Решение № 6253 от 17.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6253 гр. София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20251100504715 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищцата Т. М. М., чрез пълномощника адв. О. Д., срещу решение №2353/13.02.2025г., постановено по гр.д. №27763/2024г. на СРС, 67 състав, с което е отхвърлен предявеният от Т.

М. М. срещу „Столичен Електротранспорт“ ЕАД иск с правно основание чл.357 във вр. чл.188, т.2 от КЗ – за отмяна на наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата със заповед №100/11.03.2024г. на началник депо към „Столичен електротранспорт“ ЕАД, и е осъдена ищцата да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства и не е взел предвид направените от ищцата възражения. Поддържа, че не е била запозната със заповед №590/03.09.2020г.

Излага доводи, че свидетелите на ответника са заинтересовани, тъй като са в договорни отношения с него, както и, че същите не са очевидци, а интерпретират непроверена информация. Свидетелят си противоречал и изнасял неистини, тъй като не посочил правилно номера на управляваната от 1 ищцата трамвайна мотриса. Излага доводи, че монтираната в кабината камера не е с насоченост към първата врата и валидиращото устройство, поради което показанията на свидетеля М.Г. били неточни, противоречиви и пристрастни.

Следвало да бъдат кредитирани показанията на св. С.В., който посочил, че не е виждал камерата на ищцата да е била закрита по време на движение.

Поставянето на камера в кабината, която гледа само водача по никакъв начин не водела до неговата безопасност, а била средство за следене и навлизане в неговото лично пространство, с което да се съберат данни и факти от личния живот на водача, като неговите снимки и съобщения на телефона, контактите и лица, с които разговаря, както и всякаква кореспонденция, която вижда и прочита от позицията, в която се намира. Процесното наказание било наложено за деяние, за което не било доказано да е извършено от ищцата.

Ватманът нямал задължение да поддържа или почиства камерата. ЦГМ използвал камерите без да са сертифицирани, да имат писмено съгласие на ватманите, те самите да са оператори на лични данни, като записите от камерите се разпространявали и с цел компрометиране на ватмани. Ищцата се чувствала засегната, засегнати били нейният личен комфорт и пространство.

Доказано било, че няма инциденти и ПТП във връзка с процесните дати, не била възпрепятствана безопасността и сигурността на пътници. Ищцата не продавала билети в кабината, поради което външни лица нямали никакъв достъп в нея. Не било давано писмено съгласие от ищцата за монтиране на камера, която ще я наблюдава. Не бил извършен никакъв инструктаж или обучение. Камерата била монтирана без законово основание. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна „Столичен електротранспорт“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Ж.Б., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. От събраните по делото доказателства се установявало, че заповед №590/03.09.2020г. е достигнала до знанието на ищцата. В представените от ищцата обяснения се съдържало признание, че е запозната с разпоредбите на работодателя за незакриване на камерата, но не ги изпълнява, тъй като по своя преценка ги е определила като незаконни. В обясненията на ищцата се съдържало също така и признание, че е закрила камерата с аргумента, че не е разрешавала да бъде следена. С две 2 предходни заповеди на ищцата били налагани дисциплинарни наказания за идентични нарушения, които макар и заличени по смисъла на чл.197, ал.1 от КТ били показателни за поведението на ищцата при изпълнение на възложените трудови задължения. От показанията на св. В. също се установявало, че ищцата е била запозната със заповедта. Било установено по делото, че на ответното дружество са били начислени неустойки за неизпълнение на разпореждане от водачи по 5-та трамвайна линия за откриване на камерата за видеонаблюдение във ватманската кабина.

Видеонаблюдението било извършвано в съответствие с Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт в Столична Община, чиито разпоредби били задължителни за пътниците, водачите на превозни средства по маршрутите на обществения градски транспорт на територията на Столична община, контрольорите по редовността на пътниците и издателите на превозни документи. Видеонаблюдението било осъществявано законосъобразно на основание чл.6, параграф 1 от Регламент /ЕС/2016/679 – обработването било необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Интересът бил свързан с опазване сигурността и безопасността на пътниците и водачите в обществения транспорт, поради което намесата в личната сфера се явявала оправдана.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, 3 като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства.

Не е спорно между страните по делото, че по сключен между тях трудов договор ищцата заема длъжността „Ватман сл.№2020“ в Трамвайно депо „Красна поляна“ при ответника, както и, че със заповед №100/11.03.2024г. работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, съгласно разпоредбата на чл.195 от КТ.

Атакуваната заповед на работодателя съдържа всички предвидени в чл.

195, ал. 1 от КТ реквизити. В нея са посочени нарушителят, описано е нарушението на трудовата дисциплина, конкретната дата на извършеното нарушение, както и са посочени наказанието и законният текст, въз основа на който то е наложено. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаното нарушение – чл. 187, ал. 1, т.7 и т. 10 от КТ, но евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, 4 обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание.

Изпълнени са и изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено по делото, а и е безспорно между страните, че преди издаване на процесната заповед от ищцата са били поискани обяснения в разумен срок (достатъчен, с оглед конкретните обстоятелства) именно във връзка с процесното дисциплинарно нарушение – чрез посочване на начина (обстоятелствата) и момента на извършването му, като ищцата е дала писмени такива, от което следва че е разбрала какво точно нарушение й се вменява.

Спазени са и сроковете по чл. 194 КТ за налагане на дисциплинарното наказание.

Доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване относно фактите и обстоятелствата, на които се позовава, за да приеме, че е налице нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, обуславящо налагане на дисциплинарно наказание, е изцяло на ответника – работодател. В случая неоснователни са поддържаните от въззивницата доводи, че не е била уведомена за заповедта на работодателя №03-236/01.09.2020г., с която е забранено превозните средства в експлоатационен режим да работят с неизправни или манипулирани (закрити, изкривени, зацапани и др.) видеокамери, монтирани в кабините на водачите. Видно от приложения към заповедта списък ищцата е отказала да се запознае със съдържанието на заповедта и да я получи, което е удостоверено с подписа на свидетел. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Е. В., дадени пред първоинстанционния съд, в които се посочва, че е запознал ищцата със заповедта, но същата отказала да я прочете и да положи подпис в изготвения от работодателя списък. Обстоятелството, че ищцата е запозната със съдържанието на посочената заповед и съответно с разпореждането на работодателя, се установява и от обясненията на ищцата, дадени пред работодателя, както и от отразеното от същата становище в процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, които съдът цени по реда на чл.195 от ГПК, като ищцата е заявила, че счита това разпореждане за незаконосъобразно. Следва да се отбележи също така, че за идентични нарушения ищцата е била санкционирана с налагане на дисциплинарни наказания „забележка“ със заповеди №643/19.10.2020г. и №21/20.01.2021г., като и в двете заповеди се посочва, че на ищцата се налага дисциплинарно наказание за неизпълнение на разпореждания на работодателя, съгласно 5 заповед №03-236/01.09.2020г. Действително съгласно чл. 197 от КТ тези дисциплинарни наказания са заличени занапред и като последица от заличаването им същите не могат да бъдат взети предвид при преценка на работодателя по чл. 189, ал. 1 КТ при евентуално следващо дисциплинарно нарушение или е пречка нарушението да бъде определено като системно по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. От съдържанието на посочените заповеди и от отразените от ищцата възражения при връчването им, които отново са в смисъл, че счита разпореждането на работодателя за незаконосъобразно, може да се направи извод, че ищцата е била запозната със съдържанието на заповед №03-236/01.09.2020г.

Неоснователни са и доводите, поддържани във въззивната жалба, че не е установено по делото ищцата да е закрила камерата, доколкото това обстоятелство не се отрича от ищцата в дадените обяснения пред работодателя и в отразените възражения при връчване на процесната заповед, а възраженията са в смисъл, че не е давала съгласие да бъде записвана, както и, че по този начин се навлиза в личния живот. Закриването на камерата се установява и от събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетеля М.Г., служител на „Център за градска мобилност“ ЕАД, което дружество има качеството на контролен орган по отношение изпълнението на транспортните задачи на съответните превозни оператори, с цел осигуряване нормален превоз на пътниците в обществения транспорт. Свидетелят посочва, че негов кО.а го уведомил за закрита камера във ватманска кабина, след което се свързал с диспечер при ответника с указания да възстанови нормалното видеонаблюдение, но ватманът не предприел действия за възстановяването му, поради което на „Столичен електротранспорт“ ЕАД била наложена санкция.