Решение № 18237 от 29.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18237 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110107917 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Б. Г., действащ лично и със съгласието на своята майка - М. К. Р., чрез адв. И., срещу „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД дължи на А. Б. Г. сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение с над три часа на полет с номер FB8056, по направление от гр. Енфида до гр. София, който следвало да бъде изпълнен на 12.09.2025 г., с час на излитане – 18:20 часа, ведно със законната лихва за период от 17.01.2026 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 10,79 евро – законна лихва за забава за периода от 25.09.2025 г. до 16.01.2026 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 09.02.2026 г. по ч.гр.д. № 48/2026 г. по описа на Районен съд – Ардино.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил с ответника договор за въздушен превоз, за който 1 закупил билет за полет FB8056, по направление от гр. Енфида до гр. София, който следвало да бъде изпълнен по разписание на 12.09.2025 г., с час на излитане – 18:20 часа. Твърди, че в деня на полета се явил навреме и преминал надлежно всички процедури, но след продължително чакане полетът бил изпълнен със закъснение от над три часа, като самолетът излетял в 21:40 часа.

Сочи, че поради виновно забавяне на изпълнението на договора за въздушен превоз от страна на превозвача, пристигнал в крайния пункт на пристигане с повече от три часа закъснение спрямо планираното разписание, поради което ответникът му дължи плащане на обезщетение в размер на 250 евро, съгласно чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент. Излага доводи, че на 25.09.2025 г. подал жалба до ответника, с искане за изплащане на дължимото обезщетение, по която бил постановен отказ, доколкото превозвачът твърдял наличието на извънредни обстоятелства. Счита, че не са налице основания за освобождаване на ответника от отговорността му за плащане на дължимото обезщетение. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснението на полет FB8056, ведно със законната лихва за забава от 17.01.2026 г. до окончателното изплащане на дълга, както и сумата от 10,79 евро – законна лихва за забава за периода от 25.09.2025 г. до 16.01.2026 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48/2026 г. по описа на Районен съд – Ардино.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Н., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Излага доводи, че процесният полет е закъснял поради ограничения в управлението на потока на въздушното движение, вследствие от лоши метеорологични условия, препятстващи изпълнението му по разписание.

Твърди наличието на извънредни обстоятелства, освобождаващи го от отговорността му за плащане на претендираните вземания. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че се е явил навреме за регистрация за полета. Поддържа, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му. Оспорва да е изпаднал в забава за плащане на обезщетение. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните 2 писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК главен положителен установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (Регламента).

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим горепосоченият Регламент, съгласно чл. 1 и чл.

19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между страните, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник.

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "а" от Регламента, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 250 EUR за всички полети на територията на Общността до 1 500 километра.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ сключен между страните договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил на 12.09.2025 г. да изпълни полет с номер FB8056 по направление от гр. Енфида до гр. София, който следвало да се осъществи по разписание на 12.09.2025 г. в 18:20 часа, с разстояние до 1500 км.; 2/ закъснение на посочения полет над 3 часа. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява също така, че ищецът се е явил на летище Енфида в указания от авиопревозвача час.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че всички предпоставки от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.

3

Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно наличието на правоизключващо отговорността възражение по чл. 5, § 3 от Регламента - наличие на събитие, което може да се квалифицира като "извънредно обстоятелство", освобождаващо го от отговорност, което не е могло да бъде избегнато, дори и да са били взети всички необходими мерки и че същото се намира извън ефективния му контрол.

Според нормата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки следователно предвидено е изключване на отговорността на превозвача при възникване на "извънредни обстоятелства". Предвидена е граница на това изключение, като е въведено условието такива "извънредни обстоятелства" да не могат да бъдат избегнати "дори и ако са взети всички необходими мерки", т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач.

В съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 се съдържа неизчерпателно изброяване на "извънредни обстоятелства", които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач, а в съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си "извънредни обстоятелства", освобождаващи автоматично превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано за всеки отделен случай доколко същите са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства.

4

В отговора си авиопревозвачът се е позовал на следните „извънредни обстоятелства“: лоши метрологични условия, препятстващи изпълнението на процесния полет по разписание.

Същевременно, обаче, въпреки указанията на съда, от ответника, в съответствие с носената от него доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК, не са ангажирани доказателства, които да установяват в условията на пълно и главно доказване наличието на обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, изключващи отговорността му относно процесния полет от 12.09.2025 г.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че всички предпоставки от фактическия състав на предявения главен иск са доказани по делото, поради което ответникът дължи обезщетение в размера по чл. 7, т. 1, б.

“а“ от Регламента, а именно 250 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Относно иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

В конкретния случай, по делото е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на следващото се на ищеца обезщетение за закъснение на процесния полет с повече от 3 часа, като същевременно се установи и отправянето на жалба на 25.09.2026 г. до ответното дружество, на която „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД отговорило, че закъснението на полета се дължало на лоша метрологична обстановка, т.е. не следва да заплаща претендираната сума. Ето защо следва да се приеме, че ответното дружество е изпаднало в забава и дължи законна лихва за периода от 25.09.2025 г. до 16.01.2026 г., чийто размер възлиза на претендирания от ищеца - 10,79 евро, изчислен по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва.

По изложените съображения, изцяло основателен се явява и акцесорният иск за лихва.

По разноските:

5

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както следва: 210,86 евро – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното производство, и 232,89 евро – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в исковото производство, т.е. общо 443,75 евро. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, тъй като същото е в минимален размер.

Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, както следва:

210,86 евро – за заповедното производство и 232,89 евро – за исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление – гр.София, Аерогара София, бул. „Брюксел“ № 1, дължи на А. Б. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка - М. К. Р., с адрес: гр. *****, ул. „****“ № 4, на основание чл. 7, т. 1, б. “а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение с над три часа на полет с номер FB8056, по направление от гр.