Решение № 1076 от 18.07.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. Плевен, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430107528 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Т.П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., и.и.з. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.“ против В. П. М. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Г.Д.“ ***. Посочва се в исковата молба, че ответникът е потребител на топлинна енергия, както и М. не е заплатил доставената топлинна енергия за периода ***. в размер на *** лв. Сочи се в молбата, че ответника дължи и сумата от 30.63 лв.- лихва за забава за периода ***г.

Задълженията на ответника произтичат от ползване на услугите на дружеството за доставка на топлинна енергия до недвижим имот, регистриран под абонатен номер *** на името на ответника. Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „Т.П.“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.П., и.и.з. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.“ против В. П. М. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Г.Д.“ *** съществуват вземания за следните суми: сумата от *** лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, за периода от ***г., сумата от ***.- лихва за периода ***г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за 1 издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( ***г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед ***/***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. ***г. по описа на РС П..

С определение № 1***г. е назначен на основание чл.47, ал.5 ГПК особен представител на ответника.В законоустановения месечен срок е постъпил отговор от особения представител на ответника с вх.№***г., в който се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.С., която моли съда да уважи изцяло предявените искове, като депозира списък по чл.80 ГПК.

Особеният представител на ответника адв.Е.М., редовно призована се явява и моли съда да се произнесе съобразно доказателствата по делото.

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. П. като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.***г. описа на РС-П., че на ***г. „Т.П.“ АД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против В. П. М., както и че в хода на производството била издадена Заповед ***/***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от *** лв.главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***г., сумата от *** лв.- лихва за периода ***г. , ведно със законната лихва от ***г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на *** лв.-държавна такса и 25 лв.юрисконсултско възнаграждение.". Заповедта била връчена на В. П. М. при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. С разпореждане ***г. заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на ***г. чрез ***. С искова молба 2 вх.***. в законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело №***г. по описа на ПлРС.

Безспорно по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество заверено копие на нотариален акт за недвижим имот строен от *** върху държавна земя ***, дело ***г. и справка ГРАО на *** от делото, че право на собственост върху имота е придобито от ответника по наследство от неговия баща и наследодател П.В. М..

Безспорно е по делото, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот, с адм.адрес: гр.П., ул.“Г.Д.“ ***, е топлоснабдена, като за топлинен счетоводител е бил избран „Н.И.“. В тази насока са заверено копие на споразумителен протокол ***, заверено копие на споразумителен протокол от ***г. и заверено копие на договор ***/***г.

Безспорно е, че апартамент *** на посочения адрес гр.П., ул.“Г.Д.“ *** е включен към топлопреносната мрежа на ищеца въз основа на изрично волеизявление на наследодателя на ответника, както и че партидата се води на абонатен номер ***. В тази насока са заверено копие на заявление от П.В. М. на *** от делото и депозираните по делото фактури, издадени от „Т.П.“ АД Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение.

За изясняване на спорните по делото факти са приобщени писмени доказателства, както и е назначена съдебно счетоводна експертиза.Видно от заключението на вещото лице, незаплатените суми от абонат № *** за топлинна енергия за процесния период ***. са на обща стойност *** лв., от които сумата от *** лв.- топлинна енергия от сградна инсталация и сумата от *** лв. за услугата дялово разпределение. За процесния период няма отчетени суми за ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Има издадени два броя кредитни известия за същия период – сумата от *** лв. по кредитно известие № ***г. и сумата от ***. по кредитно известие № ***г. и двете суми главница. Размерът на лихвата за забава върху главницата от *** лв. възлиза на сумата от *** лв. Вещото лице е категорично, че за периода от ***. до ***г. за абонатен номер *** няма платени суми по партидата.Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лица.е по назначената счетоводна експертиза, като обективно и безпристрастно, компетентно изготвено и съответно на писмените доказателства по делото.

3

Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца на сумата от *** лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, за периода от ***г., сумата от ***.- лихва за периода ***г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( ***г.) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед ***/***г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. ***г. по описа на РС П..

При установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема за безспорно доказано по делото, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно тази норма всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.

140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. За да възникне правоотношение по покупко - продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. В този смисъл е разпоредбата на чл.150, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.- П." ЕАД на потребители в гр. П. са публикувани във вестник"Посоки"бр. 239 от 13.12.2007 г. и същите обвързват ответника като съсобственик респ.ползвател на процесния топлоснабден имот.

При тази законодателна уредба, правоотношението по продажба на топлинна 4 енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона чл.150 ЗЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост се извършва само след отправено искане от потребителите на топлинна енергия ( чл.133, ал.2 от ЗЕ), но субектът, който трябва да отправи искането, е различен. Чл. 133, ал.2 от ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, каквото е налице и в конкретния случай. С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление".

Действително Закона за защита на потребителя изрично забранява доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл.62, ал.2 от ЗЗП). Законодателното решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия да му бъде доставяна такава, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд №

5/22.04.2010г. по к.д. №15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти 5 на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В тази насока е и практика на ВКС - Решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д.