Акт № 2616 от 03.11.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2616

Перник, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ЙОРДАНОВ МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ канд № 20267160600575 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В. К. Ц., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат И. М. от Адвокатска колегия Перник против Решение № 11 от 22.06.2026 година, постановено по АНД № 19 по описа за 2026 година на Районен съд Брезник.

С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 26-1158-000226 от 16.02.2026 година, издадено от началник група в ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на В. К. Ц., с [ЕГН], адрес: [населено място], [улица] наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/, издадено на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано. По същество излага доводи в посока на това, че фактическата обстановка, установена в АУАН и наказателното постановление не е установено по достатъчно категоричен начин. На следващо място твърди, че съдът неправилно е приел за безспорно доказано, че при провеждане на административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а така също и че не били представени доказателства, които да доказват, че техническото средство, с което е извършено замерването на светлопропускливостта е годно. Във връзка с последното твърди, че не е спазен начинът на установяване на светлопропускливостта на стъклата на автомобила, предвиден в чл. 87, ал. 1, т. 7 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 година за реда и организацията на дейността за осъществяване на дейности по контрол на пътното движение, издадена от министъра на вътрешните работи. На последно място посочва, че не следва да се приеме с категоричност, че правилно е установена и величината на намаляване на прозрачността на предните странични стъкла – 40% на предна лява врана и 39% на предна дясна врата. С оглед на тези довод иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореното решение на Районен съд Брезник да бъде отменено, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.

Касационната жалба е връчена на ответника началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е депозирал отговор по касационната жалба.

В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател В. К. Ц., редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на касатора, с която поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт З. В., която оспорва жалбата, като неоснователна. Моли съд ада остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид което същото е процесуално допустимо и съдът дължи разглеждането й по същество.

С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4321901 от 24.01.2026 година, съставен от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник и в присъствието на свидетел е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето В. К. Ц., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], за това, че на 23.01.2026 година, около 23:46 часа, в област Перник, община Брезник, [населено място], ул. А. К. / ул. В. В. с посока на движение от [улица]към [улица]управлява собствения си лек автомобил „***“ *** с рег. № [рег. номер], като на кръстовището с [улица]след извършена визуална проверка се установи, че е намалена видимостта на предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, като било поставено черно фолио. След извършена проверка и измерване с техническо средство (прибор за измерване на пропусквателната способност на автомобилните стъкла) – TRANSPI-1 с номер 1131 се установило, че предното ляво странично стъкло е с 40% пропускливост, а предното дясно стъкло е с 39% пропускливост. Актосъставителят е квалифицирал така извършеното деяние като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така издадения АУАН с Наказателно постановление (НП) № 26-1158-000226 от 16.02.2026 година, издадено то началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на В. К. Ц., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102,26 /сто и две евро и двадесет и шест цента/за извършено нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Брезник, който с Решение № 11 от 22.06.2026 година, постановено по АНД № 19 по описа за 2026 година го е потвърдил изцяло. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадени от компетентен за това административен орган и при спазване административнопроизводствените правила. Приел е, че описаното в наказателното постановление деяние е безспорно доказано и правилно е било квалифицирано като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което коректно от страна на административнонаказващият орган е приложено посоченото в санкционната разпоредба административно наказание – „Глоба“ в размер на 102,26 евро.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло възприетата от страна на Районен съд Брезник фактическа обстановка, като я намира за напълно кореспондираща с представените и приети по делото доказателства, поради което счита, че не следва да я преповтаря.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният състав обсъжда посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 1, предл. второ от АПК.

Административнонаказателната отговорност на лицето, както вече се посочи е ангажирана за извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Санкцията, предвидена за извършването на това административно нарушение е посочена в чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП. Предвижда се, че който управлява технически неизправно пътно превозно средство се наказва с глоба в размер на двеста лева ,когато става въпрос за констатирани значителни неизправности.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е бланкетна, като същата не конкретизира каква трябва да е техническата неизправност на едно МПС, която да релевира извършване на нарушение по този текст. Видовете техническа неизправност на едно МПС са подробно посочени в разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП. С чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ППЗДвП е определено кога моторното превозно средство е технически неизправно и сред хипотезите са посочени стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи.

В настоящият случай спорен по делото е въпросът дали по безспорен начин се доказва извършеното от страна на касатора нарушение.

Ноторно известно е, че стъклата на моторните превозни средства следва да отговарят на изискванията за прозрачност, която е една от факторите, които осигуряват необходимата видимост през тях. В тази връзка следва да бъде посочено също, че константно съдебната практика приема, че когато определените изисквания за прозрачност на стъклата са намалени, то това прави превозното средство неизправно по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ от ЗДвП.

Наред с цитираната по – горе норма на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП следва да се отбележи и че според разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП се забранява ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Трайна е също така и съдебната практика в посока на това, че следва да се прави разлика между фабрично произведени затъмнени стъкла и такива, които са затъмнени от водача с определени техники (като например залепване на фолио). Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП съдържа забрана за ограничаване на видимостта през челното и през страничните стъкла, както и намаляване на прозрачността им.

В случая от събраните по делото доказателства, включително и чрез осъществения разпит на свидетелите в хода на съдебното следствие, развило се пред първоинстанционният съд се установява, че при направено измерване на пропускливостта на двете странични предни стъкла от ляво и от дясно се установява, че пропускливостта на едното стъкло е 39%, а на другото 40%, което е под допустимите 70%. От страна на нарушителя, настоящ касатор, не са представени доказателства, въз основа на които да бъде оборено така вмененото му административно нарушение, в това число липсват доказателства, че затъмнените стъкла са били фабрично произведени. С оглед на това следва да се приеме, че правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото в настоящият случай се касае за значителна техническа неизправност.

По отношение на наложеното административно наказание, съдът счита, че правилно наказващият орган го е индивидуализирал по вид и размер, респективно правилно на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 102,26 евро.

С оглед на изложеното така депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея решение на Районен съд Брезник за бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Относно разноските:

При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на съдебни разноски.

При този изход на делото в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента/.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 22.06.2026 година, постановено по АНД № 19 по описа за 2026 година на Районен съд Брезник.

ОСЪЖДА В. К. Ц., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати в полза на ОДМВР Перник съдебни разноски в размер на 66,47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем цента/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�