Решение № 281 от 05.08.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Перник , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500358 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 22 от 09.02.2021г., постановено по гр.д. № 4727/2020 г. по описа на РС-Перник е осъдена Община Перник да заплати на А. С. В. сумата 14000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от счупване на десния му крак в резултат на претърпяна злополука на *** в гр. Перник, вследствие на подхлъзване и падане на тротоара на ул.“Първи май“, както и сумата 1741,40 лв., за обезщетение на претърпени от същата злополука имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от *** до окончателното им изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 25 000,00 лв. искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан. С решенето са осъдени на основание чл. 54, във вр. с чл. 49 от ЗЗД третите лица помагачи по делото „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ЕАД, в качеството им на членове на ДЗЗД Перник Комунал по предявения обратен иск, да заплатят на Община Перник сумата 14000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от А. С. В. в резултат на претърпяна злополука на *** в гр. Перник, вследствие на подхлъзване и падане на тротоара на ул.“Първи май, както и сумата 1741,40 лв. за обезщетение на претърпени от същата злополука имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от *** до окончателното им изплащане, след заплащане на посочените суми на 1 увреденото лице А. С. В. от Община Перник. Община Перник е осъдена да заплати на адвокат С.Д., сумата от 1002,23 лева, определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА и Наредбата за минимални размери на адвокатските възнаграждения и на А. С. В. сумата от 151.28 лв. съобразно уважената част на исковите претенции. „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ЕАД, в качеството им на членове на ДЗЗД Перник Комунал, са осъдени да заплатят на Община Перник сумата от 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и по сметка на Пернишкия районен съд сумата от 629.64 лв., държавна такса по двата обективно съединени обратни иска.

С определение, постановено по делото, по реда на чл. 248 ГПК А. С. В. е осъден да заплати на Община Перник юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,00лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от Община Перник срещу решението в частта, с която са уважени частично предявените срещу нея искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Обосновава се неговата неправилност, като се сочи, че ищецът не доказал по безспорен начин мястото и обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът. Не са взети предвид възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат. Поддържа се, че участъкът от тротоара, на който се твърди, че е настъпил инцидента бил осветен, поради което ищецът следвало да прояви предпазливост и да се придвижва, избирайки безопасен маршрут, с което е щял да предотврати настъпването на вредоносния резултат. От показанията на разпитания по делото свидетел –очевидец на падането, пътното платно на ул. „Първи май“ било почистено и ищецът, който твърди, че тротоарът бил заледен е могъл да се движи по изчистеното пътно платно непосредствено до тротоара, което не би застрашило придвижването му и би предотвратило инцидента. На следващо място се поддържа, че обезщетението за претърпени болки и страдания било прекомерно завишено, несъобразено с възстановителния период от 3 месеца и обстоятелството, че към настоящия момент не са налице трайни увреждания за ищеца. Отправеното до съда искане е за отмяна на решението в атакуваната част и отхвърляне на предявените искове, евентуално за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна А. С. В., в срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК, не изразява становище по жалбата.

Третите лица-помагачи на страната на ответника „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ЕАД не изразяват становище.

Подадена е въззивна жалба от „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ЕАД срещу решението в частта, с която са уважени предявените срещу тях от Община Перник обратни искове. Поддържат, че с договор № 173 от 28.10.2015 г., сключен между ДЗЗД „Перник Комунал“ и Община Перник е възложено на гражданското дружество изпълнението на дейности по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване при летни и зимни условия, в това число снегопочистване в гр. Перник, за срок от 60 месеца. В техническото предложение, неразделна част от договора е посочен като обект на действие на договора и улица „Първи май“, на която е станал процесният инцидент.

Фактическото изпълнение на възложените задължения за осъществяване на зимно почистване стартира по предложение на дружеството и след регистрирано съгласие на 2 възложителя. Установеният между страните ред за извършване на дейностите предполага преди излизане на снегопочистващата техника оперативният дежурен на общината да бъде уведомен за началния час, вида на изпълняваните дейности и броя на техниката, като уведомяване се дължи и след приключване на дейностите. Общината има право да осъществява проверки за качеството на изпълнената работа по всяко време. Всяко неизпълнение се констатира чрез изпращане до изпълнителя на съобщение. За наличие на такова съобщение, касаещо конкретния ден, в случая липсват твърдения и доказателства. Възложителят е приел без забележки извършената работа през процесния период, поради което неправилно районният съд е уважил предявените обратни искове. Претендират се разноски.

Насрещната страна – Община Перник е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.

Постъпила е въззивна жалба от А. С. В. срещу първоинстанционното решение в частта, с която претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата над сумата от 14 000 лв. до 20000 лв.. Поддържа се неправилно приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и се иска отмяната му и уважаване на иска до посочения размер.

Насрещната страна – Община Перник е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност.

Третите лица-помагачи на страната на ответника „Лиел Констракшън“ ЕООД и „Зауба“ЕАД също изразяват становище за неоснователност на жалбата.

В частта, с която предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 20 000 лв. до 25000 лв. решението не е обжалвано и не е предмет на въззивна проверка.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 ГПК, Окръжен съд Перник приема за установено следното:

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Относно правилността на обжалваното решение, с оглед предмета на спора, очертан от въззивните жалби и доводите на страните, се установяват следните относими за спора факти:

Пред районния съд са предявени искове от А. С. В. против Община Перник с правно основание чл. 49 ЗЗД за присъждане на сумите от 1741, 40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на *** на тротоара на ул.

„Първи май“ в гр. Перник увреждане, вследствие на падане поради подхлъзване върху непочистен сняг и заледяване върху тротоара и на стърчащ над нивото на пътя циментов капак на съоръжение, наподобяващо шахта, поради неизпълнение на задължението на Община Перник за снегопочистване на уличната мрежа, ведно със законна лихва за забава от датата на увреждането.

Районният съд е приел, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за 3 имуществени вреди за доказана по основание и размер, а за неимуществени за доказана в размер на 14000 лв., като за разликата до 25 000 лв. искът е отхвърлен.

Установено по делото е от свидетелските показания на св. З. и Е., приложената медицинска документация и СМЕ, че на *** ищецът заедно със свидетеля З. Т. З., малко след 22 ч., си тръгнали от кафене „Фейс“ в гр.Перник. Придвижвали се пеша към дома му, ходейки по десния тротоар на ул.“Първи май“ в посока IX училище. Тротоарът, както и пътното платно, били непочистени от падналия сняг и заледени. Преди да пресече пътното платно ищецът се подхлъзнал и паднал. Ищецът изпитал силна болка и не можел да стане. Свидетеля З. се обадил на свидетеля А. Е., който незабавно отишъл на мястото с автомобила си и двамата със св. З. натоварили в автомобила на А. Е. и го откарали в спешното отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова” АД - Перник. Там му било направено рентгеново изследване, при което била констатирана пертрохантерна фрактура на десния му крак. Веднага след това бил откаран и настанен в УМБАПСМ „Н. И. Пирогов“ - гр.София. На *** бил опериран, като счупената кост е била наместена и фиксирана с необходимите остеосинтезни средства. В болницата ищецът бил до ***. След изписването му за период около дватри месеца бил в болничен отпуск. За този период се придвижвал с патерици.

Последвал период на физикална терапия и рехабилитация, проведен в СБПЛР ЕООД гр.Перник за времето *** - ***.

От заключението на вещото лице С. се установява, че ищецът е получил счупване на дясна бедрена кост в горната й част. В такива случаи при нормално протичане на възстановителния период, без усложнения, срокът за възстановяване е около 8-10 месеца. В случая на ищеца е проведено оперативно лечение на счупването на дясна бедрена кост, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. След изписването е провел курс физиотерапия и рехабилитация в СБПЛР ЕООД - гр. Перник. При извършения личен преглед на ищеца, вещото лице установило следното: след изписването от болницата ищецът ходил с патерици 8 месеца. Два пъти провеждал рехабилитация в СБПЛР ЕООД - гр. Перник. Металната остеосинтеза не е отстранявана. Оплаква се от болки в областта на счупването при физическо натоварване и смяна на времето. Експертът е посочил, че е установил наличието на три оперативни белега по външната страна на дясно бедро, с дължина 6 см от входното отвърстие на пирона и два белега с дължина по 2 см от входните отвърстия на заключващите винтове. Запазен е обемът движение в дясна тазобедрена и колянна става. Ищецът е без функционален дефицит на десендолен крайник. Походката е самостоятелна. Движенията са възстановени.

Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму в два случая, а именно: 1) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на възложената работа или 2) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Самото възлагане на работата представлява фактическо натоварване на друг правен субект за извършване на определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. Дори в случаите, където се изисква спазването на определена форма, неспазването на това изискване не 4 освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички останали предпоставки за това (решение № 63/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Тези предпоставки са извършени действия в изпълнение на работата или по повод на нея от лицето, на което е тя възложена или осъществени бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически или юридически лица вреди и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на работата (решение № 964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964 година по описа на ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя, чиято отговорност е обезпечително-гаранционна. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958 година отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, в какъвто смисъл е и ТР № 88/12.09.1962 година на ОСГК на ВС, а също така и решение № 266/21.01.2020 година, постановено по гр. д. № 1255/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Отговорността на юридическо лице по чл. 49 от ЗЗД може да възникне при посочените предпоставки както в случаите, когато лицата на които то е възложило изпълнението на работа причинят вреди поради неправомерните си и виновни действия, така и в случаите когато то по силата на съответен акт е задължено да извърши определено действие, но работниците и служителите, чрез които същото действа или третите лица, на които е възложено извършването на работата бездействат и от това бездействие произтекат вреди за трети лица.