Решение № 4608 от 05.05.2025, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 875/2025
- Вид
- Решение № 4608
- Подписан
- 05.05.2025
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- Павлина Господинова
Цитирани разпоредби
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.30, ал.1, т.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.75, ал.1, т.2 и т.4 · Закон за убежището и бежанците
- чл.75, ал.1, т.2 и т.4 · Закон за убежището и бежанците
- чл.75, ал.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.84, ал.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.1 · Закон за убежището и бежанците
- чл.8, ал.4 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.2 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.1, т.3 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
- чл.9, ал.6 и ал.8 · Закон за убежището и бежанците
РЕШЕНИЕ
№ 4608
Хасково, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на втори май две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20257260700875 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците и е образувано е по жалба от Х. А. М., [държава], срещу Решение №2536/14.03.2025г. на Председател на Държавната агенция за бежанците при МС. Твърди се, че оспорваното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Допуснато било съществено нарушение на процесуалните правила – чл.35 и чл.36 от АПК, като не била изяснена обстановката, липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Причините, поради които напуснал [държава], били изложени подробно, но не били възприети правилно от органа. Неправилно органът преценил, че не било налице риск от изтезание или унизително отношение, т.е. хипотеза по чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Но ако не съществувала заплаха за личността, то дали жалбоподателят щял да потърси убежище на хиляди километри от страната си. Съгласно чл.3 от ЕКПЧ държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаите, когато се представят съществени доводи, че засегнатото лице е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Признато било и правото на закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали вече в приемащата държава. Административната процедура била проведена повърхностно и това водело до незаконосъобразен акт. Иска се отмяна на оспореното решение.
Ответната страна – Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита, че жалбата не е основателна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба рег.№УП 35195/15.10.2024г. по описа на ДАБ, Х. А. М. е поискал закрила в [държава], като е съставен регистрационен лист.
Приложени са в копие декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 14.10.2024г., регистрационен лист и приложение към регистрационен лист. Съставена е дактилоскопна карта, връчена е покана за интервю, подписани са декларация за съгласие и декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ, както и информация относно предоставянето на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут.
С писмо рег.№М-137/08.01.2025г. е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява относно предоставяне на закрила за лицето.
На 04.02.2025г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представен по делото протокол – жалбоподателят заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Роден бил в [населено място] ш., общ. М., обл. Х., но живял в [населено място]. Посочил, че е [семейно положение], съпругата му се казва Ж., имали сключен религиозен и граждански брак през 2009г. В момента нямал семейна книжка, но подал молба да им издадат. Имали три деца, големият син бил в [държава], защото имал проблеми с бъбреците – имал бъбречна недостатъчност. Така бил от 2015г. Тръгнали заедно, но го оставили в [държава], при майката на чужденеца, която била там от 7-8 месеца. Двамата били в А.. Семейството на чужденеца, без големия му син, били с него тук. Само сестрата на чужденеца останала в [държава], била в [населено място]. Разказал, че напуснал [държава] в началото на август 2024г., със семейството си и нелегално преминали в [държава]. Напуснал [държава] без документи. В [държава] имал лична карта и паспорт. Имал преди семейна книжка, но децата не били регистрирани в нея. Целта му била да дойде в сигурна страна. В [държава] пристигнал на 28.09.2024г., незаконно, със съпругата си и двете им деца. Полицията ги задържала, след като преминали оградата. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не е подавал молба за закрила в друга страна, освен в [държава]. Не бил арестуван, нито осъждан в [държава] или в друга държава. В [държава] нямал проблеми заради етническата си принадлежност, но не се чувствал спокойно. Не е имал проблеми заради изповядваната от него религия. Нямал проблеми с някогашната официална власт в страната си, но те убили брат му по време на бомбардировка. Не членувал в политическа партия, не участвал във въоръжена групировка. Напуснал [държава], защото се страхувал за живота си. Баща му бил отвлечен преди 5-6 години, не знаели дали е жив. Брат му бил убит по време на бомбардировка през 2012г. Не напуснал страната си по-рано, защото не искал да оставя големия си син. Сега пак го оставил, но вече нямали избор, от 6 години живеели на палатка. Домът им бил разрушен по време на бомбардировки от самолет. Когато напускал страната си, в М. и района имало сражения между к., С. а. и р. а.. Когато напускал страната си, градът и районът били под контрола на к. и от време на време се появявали ***. Посочил, че предния ден, в М., в един камион, пълен с работници – всички жени, които работели на маслините, по време на бомбардировка от новата власт срещу к., камионът бил улучен и всички 26 жени загинали. Лично бил свидетел на военни действия или сражения, виждал жертви след бомбардировки. Знаел, че през декември миналата година в [държава] паднала старата власт, знаел, че има нов президент, но не знаел как се казва. Сестра му, която останала в [държава], казвала, че положението е много тежко – и откъм сигурност, и икономически. Нямало конкретен повод да напусне страната си през август миналата година, просто вече нямали изход, никакъв шанс да се оправят нещата. Искал сигурност за децата си и да може да лекува сина си. Нямало заплаха, отправена лично към него. Било оказвано насилие спрямо него – когато преди 5-6 години маскирани мъже отвлекли баща му, тогава заплашили чужденеца. Заявил, че не би се завърнал в [държава], напуснал страната си, за да може да лекува сина си и да осигури бъдеще за децата си. В М. не би се върнал, защото положението със сигурността било много зле. Сега се чувствали в безопасност и моли да му се даде възможност да остане тук със семейството си и да доведе и големия си син.
С Решение №2536/14.03.2025г. на Председател на ДАБ при МС, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отхвърлена молбата от Х. А. М. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 27.03.2025г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 03.04.2025г.
Представена е справка вх.№МД-02-60/29.01.2025г. – за актуалната обстановка в [държава].
Допълнително от ответната страна се представя актуална справка относно положението в [държава] - вх.№МД-02-200/08.04.2025г.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на ДАБ.
Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни съображения относно приетото от него, че на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена обстановката в страната на произход – [държава]. Обективираните в решението фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателя да разбере какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови решението, с което му се отказва предоставяне на исканата международна закрила. Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Няма нарушение на правилото на чл.75, ал.2 от ЗУБ, частен случай на правилото на чл.35 от АПК. Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Обследвани са всички заявени от търсещия закрила факти от личната му бежанска история, същите са анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната по произход. Още повече, че самият кандидат не излага такива твърдения. В този смисъл административният орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на чужденците с държавата по произход, поради което съдът приема, че няма допуснато съществено процесуално нарушение. Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в [държава]. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай административният орган правилно е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Самият оспорващ сочи, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. В този смисъл е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.
По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f495d5e0-08d9-47f1-b1ff-29d8f6f31536