Решение № 1060 от 25.11.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1060 гр. Добрич, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20243230100927 по описа за 2024 година

Производството по гр.д. № 927/2024 г. е образувано по повод искова молба, подадена от „КРЕДИТ ИНС” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "******" № ****** М. с ЕИК *******, представлявано от изпълнителния директор М.А., чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес за призоваване: град С., бул. "******" № ****** М., с която против А. С. С., ЕГН ********** са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.

№3165/2023 г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1470/05.12.2023 г.

,а именно:- 750 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит Екстра № ДЗ 011412 от 31.07.2023 г., сключен между „Кредит Инс” АД и длъжника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 04.12.2023 г., до окончателното плащане на сумата;- 67.50 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 31.08.2023 г. до 31.10.2023 г.;- 10.50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2023 г. до 1

29.11.2023 г.

Претeндират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело.

Излагат се следните обстоятелства :

На 31.07.2023 г. между кредитополучателя А. С. С. и кредитодателя „Кредит Инс” АД е бил сключен договор за потребителски кредит Екстра № ДЗ 011412, по силата на който на длъжника е предоставен заем в размер на 750 лева. Задължил се е да върне усвоената сума заедно с лихвите до 31.12.2023 г. Длъжникът не е изпълнявал задълженията си по кредита . Кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника чрез назначения особен представител с вх. № 4358/05.03.2025г. Прави възражение за нищожност на договора за кредит поради това ,че накърнява добрите нрави . При кандидатстване за кредит не се получавала информация относно условията по кредита , общата дължима сума за връщане . При липса на толкова важна информация потребителите бивали лесно подведени, което накърнявало добрите нрави съгласно Закона за задълженията и договорите и прави договора за потребителски кредит „Екстра“ № Д3011412/31.07.2023 г. нищожен. В Приложение 1 към договора в таблицата били включени освен главница и лихва, също така и сума по договор за поръчителство. . Искът за възнаградителна лихва също подлежал на отхвърляне Възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,противоречала на добрите нрави. В настоящия случай възнаградителната лихва била по-голяма от трикратния размер на законната лихва.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На

31.07.2023 г. между

А.

2

С.

С. в качеството на кредитополучател и „Кредит Инс” АД в качеството на кредитор е бил сключен договор за потребителски кредит Екстра № ДЗ 011412, по силата на който на длъжника е предоставен заем в размер на 750.00 лева.Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36% и уговорен годишен процент на разходите в размер на 49.7%.

По подадено заявление от кредитора по ч. гр.д. № 3165/2023 г. на Добрички районен съд е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1470/05.12.2023 г. за следните суми : 750 лева -главница по договор за потребителски кредит Екстра № ДЗ 011412 от 31.07.2023 г., сключен между „Кредит Инс” АД и длъжника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.12.2023 г., до окончателното плащане на сумата;

2) 67.50 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 31.08.2023 г. до 31.10.2023 г.; 3) 10.50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2023 г. до 29.11.2023 г.

Вещото лице Е. Й. установява в заключението си по назначената съдебно –икономическа експертиза следното :

Заемната сума от 750,00 лв. е предоставена от ищеца на кредитополучателя чрез превод в системата на „ Изипей „ с разписка за извършено плащане № *******31.07.2023 г. час 09:49 ч. с основание „ паричен превод по договор за потребителски кредит Екстра № Д3011412/31.07.2023 г.

По процесния договор от ответника няма плащания на кредитните задължения, считано от първа падежна дата 31.08.2023 г.

Неизплатената главница, договорна лихва и обезщетение за забава за процесиите периоди са в размер общо 828,11 лв., в т.ч.: • 750.00 лв. главница • 67,50 лв. договорна лихва по месечни вноски от 31.07.2023 г. до 31.10.2023 г., по месечни вноски с падежи от 31.08.2023 г. до 31.10.2023 г. • 10,61 лв. законна лихва изчислена от експертизата върху просрочени задължения за периода от 01.09.2023 г. до 29.11.2023 г.

3

В дължимата главница не са включени суми по договор за предоставяне на поръчителство.

Съдът кредитира заключението , неоспорено от страните и изготвено от лице , притежаващо необходимата квалификация и знания .

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 , ал. 5 от ГПК и в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил установителен иск за вземането си в дадения едномесечен срок.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и по чл.

86 от ЗЗД.

В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит.

Ищецът е изпълнил задължението си по договора и е предоставил заемната сума на ответика .

Източник на вземането е договор за потребителски кредит .

Съдът приема,че договорът за кредит не страда от пороци , покриващи хипотезите по чл. 10 и чл. 11 , ал. 1 , т. 7-т.12 от ЗПК , визирани в чл. 22 от ЗПК , респективно е действителен такъв.Сключен е в писмен вид , по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид и формат шрифт.

Годишният процент на разходите не е извън границите , посочени в чл. 19 , ал. 4 от ЗПК , при съобразяване Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. ,в сила от 01.01.2015 г. , за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора .

4

В чл. 19 , ал. 4 от ЗПК е предвидено следното:“Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута , опредЕ. с постановление на МС на РБългария „.

Цитираният текст е насочен към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна потребител от страна на търговеца .За да възприеме като законов критерий годишния процент на разходите законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне средства на потребителя не винаги е меродавен , защото към него може да се наложат допълнителни разходи като такси , комисиони , други разноски и те да увеличат кредитната тежест на кредитополучателя .

За да се избегне подобна злоупотреба законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът , до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и на добрите нрави общо оскъпяване на кредита .

С оглед изложеното не възнаградителна лихва . е налице нищожност на уговорената

Заключението по съдебно-счетоводната експертиза установява неплатени задължения по сключения договор за кредит .

Ответникът не ангажира доказателства, от които да се установи, че е платил процесните суми .

Горното обосновава основателност на исковете и същите подлежат на уважаване .В полза на ищеца се дължи и законна лихва върху главницата , начиная датата на подаване на заявлението 04.12.2023 г.до окончателното изплащане .

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото 5 да му бъдат заплатени направените разноски.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00 лева държавна такса и 1000.00 лева адвокатско възнаграждение ,които му се следват с оглед изхода на спора .

На основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК в производството по гр.д. № 927/ 2024 г. на Добрички районен съд на ищеца се дължат разноски в размер на 125.00 лева държавна такса , 450.00 лева хонорар вещо лице, 400.00 лева възнаграждение особен представител и 1200.00 лева адвокатско възнаграждение .

Водим от горното , Добричкият районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между

„КРЕДИТ ИНС” АД град С., бул. "******" № ****** М., с ЕИК ******* и А. С. С., ЕГН ********** , че А. С. С., ЕГН ********** дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД град С. с ЕИК ******* по заповед по чл. 410 от ГПК №1470/05.12.2023 г. ,издадена по ч.гр.д. №3165/2023 г. н а Добрички районен съд следните суми : 750.00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит Екстра № ДЗ 011412 от 31.07.2023 г., сключен между „Кредит Инс” АД и длъжника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 04.12.2023 г., до окончателното плащане на сумата;67.50 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 31.08.2023 г. до 31.10.2023 г.;- 10.50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.09.2023 г. до 29.11.2023 г.

ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД град С., бул. "******" № ****** М., с ЕИК ******* разноски в производството по ч. гр.д. 3165/2023 г. на Добрички районен съд в размер на 25.00 лева държавна такса и 1000.00 лева адвокатско възнаграждение.

6

ОСЪЖДА А. С. С., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД град С., бул. "******" № ****** М., с ЕИК ******* разноски в производството по гр.д. № 927/ 2024 г. на Добрички районен съд в размер на 125.00 лева държавна такса , 450.00 лева хонорар вещо лице, 400.00 лева възнаграждение особен представител и 1200.00 лева адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Добрички окръжен съд .

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 7