Решение № 75 от 27.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора Е. Р. З. като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604151 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. ХХІ НПК.

С присъда от 14 май 2025 година Софийски районен съд по наказателно дело общ характер № 3839 за 2024-та година признал подсъдимия М. В. Х. за виновен в това, че на 12 февруари 2023 година в град София осъществил престъпление по чл. 343б алинея първа от НК, поради което на посоченото основание и член 54 от НК наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер от 200 лв.; отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години. На основание член 343г във връзка член 343б и член 37, алинея първа, точка седма от НК наложил на подсъдимия лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата. Приспаднал е времето през която лицето е било лишено от правото да управлява МПС по административен ред. Осъдил е подсъдимия да заплати сторените по делото разноски.

Постъпила е в срок въззивна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия, който сочи, че присъдата е неправилна незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Като допуснати нарушения се сочат, че е нарушен реда, определен в Наредба № 1 от 19 юли 2017 година за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, както и че присъдата е постановена на показания на служители от МВР, дадени единствени единствено в хода на досъдебното производство и при ограничението по чл. 281 алинея осма от НПК. Претендира се, че е нарушено правото на защита на 1 подсъдимия, иска се отмяна на обжалвания акт и постановяване на оправдателен.

В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като първоинстанционната присъда е правилна и обоснована.

Поддържа, че не може да се сподели възражението на защитата, че присъдата почива единствено на свидетелски показания по реда на чл.282, ал.4, вр.ал.1 НПК, т.к. те се подкрепят и от останалата доказателствена съвкупност, в частност приобщените писмени доказателства, съставения АУАН, талон за медицинско изследване, разпечатка от техническо средство, както и заключението на назначената химическа експертиза. Счита, че отсъстват установени нарушения на процедурата, регламентирана в Наредба 1 от 2017 г., които да дискредитират редовността на взетата кръвна проба. За наказанието сочи, че е индивидуализирано правилно, съобразени са както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността обстоятелства и са съотнесени на целите на чл.36 НК.

Защитникът - адв. Х. акцентира, че свидетелските показания на свидетеля Г. и свидетеля АА. са били прочетени по чл.281, ал.4 НПК и са залегнали като основа на първоинстанционния съдебен акт,но в разрез с чл.281, ал.8 НПК. Претендира се, че не е установено по надлежния от закона ред самото взимане на кръвната проба, както и впоследствие времевото даване и изследване на кръв, както и наличието само една епруветка, т.е. пробите са взети в нарушение на Наредбата, което считам че не е по установения ред от закона. На тези основание се моли се да отмени присъдата на първоинстанционния съд като неправилна и незаконосъобразна и да се оправдае подсъдимия.

Подсъдимият лично, в своя защита поддържа казаното от защитника . Желае да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-и въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА се установява, че подсъдимият М. В. Х. е роден на ********г. в гр. Гоце Делчев, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, с ЕГН **********.

На 12.02.2023г. подсъдимият М. Х. управлявал моторно превозно средство –лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е 220“ с рег. № ********. Движил се по ул. „Никола Габровски“ с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към бул. „Симеоновско шосе“.

Превозното средство, управлявано от подсъдимия, се разминало с висока скорост с л.а, в който били свидетелите Б. Г. и Д. ИА. - младши автоконтрольори към ОПП-СДВР.

2

Патрулният автомобил настигнал превозното средство, управлявано от подсъдимия.

Автомобилът бил спрян от тях. В хода на проверката полицейските служители установили, самоличността на водача. Подсъдимият М. Х. бил тестван с алкотест дрегер 7510 като проба № 6108 отчела положителен резултат 1.54 промила. На подсъдимия Х. бил издаден талон за медицинско изследване и съпроводен до МБАЛ „Св. Анна“ София АД, където дал кръв за химическо изследване. Химическата експертиза на дадената кръвна проба отчела наличие на алкохол в кръвта на Х. 1.70 промила.

На 12.02.2023г. било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б ал.1 НК. В хода на производството в качеството на свидетели били разпитани полицейските служители Б. Г. и Д. ИА.. Приобщени били писмени доказателства – разпечатка от техническо средство алкотест дрегер, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, химическа експертиза, АУАН.

На 09.11.2023г. на М. В. Х. било връчено постановление за привличане в качеството на обвиняем; било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 НК.

На 15.03.2024г. след внасяне в съда на обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 3839/24г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав като М. В. Х. е предаден на съд по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК.

Фактическата обстановка по делото се установява по несъмнен начин и ИЗТОЧНИЦИТЕ, от които се изгражда се обсъдени от първия съд в цялост както по отделно, така и съвкупно според точното им съдържание и при спазване на процесуалните правила .

С основание първият съд кредитирал показанията на двамата свидетели Г. и ИА., които са установили извършеното управление на МПС от подсъдимия на процесната дата в гр. София, установили са концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средство, а след това са отвели лицето за извършване на кръвна проба в здравно заведение. Прави впечатление, че показанията на двамата свидетели в съдебно заседание съдържат завидна конкретика относно време и място на установено от тях управление на МПС от настоящото подсъдимо лице, отвеждането му лечебното заведение . Твърди се еднопосочно от свидетелите, че водачът е управлявал МПС-то на 12.02.2023 по бул.“ Г.М. Димитров“ към бул. „Симеоновско шосе“ около 03:30 – 03:40ч. , както и че установената с техническо средство концентрация на алкохол е била 1, 5 промила. Съобщават се от свидетелите допълнителни обстоятелства, които макар и да не са свързани с инкриминираното поведение, допълват картината на процесното събитие и затвърждават извода за достоверност. При наличието на непосредствено възпроизведени в с.з. ясни и конкретни показания до приобщаване съобщеното в д.п. поради липса на спомен при св. Г. се е стигнало единствено във връзка с регистрационния номер на автомобила и точната концентрация на алкохол.

Посоченото отчетливо се противопоставя на доводите на защитника, че гласните източници изцяло са събрани при условията на чл. 281, ал.4 от НПК, поради което и възниква ограничението по чл. 281, ал.8 от НПК присъдата да се базира единствено на 3 базата на прочетени показания по реда на ал.4 от с.чл. Този довод е изцяло неоснователен.

От фактическа страна се установява още отвеждането на лицето в УМБАЛ „Света Анна“, за даване на кръв и проверка наличието на алкохол.

Относима за случая е и събраната в д.п. писмена документация - талон за медицинско изследване № 107303; Протокол за медицинско изследване, извършено от лекар в спешно отделение в УМБАЛ „св. Анна“, Протокол за химическо изследване, както и приобщените след процесуалната активност на СРС - амбулаторен журнал с вписване на издадените номера на талони за случая № 107313 документацията, съставена в специализираната лаборатория по повод изследването на подс. Х. - дата на изследване – 13.02.23г. и резултати от двукратно изследване 1,74 и 1,65 промила. Въз основа на тях, а и след нарочен отговор от Химическата лаборатория от 06.03.2025г. се приема, че двете епруветки кръв, взети от лицето са били с поставени стикери № 197313-2 и 107313 -3 и съхранявани до 13.05.2023г., когато е изтекъл определения по Наредбата срок на съхранение. Посоченото противостои и опровергава доводите на защитата, че е била взета една единствена кръвна проба.

Неоснователно е и другото възражения за нарушения във времевото изследване на кръвните проби. В талона за медицинско изследване е вписано връчване на талона в 04:15 часа и срок от 45 мин за явяване в УМБАЛ „Св. Анна“, като самото изследване е станало в 04:35ч.- 05:00ч., видно от лист за преглед на пациент и амбулаторен журнал.

В протокол за химическа експертиза № 73 от 13.02.2023г. е вписано заключение, че в кръвта на М. Х. се доказва наличието на етилов алкохол в количество 1,70 промила.

От ПРАВНА СТРАНА съдът възприема изводите на СРС, че на 12.02.2023г., в гр.

София, по ул. „Никола Габровски“ с посока на движение от бул. „Г. М. Димитров“ към бул.

„Симеоновско шосе“ подсъдимият М. В. Х. управлявал МПС – л.а. „Мерцедес”, модел „Е 220” с ДК № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.70 на хиляда, установено по надлежния ред.

Употребата на алкохол в кръвта на подсъдимия М. В. Х. е установена по надлежния ред, съобразно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съставен е талон за медицинско изследване, съгл. Чл. 6 от Наредбата, връчен е на проверяваното лице.

Последното е съпроводено от полицейски орган за изследване в медицинско заведение, съгл.

Чл. 7. Медицинското изследване и вземането на проби за химическо лабораторно изследване е извършено в спешното отделение на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ по чл. 11, каквото е УМБАЛ „Св. Анна“. Спазена е процедурата по Чл. 12. за медицинско изследване от лице, посочено в същата разпоредба /в случая лекар / и вземане на проба. Явяването на лицето е удостоверено документално, както и е отразена изискуемата информация, визирана по чл.13. Осъществено е медицинско изследване с резултати, описани в протокол по чл. 14 и с взети две кръвни проби, както постановява чл.

15, като те са изследвани и съхранени съгласно изискванията.

4

Изследването на пробите от кръв за установяване на концентрация на алкохол е извършено в специализирана лаборатория по газхроматографски метод - чл. 22, ал.1.

Изследванията за установяване концентрацията на алкохол в кръвта са извършени двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не се различават с повече от 10 % от стойността, както предписва чл. 22.

От субективна страна деянието е извършено умишлено.

Неправилно е прието от първия съд, че е реализирано при условията на евентуален умисъл.

Престъплението е извършено с пряк умисъл. Престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК е формално, за което константно правната теория приема, че се реализира само с пряк умисъл. Подсъдимият е имал представи, че след употреба на алкохол предприема управление на МПС. Това, което като да е повлияло на СРС, за да приеме че умисъла е евентуален е, че не е съзнавал точната алкохолна концентрация, а това е въпрос, свързан с интелектуалната страна на умисъла. Според този състав деецът е съзнавал, че е алкохолно опиянен, макар и да не е бил сигурен в точната концентрация алкохол. И след като във волево отношение той искал и целял управлението на МПС, то умисълът е пряк.