Решение № 4732 от 29.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4732 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330109572 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Й. Р. Р. против „Креди Йес“ ООД, с която са предявени обективно съединени искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № ............. от 10.01.2024г., сключен между страните, поради непосочване в договора за кредит на действителния размер на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД, с който се претендира да бъде прогласена нищожността на чл. 8 от Договор за паричен заем № ............. от 10.01.2024г., предвиждаща задължение за потребителя да заплати на кредитора неустойка в размер от 293, 98 лв. при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора.

Ищецът твърди, че с ответника е сключил Договор за паричен заем № ............. от 10.01.2024г., по силата на който му е предоставена сума в размер от 400 лв., която е следвало да върне на 7 месечни вноски до 10.08.2024г., ведно с договорената възнаградителна лихва и неустойка при непредоставяне на обезпечение. Установеният по договора годишен месечен лихвен процент е 3, 330%, а ГПР е 48, 138%. Поддържа се, че съобразно чл. 8, вр. чл. 6 от договора за кредит, в тридневен срок от сключването му потребителят е следвало да предостави обезпечение на вземанията на кредитора по договора, като осигури физическо лице- поръчител, който следвало да отговаря на многобройни, кумулативно поставени критерии в чл. 10, ал. 2, т. 1 приложимите към договора общи условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. При неизпълнение в срок, съобразно чл. 8 от договора, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер от 293, 98 лв. Поддържа се, че предвид представките, при които става изискуемо вземането за неустойка, то същото има характер на скрито възнаграждение за 1 кредитора. Изтъква се, че разписаната в договора неустойка следва да бъде включена при формиране на приложимия по договора ГПР, тъй като е сигурен разход за потребителя. Поддържа се, че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се, че ако вземането за неустойка бъде включено в ГПР, размерът му би бил доста над 50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР и отразяването в договора за кредит на различен ГПР от действителния води до нищожност на договора на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. и т.

10 ЗПК. Поддържа се и че гореизложеното представлява нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране. Моли се така предявеният главен иск да бъде уважен. При евентуалност, моли се да бъде прогласена недействителността на клаузата на чл. 8 от договора за кредит, тъй като същата накърнява добрите нрави. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от „Креди Йес“ ООД, със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Допълнително, изтъква се и че на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя кредити. По отношение на клаузата за неустойка, то се твърди, че това вземане не следва да се включва при формиране на приложимия по договора ГПР, тъй като същото би възникнало само при положение, че длъжникът не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение. Тоест, ако длъжникът бе изпълнил същото, то не би възникнало и съответното вземане за обезвреда. Моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

Възразява се срещу договореното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Креди Йес” ООД като заемодател и Й. Р. Р. е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за паричен заем № ............. от 10.01.2024г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 400 лв. ( л. 6- 7 от делото ). Отразеният в договора месечен лихвен процент е 3, 330%, годишният процент на разходите е 48, 138%, а задължението следва да се погаси на единадесет месечни вноски. Съобразно чл. 6, вр. чл. 8 от Договора, в тридневен срок от сключването му, длъжникът следва да предостави на кредитора две обезпечения, както следва: 1) физическо лице- гарант, което следва да отговаря на следните, кумулативно поставени изисквания в чл. 10, ал. 2, т. 1 от приложимите към договора за кредит Общи условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ и 2) ипотека върху недвижим имот или особен залог върху движимо имущество, или банкова гаранция, или ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

При неизпълнение в срок на горепосоченото задължение за предоставяне на обезпечение, съобразно чл. 8 от Договора в тежест на заемателя е да заплати на кредитора неустойка в размер от 293, 98 лева, която кредиторът е разсрочил 2 в погасителния план, приложим към Договора ( л. 7 гръб от делото ).

По силата на сключения договор за потребителски кредит, на длъжника Р. е предаден погасителен план, както и копие от общите условия, приложими към договора за кредит.

От страна на ответника, в отговора на исковата молба ( л. 16 гръб от делото) се признава изрично, че при формиране на ГПР по кредитното правоотношение, не е включено вземането за неустойка по чл. 8 от договора за кредит. Посоченото обстоятелство е отделено и като безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото.

По правните аспекти на спора:

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между „Креди Йес“ ООД като заемодател и Й. Р. Р. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 400 лв.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В процесния случай, твърденията за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани в светлината на процентната стойност на ГПР, разписана в чл. 3, т. 5 от Договора, доколкото са неразривно свързани. Разпоредбите на чл. 6, вр. чл. 8 от Договора, възлагат в тежест за заемателя, в тридневен срок от сключване на договора за кредит да осигури в кумулативност действието на две обезпечения: физическо лице- гарант, което следва да отговаря на поставените изисквания така, както е описано по- горе и ипотека върху недвижим имот или особен залог върху движимо имущество, или банкова гаранция, или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. При неизпълнение на това задължение се дължи отразената в чл. 8 от договора неустойка в размер на 293, 98 лева. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6 и чл. 8 от Договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество те въвеждат скрито възнаграждение за кредитора (което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка).

Изискванията, които клаузата на чл. 6 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (400 лв.). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури две обезпечения под формата на физическо лицегарант, което да отговаря на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него (така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение) и ипотека върху недвижим имот или особен залог върху движимо имущество, или банкова гаранция, или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Следва да се посочи и че очакването е длъжникът по договора за кредит да изпълни това задължение в тридневен срок от подписване на договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати като капитализира допълнително вземане, което обозначава като „неустойка“. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” при 3 формиране на ГПР по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ( както вече бе посочено, обстоятелството че „неустойката“ не е включена в ГПР по договора е факт, който се потвърждава и от самия кредитор- ответник, в отговора на исковата молба ).

Гореизложените изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, в приложимия към договора погасителен план, изначално разсрочва вземането за „неустойка при липса на обезпечение” като при формирането на всяка анюитетната вноска добавя и част от дължимата сума за „неустойка“. В тази връзка, явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Именно предвид гореизложеното съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора ( съответно, сигурен разход за потребителя ) и като такова е следвало да бъде включено при формиране на годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48, 138 %, но както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуема разписаната в чл. 8 от Договора „неустойка”, то тя е с характер на възнаграждение и следва изначално да бъде включена при формирането на ГПР.