Решение № 236 от 30.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Ямбол, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20262330100003 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба от Д. С. Й. с ЕГН ********** от гр.Я. **********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Н. К. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. **************.

В молбата молителката твърди, че са живеели на семейни начела с ответника две години и осем месеца, като по време на съвместното им съжителство било родено детето Х. Н. М., припознат от ответника, макар, че ДНК тест да показал, че той не бил баща на детето.

Към момента молителката живеела при майка си.

Ответникът й бил нанесъл

Досъдебно Производство. лека телесна повреда, за което имало образувано

На 03.01.2026 г. ответникът дошъл да види детето и започнал да дърпа молителката за косата, при което приятелят й подал сигнал на тел. 112.

Представя се Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителката се явява лично и заявява, че поддържа молбата и направеното с нея искане за издаване на заповед за защита.

Ответникът по молбата Н. К. М., редовно призован се явява лично и с процесуален представител по пълномощие – адв. М. Г. от ЯАК, чрез която в съдебно заседание се оспорва молбата.

Иска се от съда да остави без уважение същата.

1

В хода на делото по същество молителката заявява, че иска ответника да не я доближава, и най-важно детето, тъй като чакала и второ дете.

В хода на делото по същество пълномощника на ответника поддържа, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява на коя дата е извършено домашното насилие по какъв начин и с какви средства, и се иска от съда да отхвърли молбата на молителката като неоснователна.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и това се установява от удостоверение за раждане, че страните по делото са родители на детето К. Н. М. роден на ******* год.

От представените от РУ Я. копия на служебна документация, се установява, че на 03.01.2026 год., около 14.25 часа, автопатрулен наряд на РУ Я. е получил сигнал от ОДЧ за ж.к.*******, на беседката до бл. *, относно лице което иска да си види детето и създава проблеми. При пристигането на полицейските служители нямало скандал. На място полицейските служители разговаряли с подалия сигнала С. Ж. В., който завил, че бившия приятел на Д. дошъл на беседката при тях като започнал да говори на висок тон, да отправя обидни думи и да настоява да види сина си. Разговаряли и с ответника Н. М., който заявил, че Д. отказва да даде да види сина си. Същият нямал решение на ЯРС за контакти с детето.

Полицейските служители разговаряли и с трето присъстващо лице – В. Х. В., който заявил, че Н. извикал Д. на страна за разговарят, след което я хванал за косата и нанесъл удар в главата, а С. се намесел да я защити. Били снети писмени обяснения, като на Н. К. М. и С.

Ж. В. били съставени протоколи за предупреждение за отговорността им по чл.144, ал.1 НК.

В дадените от ответника писмени обяснения пред служителите на МВР, същият заявява, че е отишъл да види детето, но С. В. му заявил, че щял да направи така повече да не си вижда детето, след което го заплашил, че ще го намушка. С Д. се дръпнали на една страна да разговарят за детето, след което тя го блъснала и започнала да го заплашва с обидни думи. В. изрично забранявал на ответника да вижда детето.

Видно от изисканите от съда справки за съдимост, страните по делото не са осъждани.

Видно от изисканата и представената по делото справка от „Районен център 112“ Бургас на 03.01.2026 год. в 14.19 часа е било регистрирано телефонно повикване от лице, което се представило с имена С. Ж. В..

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели, лицата: Т. Д. Д. и С. Ж. В..

Видно от показанията на св.Т. Д., същият познава страните по делото, които живеели заедно поне 3-4 години. Имали родено дете – К.. Отношението на Н. към Д. било отлично и до ден днешен. Причината да се разделят била, че се оказало че детето не е негово.

Направили ДНК тест, след като се родило детето. Свидетелят знаел, че майката не разрешава на Н. да доближава детето. Бранила детето с новия си приятел, който го 2 възпрепятствал да вижда детето си. Д. живеела на семейни начала с приятеля си С.. На 03.01.2026 год. около 14 часа Н. имал уговорена среща с Д. да си види детето, като свидетелят разговарял с ответника по месинджър. В момента в окйто си говорили се чул мъжки глас и гласа на Д., при мъжкия глас казал на Н.: „Ще направя така да не се видиш повече с детето“, след това Н. казал на Д. „Ела да си поговорим за детето“. Д. също му казала, че няма да му позволи да види детето. Имало заплахи от двамата, че ще го наръгат с нож. Имало писъци, но не женски, а от страна на Н., който и казвал „Успокой се. Дай да говорим като нормални хора“.

Видно от показанията на св.С. Ж. В., същият не си спомня, но минала година м.декември давали сведения. Твърди че Н. хванал Д. за косата. Това станало на детската площадка зад *** блок в „******“. Заплашил я че ще и смаже главата, че ще я убие. После дошли органите на реда – полицаите. От общ приятел свидетелят бил разбрал, че той щял да я тормози до последно, докато не му върнела всички пари, които и бил дал, а свидетелят искал да вкара в затвора. Веднъж я бил завлякъл до „*******“ и пак я биел, насилвал я.

Полицаите обикаляла да ги търсят, след като свидетелят подал сигнал. По-късно я бил върнал. Наскоро имали дело, за което закъсняла и свидетелят не знаел, умишлено или не, Н. се опитал да блъсне свидетелят докато бил с дете /племенника му/ в ръцете. Сочи че с Н. били в лоши отношения.

С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и изхожда от процесуално легитимирано лице – чл.3, т.2 и т.3 ЗЗДН, разгледана по същество искането на молителката е неоснователно на следните съображения:

Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В случая твърдените от молителката факти и обстоятелства, а именно, че на 03.01.2026 год. е била дърпана за косата от ответника, се подкрепят единствено от събраните по инициатива на съда гласни доказателства, показанията на св.В., които обаче съдът не може да кредитира изцяло и безрезервно, както с оглед близките му отношения с молителката /двамата живеят на съпружески начала/, лошите му отношения с ответника /и спрямо двамата, свидетеля и ответника, са издадени полицейски протоколи за предупреждение/, както и предвид обстоятелството, че свидетелят свидетелства за инцидент през м.декември миналата година /когато отново е възникнал скандал между страните/, при 3 който ответника е дърпал молителката за косата, а пред полицейските органи посочил 03.01.2026 год. Но дори свидетелят да допуска грешка в датата на описаните от него при разпита му събития, съдът като цяло не може да ги кредитира безрезервно като безпристрастни и обективни, тъй като същият очевидно е емоционално обвързан с молителката. Действително полицейските органи са снели писмени обяснения и от трето лице - В. Х. В., което обаче съдът не можа да открие и разпита лично, а и няма данни, които да обосноват извод у съда за липса на пряка или косвена заинтересованост и у това лице от изхода на делото.

Безспорно установява се по делото, че личностните отношения между страните са силно влошени, по повод роденото от съпружеското им съжителстване дете, и конкретно по повод претендираните от ответника права да вижда детето, макар и да не е спорно между тях, че ответника не е биологичен баща на същото.

Съществуващият спор и разногласията между страните, поради които същите си отправят взаимни обвинения и възникващите скандали между тях, по повод желанието на ответника за лични срещи с детето, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие.

На свой ред не всяко нарушение на лични блага представлява домашно насилие. И в този смисъл, дори при липса на законово разрешен спор относно родителските права и режима на лични контакти на родителя на когото не е предоставено упражняването на родителските права с детето, не може да се разглежда като акт на домашно насилие само по себе си проявеното от ответника желание като баща /макар и не биологичен/, да вижда детето К., които срещи очевидно молителката желае да осуети, освен друго и предвид заявеното от нея в съдебно заседание, където всъщност и най-вече тя поиска от съда ответника да не доближава детето, макар да липсват фактически данни по делото ответника да е проявявал физическа, емоционална или друг вид агресия спрямо същото, респ. да е проявявал такава в негово присъствие.

Относно разноските и държавните такси:

При този изход на делото и на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН молителката Д. С. Й. следва да бъде осъдена да заплати дължимата държавна такса в размер на 12.78 евро.

Предвид изхода на делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 евро, които следва да бъде възложени в тежест на молителката Д. С. Й..

Водим от горното и на основание чл.15, ал.7 ЗЗДН, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата на Д. С. Й. с ЕГН ********** от гр.Я.

**********, с искане за издаване на заповед за защита от домашно насилие против Н. К. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я. **************.

4

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Д. С. Й. с ЕГН ********** да заплати на Н. К. М. с ЕГН ********** сумата от 500 евро – разноски по делото.

ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.3 ЗЗДН, Д. С. Й. с ЕГН ********** да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол държавна такса в размер на 12,78 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ямбол в 7-дневен срок считано от 30.04.2026 год.

След влизане решението в сила, на основание чл.16, ал.6 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 ДА СЕ УВЕДОМИ „Районен център 112“ – Бургас, че е отпаднала необходимостта от съхранение на поисканата информация по гр.дело № 3/2026 год. по описа на ЯРС, като към писмото ДА СЕ ИЗПРАТИ копие от писмото на „Районен център 112“ – Бургас, находящо се на л.75 от делото.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5