Решение № 191 от 26.05.2022, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Административно дело 153/2022
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 26.05.2022
- Състав
- КРАСИМИР ТОМОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 138 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8 ал.1 и ал.2 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
- чл.8 ал.1 и ал.2 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
- чл.25 ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.25а · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 29, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 33, т. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 67 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.68 ал.1-3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.68 ал.1-3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.68 ал.1-3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.343б ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 85, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.88А · Наказателен кодекс
- чл. 24, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 4, т. 2 · Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация
- чл.9 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ №191 гр. Враца, 26.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 09.05.2022 г., през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, без присъствие на прокурор, като разгледа докладваното от съдия Г. адм. дело № 153 по описа на АдмС – Враца за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.68 ал.6 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по ЖАЛБА на А.Г.А.
***, чрез адвокат М.М. от ВАК, със служебен /съдебен/ адрес гр. София, ул.“Цар Асен“ № 1 ет.2, против ЗАПОВЕД №
3286з-637/22.02.2022 г. на Директора на ГД “Национална полиция“, гл.комисар В.К., с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 14713/05.11.2012г. извършена в РУ към ОД на МВР Велико Търново.
С писмо вх. № 777/11.03.2022 г. в съда е постъпила преписката от ответника, ведно с всички относими към издаването на оспорената заповед писмени доказателства.
Твърди се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Оспорва се компетентността на органа издал заповедта и се сочи, че са налице основания за заличаване на полицейската регистрация, тъй като е настъпила реабилитация.
Излага се, че разпоредбата на чл.68 ал.1 и ал.5 пр.2-ро от ЗМВР противоречат на разпоредби на Конституцията, че чл.25 ал.3 и чл.25а от ЗМВР не отговарят на императивни изисквания за обработка на чувствителни лични данни съгласно чл.9 от Регламент 2016/679 и чл.10 от Директива 2016/680 и чл.68 ал.1-3 от ЗМВР противоречи пряко на чл.10 ал.4 ал.1 б.“а“ и б „в“, чл.8 ал.1 и ал.2 от Директива 2016/680. По така изложените съображения, моли оспорената заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание, жалбоподателят А.А. се явява лично, както и с пълномощник – адв. Е.Б. от АК-Благоевград, като поддържа жалбата и не ангажира нови доказателства. В писмени бележки от адв. Д.М. се иска отмяна на заповедта поради липса на мотиви.
Ответникът по жалбата -
Директор на Главна дирекция "Национална полиция", не изпраща представител в съдебно заседание, но изразява становище по основателността на жалбата в писмени бележки, чрез пълномощник – гл.юрисконсулт Р.С., в които излага съображения, че заповедта е издадена при спазване на материално-правните и процесуални норми, и от компетентно длъжностно лице. Иска се оставяне на жалбата без уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената по делото справка за съдимост /л.21-22/ и Протокол /л.25-29/ жалбоподателя А.А. е бил осъждан със Споразумение № 325/20.11.2012 г. по НОХД № 2072/2012 г. по описа на РС Велико Търново, за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, с наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца и „лишаване от право“ да управлява МПС, също за срок от 6 месеца. Споразумението е влязло в сила на 20.11.2012г. Наказанието „Пробация“ е изтърпял за времето от 29.11.2012г. до 29.05.2013г. Отбелязано е в бюлетина, че същия е реабилитиран по давност на осн. чл.88А от НК. НОХд № 2072/2012г. на РС В.Търново е образувано въз основа на внесен обв.акт по ДП № ЗМ-1226/2012г. по описа на РУ В.Търново /л.18/.
С молба вх. рег. №
228000-15301/16.11.2021 г. подадена до Началника на 04 РУ на СДВР /л.15/, жалбоподателя А.А. *** сочи, че по повод извършено престъпление има направена полицейска регистрация – предоставени доброволно лични данни, снимки и отпечатъци, и иска заличаване на тези лични данни от база данни на МВР, тъй като е реабилитиран, няма след това никакви противообществени прояви, поправил се е и желае да продължи развитието си, но тази регистрация се явява пречка.
По така направеното искане е извършена проверка, като с Предложение рег. №366р-2833/04.02.2021 г. преписката заедно със събраните в хода на проверката материали е била изпратена по компетентност на ОДМВР София с мнение за отказ от снемане на полицейска регистрация, изготвено от Директора на ОДМВР-Велико Търново. Видно от становището в предложението е, че не са налице основанията за снемане на полицейска регистрация № 14713/05.11.2012 г. на РУ – В.Търново, по ДП ЗМ 1226/2012г. на РУ-В.Търново, предвид отсъствието на основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Така комплектувана преписката е била изпратена на Директор на ГД "НП"- София.
Със Заповед №
3286з-637/22.02.2022г. Директорът на Главна дирекция "Национална полиция" при МВР е отказал снемането на полицейска регистрация № 14713/05.11.2012 г. на РУ – В.Търново извършена по отношение на жалбоподателя.
Административният орган е мотивирал заповедта с липсата на предпоставките на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, доколкото прекратяването на делото при сключване на споразумение и настъпила реабилитация, не са сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения срок /заповедта е връчена на 24.02.2022г., а жалбата е депозирана на 07.03.2022г./, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата. Той е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 168 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия текст, при наличие на съответните предпоставки за това, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане в тази посока.
Съдът счита, че оспореният в настоящото производство администра-тивен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в установената писмена форма по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и съдържа както фактическите, така и правните основания, послужили за неговото издаване.
Съгласно чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи, като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица.Така изрично предвидената делегация е приложена със Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на Министъра на вътрешните работи /л.36/, с която на основание чл. 68, ал. 6, вр. чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени Директорът и Заместник-директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. В тази насока неоснователно се явява твърдението, че заповедта е издадена от некомпетентен орган.
При издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемането й и приложен комплект от документи от извършената проверка по преписката.
Настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е постановена в съответствие с приложимите материално-правни норми. Законовите предпоставки за снемане на полицейска регистрация са регламентирани изчерпателно в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, като те са:
1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.
В процесния случай безспорно по делото е установено, че по отношение на жалбоподателя не е налице нито едно от цитираните законови основания. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин бе установено, че Ал.А. има извършена полицейска регистрация в РУ при ОД на МВР – В.Търново за престъпление, за което е признат за виновен с влязла в сила съдебен акт, имащ силата на присъда - протоколно Определение № 325/20.11.2012 г. по НОХД № 2072/2012 г. по описа на РС Велико Търново.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че по отношение на жалбоподателя е налице основание за реабилитация по цитираното осъждане. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В процесния случай "противното" по смисъла на цитираната норма се явява нормата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Целта на реабилитацията, като институт на наказателното право и на полицейската регистрация, като правен институт на административното право, са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане на полицейска регистрация. Това е така, защото полицейската регистрация е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила съдебен акт, а от факта на извършване на деянието. Независимо от това дали е налице реабилитация по право, съдебна реабилитация или т. нар. "абсолютна реабилитация" по давност по смисъла на чл. 88а от НК, то такова основание за снемане на полицейска регистрация не е предвидено в разпо-редбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. В тази връзка следва да се има предвид, че хипотезите, при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и административният орган действа при условията на обвързана компетентност, като е задължен да се съобразява с установените с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР материално-правни предпоставки. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без тяхното съгласие. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. С оглед на това разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е специална, като това обуславя както приоритета на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната законова норма.
Полицейските органи обработват лични данни с оглед противо-действието на престъпленията и полицейската регистрация се извършва на лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер, за каквото е бил обвиняем и осъден с влязла в сила съдебен акт жалбоподателят А.. Предвид целите на обработката на личните данни не е била налице и хипотезата на чл. 45 от Закона за защита на личните данни, а именно да е отпаднала целта за обработването им, тъй като за целите на противодействието на престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация.
В българския ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разслед-ването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на регистрация.
Разпечатката съдържа 34 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f4958177-c33e-4f15-afd8-00f32f963286