Решение № 3505 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3505 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100504715 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 19526/27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 29884/22 г. по описа на СРС, 87 състав, при участието на ЗАД „Армеец“ и М. М. М., като трети лица – помагачи на страната на ответното дружество, „БС Конструкция“ АД е осъдено да заплати на Й. Т. И. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 4 650 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, настъпила на 01.07.2019 г., ведно със законната лихва от 01.07.2019 г. (датата на настъпване на злополуката) до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 21 200 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от настъпилата трудова злополука на 01.07.2019 г., както и изцяло искът за сумата от 8 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени в резултат на трудовата злополука от 01.07.2019 г. имуществени вреди, като неоснователни.

С решението „БС Конструкция“ АД е осъдено да заплати на Й. Т. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 310 лв., представляваща разноски за 1 адвокатско възнаграждение за настоящото производство, а Й. Т. И. е осъден да заплати на „БС Конструкция“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1521 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

С решението „БС Конструкция“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС сумата от 186 лв., представляваща държавна такса върху уважената част от исковите претенции.

Подадена е въззивна жалба от третото лице – помагач М. М. М. срещу решение № 19526/27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 29884/22 г. по описа на СРС, 87 състав, в частта, в която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал грешки при формирането на вътрешното си убеждение относно релевантните за делото факти и обстоятелства, в резултат на неправилно използване на правилата на формалната логика, опита и правната теория. Счита, че съдът неправилно е достигнал до правния извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани с настъпилите увреждания, в резултат от трудовата злополука.

Поддържа, че ищецът не е доказал наличието на причинно – следствена връзка между трудовата злополука и причинените увреждания, както и наличието на претендираните от него неимуществени вреди. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди.

Въззиваемата страна – Й. Т. И. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „БС Конструкция“ АД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В открито съдебно заседание процесуалният й представител се присъединява към оплакванията, направени с въззивната жалба. Претендира разноски.

Третото лице – помагач – ЗАД „Армеец“ АД не е подало отговор на 2 въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на въззивника, становищата на въззиваемите страни и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Ищецът Й. Т. И. твърди, че на 01.07.2019 г. му били нанесени удари с метален телескопичен прът в областта на дясната ръка от М. М. М., с когото работили по трудово правоотношение в ответното дружество „БС Конструкция“ АД, и докато изпълнявали трудовите си задължения на работното място, находящо се в гр. София, на обект „Метростанция“ № 12, трети лъч, между бул. „България“ и бул. „Иван Гешов“. Твърди, че в резултат от ударите лакътната му кост на дясната предмишниця била счупена, за което деяние е налице влязла в сила присъда от 14.02.2022 г. на СРС, НО, 6 състав, с която М. М. М. бил признат за виновен в извършването на престъпление, което било квалифицирано като средна телесна повреда. Посочва, че с влязло в сила разпореждане от 16.07.2019 г. на ТП на НОИ – София инцидентът бил признат за трудова злополука по см. на чл. 55, ал. 1 КСО. Твърди, че в резултат на злополуката е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да упражнява професията си в продължение на три месеца, с което бил лишен от възможността да получава реалните си доходи, като разликата възлизала на сумата от 4500 лв., както и в направени разходи за пътуване от Велинград до София за получаване на болнични листове, посещения при лекар, травматолог, престой в клиника по рехабилитация, за рентгенови снимки, за болкоуспокояващи лекарства, както и пропуснати ползи от това, че е отказал да изпълнява частни поръчки поради това, че е бил със счупена лакътна кост, както и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания – чувство на обида, злепоставяне, малоценност и унижение пред колегите, които били свидетели на побоя, чувство на страх за живота, засягане на достойнството и доброто му име, постоянно чувство на огорчение и стрес.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 8 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от трудовата злополука от 01.07.2019 г., както и сумата от 21 200 лв., представляваща обезщетение за 3 претърпени неимуществени вреди, състоящи се в болки и страдания, в резултат от трудовата злополука от 01.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 01.07.2019 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът – „БС Конструкция“ АД оспорва исковете като неоснователни. Счита, че не следва да бъде ангажирана отговорността му като работодател, тъй като е налице влязла в сила присъда по отношение на прекия причинител на увреждането, поради което същият е и пряко отговорен за нанесените вреди на ищеца. Оспорва претендираните имуществени вреди и по размер. Оспорва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, като твърди, че ищецът е проявил груба небрежност, пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност, както и че е създал реална опасност за настъпване на вредите. Счита, че с отправените към М. М. заплахи и обиди е афектирал причинителя на вредата и по този начин го е предизвикал да предприеме поведение, довело до трудовата злополука. Освен това счита, че след настъпване на злополуката ищецът не е предприел необходимите действия по лечението си и по този начин неоснователно е удължил периода на възстановяването си. Претендира разноски.

Третото лице – помагач М. М. М. оспорва исковете като неоснователни.

Оспорва ищецът да е претърпял трудова злополука, както и че са му нанесени твърдяните увреждания. Оспорва и наличието на причинно – следствена връзка между противоправното му поведение и причинените увреждания.

Оспорва исковете и по размер.

Третото лице – помагач ЗАД „Армеец“ АД оспорва исковете като неоснователни. Оспорва ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени вреди, както и техният размер. Прави възражение за съпричиняване от ищеца, който е влязъл в спор с М. М., и умишлено го е предизвикал с обиди и заплахи.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени от първоинстанционнния съд следните обстоятелства: че към 01.07.2019 г. ищецът и ответното дружество са били обвързани от трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор, с който ищецът е бил назначен на длъжността „строителен работник“, както и че на същата дата е 4 настъпила процесната трудова злополука.

Видно от влязлото в сила разпореждане № 23551/16.07.2019 г. на ТП на НОИ – София процесният инцидент е признат за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Злополуката е станала по време и по повод на извършваната работа – шпакловъчни дейности в подлез на Метростанция № 12, като пострадалият и негов колега влизат в спор за работно оборудване (валяк/мече с телескопична дръжка), при което спорът прераства в удари по тялото с телескопичната дръжка от страна на М.. Това от своя страна е довело до причиняване на закрито счупване на тялото (диафиза) на лакътната кост на дясната ръка, охлузване в областта на дясното рамо и кръвонасядане на дясното бедро.

С влязла в сила на 02.03.2022 г. Присъда от 14.02.2022 г., постановена по НОХД № 18190/19 г. на СРС, НО, 6 състав, М. М. М. е признат за виновен в това, че на 01.07.2019 г., около 14,30 ч. в гр. София, на строителен обект „Метростанция“ № 12, на трети лъч на адрес: гр. София, на кръстовището на бул. „България“ и бул. „Акад. И. Е. Гешов“, чрез нанасяне на удари с метален телескопичен прът в областта на дясната ръка на Й. Т. И., му е причинил средна телесна повреда – счупване на лакътната кост на дясната предмишница, което е реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на горен десен крайник“ за срок по – голям от 30 дни – престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което на основание чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъдил причинителя на вредите на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, при прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на наложеното наказание за срок от три години.

От представената като доказателство по делото медицинска документация се установява, че в периода от 01.07.2019 г. до 26.09.2019 г. на ищеца е проведено лечение, включващо и рехабилитационни процедури Т92.1, като окончателната диагноза е „счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта“, поставена е и гипсова лонгета за 45 дни.

Видно от представената по делото епикриза, издадена от „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“, отделение „ОФРМ за заболявания на нервната система“, на ищеца е препоръчан хигиенен – диетичен режим след изписването, назначено е медикаментнозно лечение и режим след изписването – щадящ по отношение на травматичните 5 моменти. Дадена е и препоръка за системни курсове за рехабилитация до задоволително възстановяване, включително и в амбулаторни условия, и при необходимост консултация с ортопед.

От представените по делото 4 бр. болнични листове се установява, че ищецът е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност в периода от 01.07.2019 г. до 26.09.2019 г.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Н., П. и Б..

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че на 01.07.2019 г. М. М. М. отишъл при ищеца Й. Т. И. на мястото, където последният осъществявал трудовите си задължения – шпакловане в тунела на „Метростанция“ № 12, тъй като докато М. бил извън работното си място, И. бил взел строителен инструмент тип „мече“, който М. смятал за свой. И. отказал да му върне „мечето“, вследствие на което между тях възникнал спор, като ищецът започнал да отправя към М. обиди на етническа основа. М. се афектирал и започнал да нанася удари на ищеца, довели до процесните увреждания. Св. П. и Б. се опитали да ги разтърват.

Показанията на разпитаните по делото свидетели относно обстоятелствата, при които е настъпила процесната трудова злополука, следва да се кредитират, тъй като същите са непротиворечиви и кореспондират на останалите събрани по делото доказатслства.

Не се спори между страните по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на трудовата злополука ищецът е бил застрахован по застраховка „Трудова злополука“ в ЗАД „Армееец“ АД, както и че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 350 лв. от застрахователя.