Решение № 212 от 20.06.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Смолян, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500146 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 81/20.12.2021г., поправено с Решение № 26/31.03.2022г., постановени по гр.д.№ 252/2021г. по описа на Златоградския районен съд е обявен на основание чл.135,ал.1 от ЗЗД за относително недействителен спрямо ищеца „Ч. Ч.“ ЕООД с ЕИК ********, договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот с № 66, том 2, рег. № 2833, дело № 167/2017 г., по описа на нотариус Мирослава Кацарова, с № 166 на НК, с район на действие РС-Смолян, сключен между АС. П. АС. и С. З. А.а, от една страна, в качеството им на продавачи и В. Д. К. с ЕГН **********, от друга страна, в качеството му на купувач, с който е прехвърлено правото на собственост по отношение на ½ ид.част от страна на АС. П. АС. с ЕГН ********** върху следните имоти:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КККР на гр.

Смолян, одобрени със Заповед №РД 300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК град София, с административен адрес на имота: гр. Смолян, ул. „Тр.” № , ет. , находящ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, брой нива на обекта 1. Площ по документ 62,43 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия стаж - *****.***.***.*.* под обекта:

*****.***.***.***.*.**. *****.***.***.**.**и *****.***.***.*.**. над обекта: *****.***.***.*.**;

2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.** по КК и КР на гр.

Смолян, одобрени със Заповед № РД-300-5-66/11.10.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК град София, с административен адрес на имота: гр. Смолян, ул. „Тракия“ № 72, ет.0, находящ се в 1 сграда №1, в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект - гараж в сграда, брой нива - 1, площ по документ 15.06 кв.м., представляващ но документ за собственост - гараж №3, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж: *****.***.***.*.** и *****.***.***.*.**под обекта: няма посочен обект, над обекта № *****.***.***.*.** и № *****.***.***.*.*.;

3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.* по КК и КР на гр.

Смолян, одобрени със Заповед № РД-300-5-66/11.10.20041, на Изпълнителния директор на АГКК град София, с административен адрес на имота: гр. Смолян, ул. „Тр." № **, ет. 0, находящ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект - за склад, брой нива на обекта – 1, площ по документ 10.62 кв.м., представляващ по документ за собственост - стая изба, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж: *****.***.***.*.**, *****.***.***.*.** и *****.***.***.*.**. под обекта: няма посочен обект, над обекта № *****.***.***.*.** и

4. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.** по КК и КР на гр.

Смолян, одобрени със Заповед №РД-300-5-66/11.10.20041 на Изпълнителния директор на АГКК град София, с административен адрес на имота: гр. См., ул. „Тр.” № **, ет. 0, находящ се в сграда №1, в поземлен имот с идентификатор *****.***.***, с предназначение на самостоятелния обект за склад, брой нива на обекта - 1, площ по документ 24.43 кв.м., представляващ по документ за собственост - складови помещения обор и плевник – ПРУ, при съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж: *****.***.***.*.**, под обекта: няма посочен обект, над обекта № *****.***.***.*.**и № *****.***.***.*.*.**.със същото решение са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК АС. П. АС., ЕГН **********, с адрес: гр. Смолян, обл. Смолян, ул.

„Тр.“ № ** и В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „Ив. В.“ № **, ет. *, ап. ** да заплатят на „Ч. Ч.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление адрес: с. Б., общ.М., обл.

Пл., ул. „Г. Б.“ № ** сумата в общ размер от 1200 лева (хиляда и двеста лева) – разноски за производството.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 123/21.01.2022г. от АС. П. АС. и В. Д. К. чрез пълномощникът им адв.Б. К. с оплаквания за неправилност, поради противоречието му с материалния закон. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд в противоречие със закона е приел, че е налице субективната предпоставка - знание за увреждане и по отношение на ответника-приобретател. Твърди се, че константната съдебна практика приема, че предмет на конститутивния иск по чл.135 от ЗЗД е потестативното субективно материално гражданско право на ищеца- кредитор да бъде обявена само спрямо него за недействителна правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда. В жалбата се твърди още, че за основателността на този иск следва да се установят следните кумулативни материалноправни предпоставки: 1/Ищецът да е кредитор на ответника-длъжник; 2/Извършената от длъжника сделка да уврежда интереса на ищеца- кредитор, да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; 3/Длъжникът да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка и да е имал намерение за увреждане, като ако атакуваната сделка е възмездна и договарящото с длъжника лице трябва да е знаело за увреждането. Сочи се, че по делото не е спорно, че ищецът „Ч. Ч.“ ЕООД, има качеството на кредитор на ответника АС. П. АС. по изпълнителен лист, издаден по ч.т.д.№ 99/2018г. по описа на Окръжен съд- гр.Смолян, въз основа на който е образувано изп.д.№ 286/2019г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова-№ 917 на КЧСИ, с район на действие-Окръжен съд- 2 гр.Смолян. Не е спорно и и обстоятелството, че продажбата на процесиите недвижими имоти от ответника Ас. А. може да се квалифицира като увреждащо действие спрямо кредитора по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД.Твърди се, че спорен е въпросът дали е налице знание за увреждането у приобретателя по сделката В. К., доколкото се касае до възмездна сделка, с оглед на което приложима е нормата на чл.135, ал.1 от ЗЗД. Именно в тази насока се твърди, че районният съд е формирал изцяло незаконосъобразни правни изводи, тъй като ищецът, с оглед разпределената му доказателствена тежест не установява, че купувачът В. К. е знаел за увреждането. Неоснователно и в противоречие със закона районният съд е приел, че като косвен факт, установяващ знание за увреждането е участието на В. К. в Съвета на директорите на „Д.

См.“ ЕАД, което дружество понастоящем е едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД, ,поради което страните по сделката са свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, тъй като видно от представения по делото протокол от заседание на Съвета на директорите на „Д. С.“ ЕАД от 14.09.2021г. акционерите са взели решение за избор на нов Съвет на директорите, в чийто състав е включен и В. Д. К.. Независимо, че вписването на взетото решение е извършено на 22.01.2018 г., то това обстоятелство според съда не оказва значение върху факта на познанството между ответниците и съществуващите между тях отношения. При справка в Търговски регистър по партидата на „Д. См.“ ЕАД, с ЕИК ********* е видно, че към момента на вземане на въпросното решение на Общото събрание на дружеството на 14.09.2017г., същото е представлявало акционерно дружество с трима акционери, а не както се сочи в съдебния акт, че е ЕАД. Още на следващия ден - 15.09.2017г. тримата акционери АС. П. АС., Г. Д. В. и М. Д.Пр. са джиросали 100 % от акциите от капитала на „Д.См.“ АД и от този момент е прекъсната връзката между старите акционери и членовете на новия Съвет на директорите.Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.6, изр. първо от ЗТРРЮЛНЦ, решаващият съд в съответствие с константната съдебна практика е приел, че вписването на настъпилата промяна има само оповестително действие спрямо третите лица, а в отношенията между съдружниците или акционерите взетите решения на управителните органи на търговското дружество имат незабавно действие.С оглед на това към датата на атакуваната продажба - 21.09.2021г. двамата ответници като страни по сделката, нямат качеството на свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ и изводите в тази насока на решаващия съд противоречат на закона. Познанството между двамата, възникнало по едно и също време с избирането В.К. за член на Съвета на директорите на „Д. См.“ АД и атакуваната продажба по никакъв начин не предполага знание за увреждане от страна на К.. Такова знание за увреждане по никакъв начин не може да установи неговото бъдещото участие като цяло в състава на Съвета на директорите на „Д. См.“ ЕАД, което дружество е едноличен собственик на капитала на друго търговско дружество, управител на което в един последващ момент ще стане съпругата на продавача по сключената сделка, тъй като се касае за бъдещи факти, които са настъпили значително време след сключване на атакуваната продажба. Районният съд не е преценил заинтересоваността на показанията на свидетелка Б. Н.Н., която сочи, че работи по трудов договор като търговски представител в „Ч. Ч.“ ЕООД, поради което нейните показания следва да бъдат преценявани по реда на чл.172 от ГПК. Показанията на тази свидетелка не са подкрепени от останалите доказателства по делото, но същите в противоречие със закона са зачетени от решаващият съд. Съгласно съдебната практика, доказването на знанието у приобретателя на недвижимия имот може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му, в който смисъл са Решение № 162/01.07.2014г. по гр.д.№ 7320/2013г., III г.о., Решение № 218/11.10.201Зг. по гр.д.

№ 1778/2013г., III г.о.,ВКС и др. В случая преки доказателства за знанието на приобретателя К. за 3 увреждане на кредитора по делото не са установени. Липсват обаче и косвени такива, които в своята взаимна връзка косвено да водят до несъмнен извод за наличието на знание за увреждане у третото лице, с което длъжникът е сключил атакуваната сделка. Знанието за увреждането у лицето, с което длъжникът е договарял, следва да се докаже с конкретност и сигурност, а не общо и по предположение , в който смисъл е Решение № 940/08.01.20Юг. на ВКС по гр.д.№ 1618/2008г.

III г.о. С оглед изложеното липсата на знание за увреждане на купувача по сделката Валентин К. води до извода за липса на третата кумулативна предпоставка за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, а оттам и до неоснователност и недоказаност на този иск. Като е направил обратните изводи районният съд е постановил неправилно решение, което моли да бъде отменено и бъде отхвърлен предявения иск.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 405/07.03.2021г. от „Ч.Ч.“ ЕООД чрез пълномощника му адв. Ел.Ив., в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Твърди се, че оплакването за недоказаност на обстоятелството, че купувачът по сделката В. Д. К. е знаел за увреждането е неоснователно, тъй като неправилно са интерпретирани събраните косвени доказателства за знанието на третото лице по делото, като в тази връзка не са обсъдени събраните гласните доказателства, от които се установява изцяло механизмът на движенето на паричните потоци между двамата ответници по делото. От гласните доказателства безспорно се доказва, че продажната цена не е заплатена лично от купувача К. с негови средства, а е заплатена със средства предадени му в брой от продавача А., т.е. е заплатена фиктивно, което е индиция за знание у купувача. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за недостоверност на показанията на св.

Боряна Нушева,преценени по реда на чл.172 ГПК. Правилно районният съд е кредитирал показанията й, тъй като същите се подкрепят изцяло и са в съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал.Ответниците не са ангажирали никакви доказателства за опровергаване на показанията на св. Б. Н.. Неоснователни са и оплакванията в жалбата, че в противоречие на закона съдът е приел като косвен факт, установяващ знание за увреждане участието на В. К. в Съвета на директорите на „Д. См." ЕАД, с ЕИК *********, което дружество понастоящем е едноличен собственик на капитала на „А." ЕООД, с ЕИК *********, с оглед на което страните по сделката са свързани лица, тъй като от представения по делото протокол от заседание на Съвета на директорите на „Д. См." ЕАД от 14.09.2021г.е видно, че акционерите са взели решение за избор на нов Съвет на директорите, в чийто състав е включен и В. Д. К.. Твърди се още, че материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД - "знание за увреждането" у ответника-приобретател по атакувания с иска по чл. 135 от ЗЗД възмезден вещнопрехвърлителен договор, има субективен характер и е в тежест на ищеца доказването.Именно предвид субективния характер, ищецът, който следва да проведе пълно главно доказване на тази материалноправна предпоставка, много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството, дали ответникът-приобретател по възмездния вещно-прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищеца.Затова пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, които преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт, в какъвто смисъл е Решение No 226/12.07.2011 г. по гр. дело No 921/2010 г. на IV г.о. ВКС.В практиката на ВКС са изведени примерни обстоятелства, които преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни индициращи обстоятелства биха могли да установят знанието на ответника-приобретател за увреждащия характер на атакуваната сделка,като: страните по сделката да са свързани лица, ответникът- приобретател не владее и не 4 ползва имота, не е декларирал същия на свое име пред данъчните власти, придобил го е на занижена цена по процесния договор, едновременно с това е придобил от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена, ответникът- прехвърлител продължава да живее или да ползва по друг начин прехвърления имот и/или не е получил цената за него и/или за другите прехвърлени на същия приобретател-ответник имоти, двамата ответници са близки приятели или между тях има трайни търговски или други подобни отношения, те са уговорили обратно изкупуване на имота и пр.Преценката на такива косвени доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на главния доказателствен факт, в случая -знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение, предвид конкретиката на всеки отделен случай, съгласно Решение No 61 от 1.03.2016 г. по гр. д. No 4578/2015 г., IV г. о.