Решение № 153 от 08.11.2021, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Габрово, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело № 20214200500254 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 260352 от 22.10.2020 г., постановено по гр. д. № 7349/2019 г., Плевенският районен съд е отхвърлил предявените от Д. Н. К. против Д. Г.

Д., искове с пр. осн. ч. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2 500 лв. представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в главоболие, световъртеж, вдигане на високо кръвно налягане в периода то 10.06.2019 г. до 11.09.2019 г., вследствие уронване на честта, достойнството й и качествата й като юрист и адвокат, както и сумата от 500 лв., представляващи имуществени вреди платен адвокатски хонорар за защита по дисциплинарното производство, представляващ частичен иск от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане на същата, като неоснователни. В тежест на ищцата са възложени разноските по делото.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.

Н. К., чрез адв. В. М. и адв. В. У., в която се твърди, че решението е частично недопустимо - произнасяне по непредявен иск по чл. 86 ЗЗД, а в останалата част е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон, 1 съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

На осн. чл. 23, ал. 3 от ГПК, с определение по в. ч. гр. д. № 227/21 г. ВТАС е изпратил същата за разглеждане на ГОС, въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство.

В жалбата се излага, че от събраните по делото доказателства се установявало, че ищцата съвестно и законосъобразно е изпълнила служебните си задължения като адвокат, като стриктно спазила закона и етичните норми.

Съдът не обсъдил отражението към нейното дУ.но и физическо състояние.

Необосновано съдът изключил виновното поведение на ответника, въпреки презумпцията по чл. 45 от ЗЗД, като всички доказателства сочели, че неговата цел е да навреди професионално и в личен план на жалбоподателката.

Фактът, че ответникът бил упорит в търсене на внесени суми и искането си за тяхното връщане е индиция за материалния му интерес, а не за обикновено оплакване. Неправилно съдът приел, че не е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от КРБ. Съдът не е обсъдил доказателствата по делото, а именно решенията и жалбите до Висшия адвокатски съвет, вкл. изп. лист и протокол на РС - Плевен, адв. пълномощни, покани за взимане на документи от ищцата, вносни бележки за платени от него издръжки на детето му, кореспонденцията между тях, молбите на ответника по делото на РС Бяла, не са обсъдени в решението. В този смисъл не било обсъдено противоправността на твърденията в жалбата на ответника, че адв. Н го подвела да подпише спогодба за упражняване на родителски права, въпреки, че лично участвал в процеса и бил информиран за последиците от съда. В тази връзка и липсата на ангажираност на адв. Н по изпълнителното дело за издръжката, същият твърдял неверни обстоятелства пред АК - Плевен.

Същото се отнасяло по отношение на изложеното от ответника в жалбите му, че Н. е подала молба за освидетелстване на М. в РП- Плевен, обжалвала прокурорски постановления и не си била свършила работата, като същото важи и за делото развило се пред РС - Бяла Слатина, за което твърди, че нищо не знае. Жалбата му е изпратена освен на АК - Плевен и на Висшия адвокатски съвет, като това му действие потвърждава умисъл в действията му, че разбира какво прави и че знае, че твърди неверни обстоятелства за действията и нарушенията на адв. Н. Въпреки, че било ясно, за какво точно е била наета ищцата, видно от приложените пълномощни, същият неоснователно твърдял, че същата нарушила Етичния кодекс, не притежава 2 адвокатска етика, загубила е доверие от страна на клиента и абдикирала от проблемите му. Процесните жалби доказват, че са с цел да й се навреди и да й се потърси отговорност, като бъде наказана да не упражнява професията си.

Това е недобросъвестно упражняване на законно признато право, което представлява злоупотреба по смисъла на чл. 57, ал. 2 от КРБ. Тези действия на ответника са причинили неимуществени вреди на ищцата, да има главоболие, стрес и високо кръвно налягане. Моли да се отмени обжалваното решение, ведно със законните последици от това и да й се присъдят разноските.

В срок е постъпил отговор от ответника по въззивната жалба Д. Д., чрез адв. Т.Т., в който същата се оспорва като неоснователна и се моли да се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, за което са изложени подробни доводи. Претендират се разноските за въззиванта инстанция.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. М., като поддържат жалбата и молят същата да бъде уважена. Ответникът не се явява и не се представлява, от процесуалния му представител е постъпила молба със становище по хода и по същество на правния спор.

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Пред първоинстанционния съд е била депозирана искова молба от Д. Н против Д. Д., с която е поискано да се осъди ответника да й заплати сумата от 2 500 лв. неимуществени вреди - болки и страдания вследствие получени здравословни състояния (главоболие, световъртеж и вдигане на високо кръвно налягане) в резултат на 4 бр. жалби с вх. № 143/07.06.2019 г. при АКПлевене, № 165/24.06.2019 г. до Висшия адвокатски съвет, жалба до Президента на РБ и нотариална покана от ответника, както и 500 лв. обезщетение за имуществени вреди представляващи адв. хонорар на адв. В.

У. по жалба вх. № 143/07.06.2019 г. при АК- Плевене, частичен от 10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

С молба с вх. № 3758/11.02.2020 г., във връзка с дадени указания от първоинстанционния съд, ищцата е уточнила, че частичния иск от 10 000 лв. е 3 предявен за неимуществените вреди.

В постъпилия отговор ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Възразява, че не са налице основания за ангажиране на отговорността му, тъй като с подаването на процесните жалби е упражнил закрепеното в чл.

45 от КРБ право на всеки гражданин на жалба, поради което поведението му не е противоправно. Освен това ищцата не е претъпяла твърдените вреди на здравето, нито е засегната частта и достойнството на ищцата. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между подадената жалба и твърдените вреди.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че не е осъществен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД от страна на ответника спрямо ищцата, тъй като действията на ответника изразяващи се в подаване на жалба, не може да се квалифицира като противоправно, поради което не може да се ангажира деликтната му отговорност. С жалбите същият е упражнил конституционно закрепеното му право на жалба и това действие може да бъде деликтно, ако се установи набедяване или злоупотреба с право.

Прието е, че не е налице злоупотреба с право, тъй като видно от жалбите ответникът е изложил своите лични възприятия и съждения, във връзка с конкретно дело. Изложени са подробни мотиви в тази насока. Ответникът е сезирал надлежния компетентен орган относно твърденията му за неетично поведение на ищцата, който е отказал са образува дисциплинарно производство. Съдът е приел, че доколкото предявения иск за неимуществени вреди е неоснователен, такъв се явява и иска за имуществени вреди.

Настоящият състав на съда при преценка на представените и приети доказателства по делото приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че между страните е съществувало облигационни правоотношения въз основа на 4 бр. договори за правна защита и съдействие, съгласно които ответникът, като клиент и жалбоподателката, като адвокат са се уговорили последната да го представлява по различни казуси на Д. Д..

Не е спорно по делото, че ответникът с жалба, с вх. № 143 от 07.06.2019 г., е сезирал Адвокатска колегия - Плевен, с оплакване, че липсва адвокатска етика от адвоката и загуба на доверие от страна на клиента, действия против интересите на клиента, както и получаване на парични суми без да бъде издаван документ, като е поискал да му се върнат платените суми заради 4 неудовлетворителните за него резултат. В жалбата е изложил виждането си поведението на доверителката му във връзка с водени от ответника дела за упражняване на родителски права и преразказва как е възприел нейните действия, както и иска „да бъде назначена своеобразна ревизия на взетите от ищцата средства и реалната работа, за да защити интересите му". С допълнение към жалба от 07.06.2019 г., моли да му бъде съдействано платения от него хонорар, да бъде преизчислен спрямо извършената работа.

Не е спорно, че с идентична жалба е сезиран и Висшия адвокатски съвет, който я е препратил по компетентност до АК Плевен на 10.06.2019 г.

Видно от представеното по делото писмо от АК Плевен до жалбоподателката, същата е уведомена, че срещу нея е подадена жалба с вх.

№ 143/07.06.2019 г. от ответника и че в седемдневен срок следва да даде писмено обяснение.

Видно от представения протокол № 11/25.07.2019 г. на проведено събрание на АК - Плевен се установява, че на осн. чл. 137, ал. 5 от ЗА е отказано да се образува дисциплинарно производство срещу ищцата, тъй като липсват доказателства същата да е нарушила задълженията си по ЗА и Етичния кодекс на адвоката.

Видно е от постъпило писмо от администрацията на Президента на РБ ответникът е депозирал жалба, която не е срещу въззвиницата, а искане за извършване на проверка на действията на отдел „Закрила на детето" и полицията по повод упражняване на родителски права на жалбоподателя.

По отношение на последващата жалба от ответника депозирана срещу жалбоподателката от 06.11.2019 г. представените доказателства са неотносии към делото, тъй като този период не е включен в исковата претенция и не е предмет на предявения иск. В този смисъл неотносими по делото са: представеното писмо от АК - Плевен, с което същата се уведомява, че по втората жалба също няма да се образува дисциплинарно производство, протокола на АК - Плевен за взетото решение от 23.01.2020 г., както и приложената в тази връзка жалба и приобщеното трудово дело на РС- Бяла Слатина.

От представената по делото покана, изпратена от адв. Н до ищеца се установява, че същата кани ответника на 21.07.2019 г. да получи документите си, които е посочил в жалбата си от 07.06.2019 г.

5

Установява се от изпратената по делото нотариална покана с per. № 3452 том 1 акт № 154 на нотариус Д. И. с район на действие ПлРС, че ответникът е отправил покана до ищеца да му върне платените суми по договори за правна помощ.

Представени като доказателства по делото са и удостоверения от АК Плевен, от които се установява, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск в различни периоди от време в процесния период. Видно от представените 2 бр. амбулаторни листове в процесния период (болничният лист е неотносим, тъй като е за м. 11.2019 г. и излиза извън периода, за който се претендират неимуществени вреди) на същата са извършени два прегледа, като от тях е видно здравословното й състояние през периода, както и какви медикаменти е приемала във връзка с това.

От приетото заключение по съдебно - медицинската експертиза, се установява, че на ищцата са поставени следните диагнози: хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, неинсулино зависим захарен диабет с неврологични усложнения, полиневропатия; най-ранният амб.лист с диагноза „хипертонично сърце" е от 01.03.2019 г., като по делото няма медицинска информация, от кога ищцата с диагноза „хипертонична болест"; вписаните в амб.листи диагнози са указания за дългогодишност на заболяването, като не може да се конкретизира неговата давност; представените документи не могат да се правят изводи за свързаност между двете заболявания - диабет и хипертония, но диабетът е един от важните за развитие на високо артериално налягане; при диабет се уврежда сърдечносъдовата система, засягат се бъбриците, като това може да доведе до повишаване на артериалното кръвно налягане, но последното може да е резултат и от други причини /възраст, обездвижване, високо тегло, употреба на алкохол, неправилно хранене и др./ или да е от така наречената „есенциална хипертония" при които не може да се определи причината. В съдебно заседание вещото лице сочи, че ищцата има високо кръвно налягане, което е диагностицирано отдавна и при такова заболяване всеки организъм е чувствителен. Обяснява, че всяко напрежение може да доведе до това да се вдигне кръвното, включително и при хора, които нямат високо кръвно налягане. Сочи, че всяко повишаване на кръвното налягане може да доведе до усложнения като развитие на инсулт или инфаркт.