Решение № 196 от 01.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Русе, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Катина Кавърова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20264500500299 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

“ Електроразпределение север”АД със седалище и адрес на управление гр. Варна обжалва Решение № 202 от 16.02.2026г, постановено по гр.д.№ 5730/25 по описа на РРС, с което е осъдено да заплати на Е. М. Б., солидарно с Община-Русе сумата от 2 673.12 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „****** *****“ с рег № * ** ** **, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2025г до окончателно плащане, 691.41 евро, представляващи направените разноски в производството в първа инстанция. Счита решението за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Счита се, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират с фактите и събраните по делото доказателства, за което във въззивната жалба се излагат подробни съображения. Жалбоподателят иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което отхвърли предявените срещу дружеството-жалбоподател претенции за заплащане на обезщетение. Претендират се направените в двете съдебни инстанции разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Е. М. Б. счита подадената жалба за неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Община-Русе счита първоинстанционното решение за правилно и 1 законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба да се отхвърли като неоснователна.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В първата инстанция е установено, че на 26.05.2025г около 5.45 часа е паднал стълб върху л.а „****** *****“ с рег № * **** **, който лек автомобил се е намирал в гр.Русе, ул.“*****“ пред бл.*. Лекият автомобил е собственост на ищцата по делото Е. М. Б.. Установено е, че според проформа фактура от „Итал Кар“ЕООД стойността на ремонта е определена в размер на 5 259лв, а според ЗК „Лев Инс“ застрахователната сума по застраховка „Каско към 04.06.2025г е в размер на 7 500лв. Според приетата по делото експертиза стойността на имуществените вреди по автомобила при ремонт с оригинални части без корекция за овехтяване на увредени детайли възлиза на 11 830лв с ДДС, при ремонт с оригинални части с корекция за овехтяване същите са в размер на 6 356.16лв с ДДС, а при ремонт с части алтернативна доставка или части втора употреба в размер на 5 228.16лв.

Спорно по делото е чия собственост е падналият върху лекия автомобил стълб, в частност дали жалбоподателят „ Електроразпределение север“АД носи отговорност за причинените на лекия автомобил, собственост на ищцата, имуществени вреди вследствие на падналия върху моторното превозно средство стълб.

От събраните в първата инстанция писмени доказателства, както и от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е установено по категоричен начин, че падналия стълб е премахнат от ОП“Комунални дейности“, което е общинско предприятие, както и че на негово място е монтиран нов метален стълб, като е възстановено електроподаването към съседните сгради и уличното осветление, както и че върху него е монтирано същото табло за измерване на потреблението на електроенергаия от абонатите на „ЕРП Север“АД. Вещото лице е посочило, че падналият железобетонен стълб като поддържа част от кабелната мрежа за уличното осветление по ул.“*****“ в ж.к. „*******“ в гр.Русе, а на второ място на него е била окачена част от електопреносната мрежа за ниско напрежение и е монтирано ел.табло за захранване на съседните жилищни сгради и за измерване на потреблението на ел.енергия за абонатите на „ЕРП Север“АД в района, прикачен към таблото. С оглед така установеното предназначение на падналия стълб правилно първоинстанционния съд е приел, че падналият стълб като енергозахранващо и осветително съоръжение, представлява пътна принадлежност, елемент от път-публична общинска собственост, поради което Общината отговаря за поддържането, организирането и осъществяването защитата на пътните принадлежности. Правилно обаче е прието от съда, че процесният електрически стълб представлява и енергиен обект по смисъла на § 1, т.23 от Закона за енергетиката, тъй като стълба е 2 обект, посредством който се извършва пренос на електрическа енергия. В този смисъл след като дружеството-жалбоподател „Електроразпределение север“АД притежава лиценз за „разпределение на електрическа енергия“, същото дружество управлява и поддържа електроразпределителната мрежа като част от извършваните дейности са разпределение на електрическата енергия, постъпваща в електроразпределителната мрежа; управление, поддръжка и реконструкция на електроразпределителната мрежа; осигуряване непрекъснатост на снабдяването на доставяната електрическа енергия и измерване на нейната консумация. Дружеството има задължение да осигури надеждно, безопасно и ефективно функциониране на съответната електроразпределителна мрежа, както и надежно и ефективно функциониране на спомагателните мрежи. В смисъл правилно съдът е приел, че след като „Електроразпределение север“АД е ползвател на стълба като енергиен обект, част от електропреносната мрежа, като дружеството доставя и отчита доставената електрическа енергия на свои клиенти, поради което както Община-Русе, така и дружеството „Електроразпределение север“АД притежават надлежна материално-правна легитимация по предявеният иск и следва да се ангажира солидарната им отговорност за причинените на лекия автомобил на ищцата имуществени вреди.

В този смисъл възраженията на жалбоподателя, които освен във въззивната му жалба са развити и в първата инстанция и като такива са обсъдени от районния съд, са изцяло неоснователни.

Искът правилно е уважен и спрямо дружеството „Електроразпределение север“АД, поради което обжалваното в тази част решение следва да се потвърди от въззивната инстанция. В оглед правилността на решението по отношение на жалбоподателя, решението е правилно и в частта за разноските, които дружеството жалбоподател дължи на ищцата в първата инстанция.

С оглед изхода на спора и нормата на чл. 78 ГПК в тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемите разноски.

Въззиваемата Е.Б.. не е претендирала направените от нея разноски в настоящата съдебна инстанция, поради което такива не следва да и се присъждат.

В полза на Община-Русе следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение с оглед направеното изрично искане в тази насока, което въззивният съд на основание чл.78, ал.8 ГПК вр чл.37 ЗПП вр чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ определя в размер на 100 евро с оглед извършените от процесуалния представител-юрисконсулт процесуални действия, изразяващи се в явяване в съдебно заседание и вземане на становище по подадената въззивна жалба без по делото да е подаден писмен отговор.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 202 от 16.02.2026г, постановено по гр.д.

№ 5730/25 по описа на РРС в частта, в която „Електроразпределение север“АД със седалище и адрес на управление гр.Варна е осъдено солидарно с Община –Русе да заплати на Е. М. Б. сумата от 2 673.12 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а „****** *****“ с рег № * **** **, ведно със законната лихва от 08.10.2025г до окончателно плащане, както и 691.41 евро.

Решението в останалата част по отношение на Община-Русе и в частта, в която иска срещу солидарно отговорните ответници е отхвърлен като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Електроразпределение север“АД със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, „Варна Тауърс“ да плати на Община – гр. Русе юрисконсултско възнагражение за въззивната инстанция в размер на 100 евро.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4