Решение № 6540 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6540 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100514161 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 17080/20.09.2024г по гр.д. № 37386 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 119-ти състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 143662/11.07.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу В. Н. Д., ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че В. Н. Д., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, заплащане на сумите в размер както следва: сумата от 1568,67лв. , , представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 47 гр. София , ж.к. „******** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 261,81лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 11.12.2020г.; сумата от

21,07лв. представляващи възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г; сумата от 4,32лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 31.12.2017г. до 11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението -23.12.2020г. до изплащането й за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 64866/2020г.на Софийски районен съд.

1

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 335126/22.10.2024г. по регистъра на СРС, депозирана от ищеца Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че събраните доказателства установявали, че ответникът е собственик на имота. Приетата по делото молба до ДСК за жилищно кредитиране относно вписването на законна ипотека касаела процесния имот, придобит от наследодателите на ответника. Тази молба била достатъчна, за да се установи по делото че наследодателите на ответника закупили имота при съобразяване на Закона за държавната спестовна каса и Наредбата за кредитната дейност на ДСК, сочещи че ипотека се учредява за обезпечаване на задълженията н по заемите, отпускани от на гражданите за жилищно строителство. Ипотека се учредявала само върху собствен имот и това се потвърждавало от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища, приета с ПМС №1/27.01.1978г. Наследниците, приели наследството отговаряли за задълженията, с което жилището е обременено. Наследникът отговарял за задълженията на наследодателя и със своето имущество. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски по делото.

Въззиваемият-ответник по исковете В. Н. Д., ЕГН ********** чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно. Не било установено да е потребител на енергия в имота. Молбата за кредитиране не установявала по несъмнен начин че е собственик на имота през процесния период, а и част от задълженията били погасени по давност- тези с настъпил падеж преди 23.12.2017г. Процесуалният представител е претендирал възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец

Техем

Сървисис“ЕООД, ЕИК130036512 не е изразило становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 143662/11.07.2022г. на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК срещу В. Н. Д., ЕГН **********, с която е поискало на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че В. Н. Д., ЕГН ********** дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, заплащане на сумите в размер както следва: сумата от 1568,67лв., представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 47 гр. София , ж.к. „******** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 261,81лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 11.12.2020г.; сумата от

21,07лв. представляващи

2 възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г; сумата от 4,32лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 31.12.2017г. до 11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението -23.12.2020г. до изплащането й за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 64866/2020г.на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на енергия в имота , потребил такава в количества и на стойност за които е предявен иск, изпаднал в забава на плащането им, дължал и възнаграждение за дяловото й разпределение, страните били обвързани от договор при Общи условия.

Ответникът В. Н. Д., ЕГН ********** чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е , че няма качество на потребител на топлинна енергия в имота

Третото лице помагач не било установено да е имало право да извършва дяловото разпределение на енергията в имота, не бил представен протокол от ОС на ЕС за избора му и договор за същото в оригинал.

Издадените от ищеца фактури не установявали доставката, извлеченията от сметки не били съставени за реално доставена енергия в имота. Методиката за разпределяне на енергията била отменена от ВАС, нямало доказателства за метрологична проверка на общия топломер. Задълженията били погасени по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца

– ищец

Техем

Сървисис“ЕООД, ЕИК130036512 е подкрепило исковете.

С определението по чл. 140 от ГПК районният съд е указал на ищеца, че следва да установени по делото, че ответникът е собственик на имота, че съществува облигационно правоотношение , което да е основание за задълженията на ответника за които са предявени исковете.

По делото е приложено заповедно дело № 64866/2020г. по описа на СРС, от което се установява, че по заявление вх.№ 23075947/23.12.2020г. е издадена заповед за изпълнение, с която районният съд е разпоредил В. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 1568,67лв. , представляващи стойност на потребена топлинна енергия в апартамент № 47 гр. София , ж.к. „******** за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г.; сумата от 261,81лв., представляващи лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018г. до 11.12.2020г.; сумата от 21,07лв. представляващи възнаграждение за дяловото разпределение на енергията за периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г; сумата от 4,32лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на цената на дяловото разпределение за периода от 31.12.2017г. до 11.12.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от подаване на заявлението -23.12.2020г. до изплащането й, съдебни разноски от 87,12лв., за така издадена заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление, на 24.06.2022г.

3 заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на 11.07.2022г. е представил такива.

Приета е молба от ДСК до 1-ви нотариус при СРС за вписване на законна ипотека за обезпечаване на задължения по договор за заем за жилищно строителство на В. Н. Д. в размер на 15000лв. и лихвите върху тази сума върху апартамент № 47 в ж.к. ********, гр. София платим за срок от 3 години .

Прието е писмо от СО, с което е посочено, че бл. 10 в ж.к. ******** 1“ гр.

София е идентичен с бл. 118 в същия квартал.

Приет е протокол от 14.11.2001г., съгласно които етажните собственици на сградата на бл. 118, вх. В в ж.к. ******** 1“ гр. София са Техем Сървисис“ЕООД да извършва дялово разпределение на топлината енергия в сградата.

Договор от 19.11.2001г. сключен между ЕС и Техем Сървисис“ЕООД не е приет по делото поради неизпълнение на задължението на ищеца да го представи в оригинал .

Приети са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на Топлофикация София”ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР от през 2016г.

Приети са извлечения от сметки на ищеца, съгласно които ответникът му дължи процесните суми.

Приети са изравнителни сметки, изготвени от Техем Сървисис“ЕООД за потреблението в имота, сочещи че за имота с абонатен № ********, представляващ ап. 47 в ж.к. ******** 1“ бл. 118, вх. В няма водомери в имота и начисления за БГВ са по времеви фактор.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител, че начисленията за имота през периода са за сградна инсталация и за подгряване на вода за горещо битово водоснабдяване, съобразен е обем на имота, както и че в имота няма узаконен водомер, дяловото разпределение било направено коректно, стойността на реално потребената в имота енергия била 1568,68лв.

С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца е посочило, че по записвания на ищеца процесните суми не били платени.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

4

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, цена на дяловото й разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба за топлоснабдяването , че ищецът е носител на вземането за цената на дяловото й разпределение, поради което и за ответникът е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността им, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на заявителя „ТоплофикацияСофия”АД и ответникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за процесния имот за периода в размерите на процесните суми, за цена на дяловото разпределение, за обезщетение за забава на плащането им, за които е предявен иска, д ответникът е уведомен за заповедта чрез залепване на уведомление, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителния иск.