Решение № 168 от 13.06.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Шумен, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500096 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Е. К. А. от гр. Шумен, действаща чрез пълномощника адв. Б. Б. от ШАК срещу решение № 3/05.01.2023 г. по гр.д. № 566/2022 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателката намира решението за неправилно, по съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли субективно съединените искове като недоказани и неоснователни и й присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемите М. С. В. от с. Ивански и А. К. С. от гр.

Шумен, действащи чрез пълномощника адв. с.з.с. са депозирали отговор на въззивната жалба, в който я оспорват като неоснователна и молят за оставянето й без уважение, както и за присъждане на направените деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 566/2022 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемите срещу жалбоподателката, имаща за предмет претенция за осъждане на ответницата да заплати на ищците сума в общ размер на 1 250.00 лева, затова, че ги е лишила от ползването 1 на притежаваните от тях 5/6 ид.ч. от апартамент № 91, ет. 7, с административен адрес: гр.

Шумен, ул. .... № 3, вх-5, ет.7, ап.91, с площ от 57.85 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, находящ се на ет. 7 от сграда с идентификатор № ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, под обекта - *** и над обекта - ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 56“а“ с площ от 3.56 кв.м., при граници: от изток – изба № 57“а“, от запад – изба № 55“а“, от север и юг – общ коридор, от горе – първи жилищен етаж, отдолу – земя.

Ищците са обосновали претенцията си с твърдението, че с ответницата са съсобственици на процесния имот, като М. С. В. притежава 4/6 ид.ч., от които 3/6 ид.ч. в режим на СИО, по силата на н.а. № 154, т. І, д. № 164/26.02.1974 г. и 1/6 ид.ч. – по наследство след смъртта на съпруга й К.Н.В., ЕГН **********, починал на 08.05.2020 г., а А. К. С. и Е. К. С. притежават по 1/6 ид.ч. по наследство от общия им наследодател К.Н.В., ЕГН **********, починал на 08.05.2020 г.. Повече от 15 години и понастоящем имотът се ползва безвъзмездно само от ответницата и семейството й като семейно жилище, като същата е ограничила достъпа на ищците до него, не ги допуска до същия и отказва да им предостави ключове. Поради това, с нотариална покана ищците поискали от ответницата да им заплаща обезщетение в общ размер на 250 лева месечно за това, че са били лишени от ползването на притежаваните от тях двете 5/6 ид.ч. от имота, считано от датата на получаване на поканата. След получаване на поканата ответницата предложила устно само на М. В. да дойде да живее в апартамента заедно със семейството й, но нито й предоставила ключ, нито й освободила място от имота, където ищцата да се настани.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор, в който е оспорила исковата претенция като изцяло неоснователна, твърдейки, че всяка от ищците има ключ за апартамента, както и, че тя и синът й не го ползват, тъй като живеят в гр. Котел. Освен това е поканила и двете ищци да живеят в апартамента, но те отказали, тъй като М. В. живее в с.

Ивански в собствената си къща, а А. С. – в свое жилище в гр. Шумен.

С протоколно определение от 07.12.2022 г е било допуснато изменение размера на предявения иск, като същият е намален от 1 250 лева на 1 067 лева.

С решението си първоинстанционният съд е осъдил Е. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. .... № 3, бл.6, ет.7, ап.91 да плати на М. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Ивански, общ. Шумен, ул. ....в № 22 и А. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 8 сумата от 1 067 лева, обезщетение за ползата, от която са лишени ищците за 5/6 ид.ч. от гореописания имот за периода 08.10.2021 г. – 21.03.2022 г., на основание чл.31, ал.2 от ЗС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 21.03.2022 г. до окончателното плащане, както и 590 лева – деловодни разноски.

Решението се обжалва изцяло от ответницата.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че 2 обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от приложените по делото писмени доказателства – нотариален акт № 154, т. І, д. № 164/26.02.1974 г. на ШРС и удостоверение за наследници се установява и не се спори между страните, че същите са съсобственици на процесния недвижим имот апартамент № 91, ет. 7, с административен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 3, вх.5, ет.7, ап.91, с площ от 57.85 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, находящ се на ет. 7 от сграда с идентификатор № ***, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***, под обекта *** и над обекта - ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 56“а“ с площ от 3.56 кв.м., при граници: от изток – изба № 57“а“, от запад – изба № 55“а“, от север и юг – общ коридор, от горе – първи жилищен етаж, отдолу – земя, при квоти 4/6 ид.ч. за М. С. В., от които 3/6 ид.ч. – личен дял, придобит след прекратяване на СИО, поради смъртта на съпруга й К.Н.В., ЕГН **********, починал на 08.05.2020 г. и 1/6 ид.ч. – по наследство от същия и по 1/6 ид.ч. за А. К. С. и Е. К. С. – наследство от баща им К.Н.В., ЕГН **********, починал на 08.05.2020 г..

От посочения нотариален акт и заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, възприето като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че жилището се намира в осем етажна жилищна сграда, с асансьор, която не е санирана и се състои от входно предверие и коридор, две стаи, кухня, баня-тоалетна и тераса. Намира се в задоволително състояние, но се нуждае от цялостен ремонт. Месечният наем за целия имот за периода 08.10.2021 г. – 21.03.2022 г. е в размер на 236 лева, а общият размер на пазарния наем за целия период е 1 280.40 лева, в това число – 1 067.00 лева за 5/6 ид.ч. от него.

От приложените нотариална покана рег. № 9126/08.10.2021 г., т.2, № 32 на нотариус рег. № 702 при НК и разписка за връчване, се установява, че ищците са поканили писмено ответницата да им заплаща обезщетение в общ размер на 250 лева месечно за това, че са лишени от ползването на притежаваните от тях двете 5/6 ид.ч. от имота, считано от датата на получаване на поканата, както и да им плати обезщетение за ползването на имота за срок от 17 месеца, считано от 08.05.2020 г. в размер на 4 250 лева, платими по банкова сметка в срок до 01.11.2021 г., като са й направили и предложение да изкупят дела й от апартамента по пазарни цени. Поканата е била връчена лично на адресата на 08.10.2021 г..

В отговор на зададени й по реда на чл.176, ал.1 от ГПК въпроси ищцата М. В. заявява, че няма ключ от процесния апартамент и не е ходила в него. Заявява също, че след смъртта на съпруга й ответницата я поканила да живее в жилището, но тя й отказала, тъй като ответницата заминала да живее със сина си в гр. Котел и ищцата трябвало да съжителства със съпруга й, което счита за нередно.

В отговор на зададени й по реда на чл.176, ал.1 от ГПК въпроси ищцата А. С. заявява, че получила ключ от апартамента в края на м. октомври или началото на м. ноември 2021 г. от сина на ответницата, след направен ремонт на тръбите в банята на имота и постигната договорка за продажба на същия, с цел да осигурява достъп до него във връзка с бъдещи огледи.

3

От приложените по делото трудов договор № 3/12.07.2021 г. и заповед № 02/02.09.2022 г. на основание чл.325 от КТ се установява, че в периода от 12.07.2021 г. до 02.09.2022 г. ответницата е работила като продавач – консултант към ПК „ Г.С. Раковски „, гр. Котел.

От показанията на разпитаните свидетели К.Н.Н. / син на ответницата и съответно внук и племенник на ищците /, А.И.А. / съпруг на ответницата / и В.Д.В. се установява, че през процесния период – от 08.10.2021 г. до 21.03.2022 г. жилището е било обитавано само от съпруга на ответницата – свид. А.А. който ползвал само детската стая. По същото време ответницата и по-малкият й син са живели непрекъснато в гр. Котел и не са се прибирали в гр. Шумен. През м. ноември 2021 г. бил извършен ремонт на банята от майстори, ангажирани от ищцата А. С.. Впоследствие ищците предявили претенции за продажба на жилището, по повод на което били осъществени огледи от потенциални купувачи. Във връзка с тези огледи, синът на ответницата свид. К.Н. предал на ищцата А. С. ключ за жилището, за да може да присъства при извършването им. Ищцата М. В. не е имала ключ за жилището. Такъв имал починалия й съпруг. След смъртта на общия наследодател, ответницата поканила майка си да живее в апартамента заедно със семейството й, но последната не се възползвала от предложението. Свид. Н. твърди, че ключът за жилището е бил сменян само веднъж, преди около 7-8 години, а свид. А., че не е бил сменян. Същият заявява, че от преди 2-5 години се заключва входната врата към сградата, като ключът за нея също не е бил сменян, но не знае дали някоя от ищците има дубликат от него.

Казаното от свидетелите относно ползването на жилището се потвърждава и от приложените извлечения от касовата книга на ЕС, включваща процесния апартамент и 3 бр. фактури за заплатена за имота ел. енергия.

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:

В мотивите на т. 4 на Тълкувателно решение № 5 от 24.06.2017 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС се приема, че причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците в хипотезата на чл.31, ал.2 от ЗС е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ. Следователно искът по чл.31, ал.2 от ЗС може да се упражни само срещу съсобственик, който лично използва вещта. Според Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В мотивите е пояснено, че когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, той ползва лично по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство 4 или чрез трето лице, на което безвъзмездно той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират. Претенцията за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: - той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; - той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; - ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.