Решение № 16379 от 02.09.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16379 гр. С., 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИ. Й. ТОДОРОВА к. разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20241110127727 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. А. П. и М. А. П. срещу С. о. кумулативно обективно и субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащанe на всеки от ищците на сумата от по 16 956 лева (след допусн. изменение на исковете по реда на чл.

214 ГПК, чрез увеличаване на размерите им, с протоколно определение от 14.04.2025 г.) – частични претенции от вземания в размер от по 30 000 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване от ответника през периода от 12.01.2021 г. до 12.03.2024 г. на собствените на ищците по 1/14 идеална част от общо възстановените на всички собственици 3832 кв. м. от поземлен имот с пл. № ***, кв. ***А по действащия регулационен план на гр.

С., местност „Ю. п.“, целият с площ от 3 873 кв.м., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Ищците твърдят, че по силата на настъпило наследствено правоприемство от лицето и техен наследодател И. П. Ш., починал на 11.12.1947 г., същите са собственици на по 1/14 идеална част от общо възстановените на всички собственици 3832 кв. м. от поземлен имот с пл. № ***, кв. ***А по действащия регулационен план на гр. С., местност „Ю. п.“, целият с площ от 3 873 кв. м. Излагат, че приживе, въз основа на Крепостен акт № *** по дело № ****/30.04.1910 г. И. П. Ш. е закупил нива в землището на с. Д., местност „Т. к.“ с площ от 3 000 кв. м., а с Нот.ален акт № **** по дело № ****/05.11.1911г. още една съседна нива в землището на с. Д., местност „Т. к.“ с площ от 845,10 кв.м., к. от двете ниви бил образуван един имот с обща площ от 3 845,10 кв.м. Поддържа се, че с Акт № ****/13.01.1953 г. посоченият имот е одържавен по реда на Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия. Посочва се, че впоследствие, със Заповед № РД-57***/10.07.1993 г. на кмета на С. г. о., постановена в производство по реда на чл. 2 ЗВСОНИ, собствеността върху 1 420 кв.м. от одържавения имот била възстановена на собствениците.

С Решение от 27.11.1998 г. по гр. дело № ***/1998 г. по описа на САС, 4 състав, влязло в законна сила на 28.12.1998 г., по отношение на С. о. е установено, че наследниците на И. П.

1

Ш. са собственици на още 2 412 кв.м. от имота, поради което С. о. е осъдена да предаде владението върху същия. Ищците посочват, че съгласно действащия регулационен план на гр. С. възстановеният имот представлява поземлен имот с пл. № ***, кв. ***А по пл. на гр.

С., местност „Ю. п.“, целият с площ от 3873 кв.м., от които възстановени на собствениците били общо 3832 кв. м. Излагат, че възстановената площ от поземления имот е отпис. от актовите книги на С. о., район „Т.“. Проведено било и производство по попълване на кадастралната основа с възстановения поземлен имот, който със Заповед № РД-09-246/06.03.2001 г. на кмета на С. о., район „Т.“ е отразен к. имот с пл. № ***, к. л. 545, кв. ***А по пл. на местност „Ю. п.“, гр. С.. След възстановяването на собствеността ищците установили, че поземленият имот попада в границите на сега съществуващия Ю. п. в гр. С..

Посочват, че многократно са отправяли предложения до ответника да отчужди идеалните части от възстановения им имот, да ги замени с друг равностоен или да им заплаща наем, но взаимна уговорка между страните не била постигната. Поддържат, че редовно заплащат данъци и такси, без да могат да бъдат въведени във владение на имота и да го ползват за свои собствени нужди или да се удовлетворяват от събиране на граждански плодове. Сочат, че от друга стр. ответникът продължава безвъзмездно да ползва имота, к. част от Ю. п., реализирайки върху него п.ово строителство, от което получава значителни приходи и по този начин неправомерно се обогатява за сметка на обедняването на ищците. Същите твърдят, че С. о. отдава под наем на трети лица площи от Ю. п. за увеселителни съоръжения, закусвални, кафенета и други търговски обекти, от което събира значителни приходи. С. А.

П. и М. А. П. твърдят, че за периодите от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и от 01.10.2010 г. до 31.10.2013 г. ответникът бил осъден с влезли в сила съдебни решения да заплати на всички наследници определени по размер обезщетения за ползването на процесния поземлен имот, а за периода от 01.10.2013 г. до 09.06.2015 г. с влязло в сила съдебно решение ответникът бил осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение по 13 670 лева, според притежаваните от тях по 1/14 ид. части от собствеността върху процесния поземлен имот.

Излагат, че са предявили искове за изплащане на обезщетение за неоснователното ползване на имота и за периода от 10.09.2015 г. до 10.09.2018 г. по гр. дело № *****/2018 г. по описа на СРС, 165 състав. Сочат още, че с Решение № ********/10.06.2021 г. по описа на СРС, 140 състав, влязло в сила на 11.03.2024 г., ответникът бил осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение по 17 830 лева за неоснователното ползване на имота за периода от 11.09.2018 г. до 11.01.2021 г. Поддържат, че предвид продължаващото и през процесния период от 12.01.2021 г. до 12.03.2024 г. лишаване от възможността им да ползват собствените си идеални части от поземления имот, респ. да събират граждански плодове от тях, ответната стр. им дължи обезщетение за неоснователното ползване в размер на обедняването на ищците, според притежаваните от тях права върху имота, равняващо се на сумата от по 30 000 лева за всеки от тях. В настоящото производство С. А. П. и М. А. П. претендират част от така дължимите суми в размер на сумата от по 16 956 лева (след допусн.то изменение на исковете). Претендират присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната С. о., чрез пълномощника си гл. юрк. С., оспорва предявените искове к. неоснователни и недоказани, позовавайки се на настъпила погасителна давност по мл. 111, б. „в“ ЗЗД спрямо процесното вземане. В условията на евентуалност отправя искане търсеното от ищците обезщетение да бъде намалено к. прекомерно. Оспорва наличието на твърдяното обогатяване на С. о., посочвайки, че същата не е лишила ищците от възможността да ползват имота си. Оспорва се ответната стр. да е реализирала полза от фактическата власт върху имота, в частност чрез приходи от търговска дейност. Сочи се, че само по себе си местоположението на поземления имот в пределите на публичен п., стопанисван от С. о., не обуславя извод за наличието на обогатяване на последната. Поддържа се, че процесният поземлен имот представлява празна площ, залесена в по-г.та си част с многогодишни дървета, к. попада в зона за градски п.ове с градини, във вътрешността на п.а. Оспорва се в имота върху терена да са разположени 2 преместваеми обекти по см. на чл. 56 ЗУТ, не са изградени масивни постройки, не са разположени атракциони, реклами или търговски обекти. Поддържа се, че С. о. на пречи на ищците да ползват имота си, к. единствените ограничения относно ползването на територията произтичат от общия устройствен план, тъй к. процесният имот попада в границите на обществен п.. Ответникът излага доводи, че в поведението му липсва всякаква индикация за генериране на печалба вследствие събиране на гражданските плодове от собствените на ищците идеални части от имота, нито такава печалба действително е реализир. за процесния период. Оспорва размера на търсеното обезщетение к. прекомерно завишен. Твърди, че не съществува законоустановена възможност частноправни субекти, каквито са ищците, да отдават под наем части от площ в обществен п. за извършване на търговска дейност, което от своя стр. изключва обедняването на същите. Намира, че доколкото имотът е частна собственост, а целият п. публична общинска собственост, то и процесният имот по своето предназначение е публична общинска собственост, поради което и отношенията между страните следва да се уредят по специалното правило на чл. 62, ал. 5 ЗУТ – чрез изкупуване на имота по съответния ред, а не въз основа на иска по чл. 59 ЗЗД, имащ субсидиарен характер. С отговора на исковата молба ответникът оспорва наличието на обедняване на ищците вследствие от ползване на имота к. част от Ю. п., тъй к. самите те нямат законовата възможност за такова ползване. Не е налице сочената вреда под формата на пропусната полза, к. през процесния период С. о. не е събирала граждански плодове от имота и не е реализирала печалба. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на обезщетенията. Претендира разноски.

Съдът, к. съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна стр. следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД извън случаите, изрично предвидени в чл.

55 – чл. 58 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Касае се за общия фактически състав на неоснователното обогатяване, насочен към защита на права при настъпило разместване на имуществени блага при отстътвието на призн. от закона основание за това и съдържащ няколко основни елемента – обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, което да е свързано с обогатяването и липсата на правно основание за последното.

При исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД основно значение за изясняване на правния спор има установяване наличието на увеличаване без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, при което средството за защита на обеднелия е именно с кондикционния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Безспорно този ред за защита намира приложение и в случаите, при които собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание за това.

Съществено за този състав на неоснователно обогатяване е и наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника. Тази връзка обаче не е причинно-следствена, тъй к. законодателят не изисква обогатяването на едно лице да е следствие на обедняването на друго или обратно. Двете са последица от друг факт/факти, поради което в производство по предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти – в т.см. Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/1979 г. на Пленума на ВС – по някои въпроси на неоснователното обогатяване. Определящо при преце.та на съда относно наличието на тази връзка е съществуването или не на основание, което да оправдае настъпилото имуществено разместване.

3

Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ГПК отговорността на обогат. се неоснователно за чужда сметка е до размера на обедняването на лицето.

Една от възможните форми на проявление на това неоснователно разместване на имуществени блага, е хипотезата на ползване на недвижим имот без правно основание за това, при което едната стр. се обогатява – със спестените разходи, които е следвало да заплати на другата стр. – собственик на вещта, което е довело до обедняване на последната, пропуснала да реализира ползи от вещта си, в частност чрез отдаването й под наем на трето лице.

Следователно, при съобразяване с тези особености на общия фактически състав на неоснователното обогатяване, к. форма на извъндоговорен източник на облигационно отношение, възникването в полза на ищците на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване на следните факти: 1). ищците да са собственици на съответните идеални части от процесния имот; 2). обогатяване на ответника, чрез използване през исковия период на имота, без заплащане на обезщетение за ползването му и при липса на основание за неговото безвъзмездно ползване; 3). обедняване на ищците вследствие от това обогатяване, чрез лишаване от възможността им за ползване на имота; 4). наличието на връзка между обогатяването и обедняването, липсата на основание за обогатяването на ответника.