Решение № 23460 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23460 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110133022 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца ************************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника ******************************, ЕИК *********, съществуването на вземане за сумата от 4435,37 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платена главница за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *************************************, инсталация **********, с присъединен абонатен № ***, за отчетен период от 31.05.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.03.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.05.2025 г. по ч. гр. д. № 16848/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав.

В исковата молба ищецът **************************, ЕИК *********, поддържа, че с ответника са сключили Договор № ********** от 01.12.2022 г. и Договор № **********, ***** от 19.11.2019 г. за доставка на топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ *************, находящо се в *****************************, инсталация **********, с присъединен абонатен № ***. Поддържа, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява от топлопреносното предприятие на основание сключен между страните писмен договор при общи условия. Сочи, че ответникът е ползвал топлинна енергия през исковия период, но не я е заплатил. Твърди, че за периода са били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди на потребители, съгласно които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача 1 данъчна фактура. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ******************************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявените искове:

По допустимостта на иска:

Съгласно мотивите към т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, "правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл.

415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.

Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, като особеността в случая произтича от обвързаността на правото на иск на кредитора от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл.

414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.

1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. По отношение на спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът преценява данните по заповедното производство, като е допустимо да дава указания и да събира и други доказателства, посочени от страните". В случая, от данните, съдържащи се в заповедното производство се установява, че искът е подаден в едномесечния законов срок , поради което е допустим.

По основателността на иска:

За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг – наличието на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цен, изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, и размера на мораторната лихва. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ 2 погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Между страните не се спори и се установява от договор № ***** № ********** от 01.12.2022 г., както и договор № ****** № ***** от 19.11.2019 г., сключени при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ****************** на потребители в ****** по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ , че в процесния период между страните е налице валидно облигационно отношение по договор за продажба за топлоснабден имот: *************, находящ се в ******************************, аб. № ***/ инсталация **********.

Установява се посредством приетото по делото като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено заключение на съдебно-техническата експертиза, че по силата на облигационното отношение ищецът е доставил топлинна енергия в размер на 139 486,74 лв. за периода от м.05.2022 г. до м.10.2023 г. за топлоснабден имот- *************, находящ се в ******************************, аб. № ***/ инсталация **********, разбита по пера, както следва: м.11.2022 г. – сума в размер на 3294,85 лева, за м. 12.2022 г. сума в размер на 41840,51 лева, за м. 01.2023 г. сума в размер на 35 498,95 лева, за м. 02.2023 г. сума в размер на 36050,39 лева, сума в размер на 22802,02 лева за м. 03.2023 г.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът при преценката му по чл. 202 ГПК възприема като компетентно и обективно изготвено, се установява, че за периода от м.05.2022 г. до м.10.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в *****************************, аб.

№ *** е доставена топлинна енергия на стойност 139486,74 лева – без ДДС, съответно 152040,56 лева с вкл. ДДС, която била заплатена от ответника, от която сума със закъснение била заплатена сумата от 38693,86 лв. по фактура № ******** от 31.01.2023 г. и сума по фактура № ********** от 31.03.2023 г. за сума в размер на 24854,22, за което били начислени и лихви в размер на 2728,01 лв. по фактура от 31.01.2023 г. и 1586,01 лева по фактура от 31.03.2023 г. Вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава върху всяка платена със закъснение сума по фактура, изчислен за периода от падежа на фактурата до датата на плащане е в общ размер на 4 433,57 лв. След като ответникът не е изпълнил точно във времево отношение своята насрещна парична престация е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ************************** на потребители в ******* е предвидено, че купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, поради което не е необходима последваща покана. Ето защо, като са били заплатени със закъснение фактурите обуславят основателност на претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4433,57 лв., поради което искът е основателен до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 4435,37 лева подлежи на отхвърляне.

3

С оглед основателност на исковата претенция за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да бъде разгледано и защитното възражение на ответника за изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.

111, буква „в“ от ЗЗД, вземанията за лихва се погасяват с тригодишна давност.

В случая предвид установеното правило в чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът се смята предявен на 24.03.2025 г., а исковият период е от 31.05.2022 г. до 30.10.2023 г., поради което процесните вземания не са погасени по давност вземания.

По разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следва разноски за заповедното в размер на 138,65 лева, както и разноски / за държавна такса, депозит за СТЕ, ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева/ за исковото производство 788,39 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО по предявения от

************************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника ******************************,

ЕИК

*********, че

******************************,

ЕИК

********* дължи на

************************, ЕИК ********* сумата от 4 433,57 лева (четири хиляди четиристотин тридесет и три лева и 57 стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху платена главница за доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *************************************, инсталация **********, с абонатен № ***, за отчетен период от 31.05.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 24.03.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.05.2025 г. по ч. гр. д. № 16848/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 4 433,57 до пълния предявен размер от 4 435,37 лв. (четири хиляди четиристотин тридесет и пет лева и 37 стотинки) като неоснователен.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „******************************, ЕИК ********* дължи на ************************, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 138,65 лева (сто тридесет и осем лева и 65 стотинки), представляваща разноски в заповедното производство и 788,39 4 лева ( седемстотин осемдесет и осем лева и 39 стотинки), разноски за исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5