навлизане в ж.к. „П.“ на гр.Д. обвиняемият бил помолен от св. Н.Х. да спре, с обяснението, че синът й живеел наблизо. Обвиняемият Ю. спрял автобуса на пътното платно, след мост по посока към централната част на града и изчакал пострадалата да слезе. Последната се придвижвала бавно и със затруднения.

Широкото панорамно огледало на автобуса давало възможност водачът да 5 възприема всичко в зоната на вратата за качване и слизане на пътници, както и в зоната встрани. Видимостта към пострадалата Х. била добра и не била компрометирана от външни и вътрешни фактори. След като се убедил, че тя е на безопасно разстояние, обвиняемият затворил вратата. Пътната настилка на платното за движение била едрозърнест асфалт, банкетът бил от пясъчно земна пръст, като към границата с платното имало бордюр. Падналият преди това сняг се е топял и имало струи от стичаща се по пътното платно вода.

Свидетелката Х. вървяла по банкета в близост до бордюра, в посока към задната част на превозното средство. При потеглянето на автобуса, по неизвестна причина, тя загубила равновесие, паднала по лице на земята и несъзнателно изнесла напред лявата си ръка, която попаднала в габаритите на автобуса (задното дясно колело). Колелото преминало частично и косо през дланта й. Обвиняемият С. Ю. възприел падането на пострадалата, незабавно отворил вратата и слязъл, а след него слязла и свидетелката Л. Я. Двамата й помогнали да седне и св.Я. й дала салфетка, за да избърше кръвта по лявата си ръка. Подпомагана от тях, св.Х. се изправила и подпирайки се на бастуна си, тръгнала към жилищния блок на сина си. Обвиняемият се качил на автобуса и потеглил по обичайния си маршрут. Свидетелят Е. Р. Х. - син на пострадалата се намирал в лекия си автомобил, в близост до дома си. Видял майка си да върви по тротоара и забелязал кръв по ръката й. Когато разбрал от нея обстоятелствата, при които е получила нараняванията, той я откарал в МБАЛ „Д-р Ат. Д.“ АД - гр.К., където й била оказана медицинска помощ и след преглед и рентгенография, тя била хоспитализирана в отделение по ортопедия и травматология до 17.02.2020 г.