Решение № 570 от 26.07.2026, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3418/2026
- Вид
- Решение № 570
- Подписан
- 26.07.2026
- Състав
- МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3, ал.2, т.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 31, ал.1 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 570 гр. Перник, 26.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-С. при участието на секретаря ИЗАБЕЛА К. БОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-С. Гражданско дело № 20261720103418 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са искове от Г. А. Б. срещу Община Перник за заплащане: 1) на осн.
49 ЗЗД сумата 11 500 евро – обезщетение за понесени неимуществени вреди –болки и страдания, от счупване на пателата на десен крак в резултат от претърпяна злополука на 16.05.2025г. в гр. Перник, вследствие на стъпване в неравност на пътя /разместени плочки/ в участък от ул. „******“, от страната на VI СУ „ Св.Св К. и Методий“ гр.
Перник, пред блок 63, ведно със законната лихва върху главницата, считано от увреждането – 16.05.2025г. до окончателното й изплащане; 2) на осн. 49 ЗЗД сумата 935,84 евро - имуществени вреди за направени разходи по проведено медицинско лечение и за закупуването на медицински консумативи, във връзка с последиците от увреждането, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане.
В исковата молба се посочва, че на 16.05.2025 г. около 18 ч., ищецът, вървейки по тротоара на улица „******“, от към страната на VI СУ „Св. Св. К. и Методий“ гр.
Перник, точно пред блок №**, претърпял инцидент, спъвайки в разместени и липсващи плочки, като паднал на дясното си коляно и изпитал силна болка. За много кратко време същото се подуло и движенията на крайника и стъпването се затруднили.
С линейката бил закаран в спешно отделение на МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник. След направена ренгенография на дясна колянна става; фас и профил и се оказало, че има 1 счупване на пателата. На 18.05.2025 г. постъпил в УМБАП „Софиямед“ ООД гр.
София, където му била направена операция, последвана от имобилизация с ортеза. На 21.05.2025 г. бил изписан, с назначена терапия - обезболяващи и медикаменти за разреждане на кръвта. Кракът на ищеца бил обездвижен за 45 дни, през които се движел само с патерици. На 30.06.2025 г. след контролен преглед, била махната ортезата и ищецът бил насочен за раздвижване в СБПЛР ЕООД гр. Перник - за период от 10 дни. Ищецът твърди, че на 25.01.2026 г. постъпил отново в УМБАП „Софиямед“ ООД гр. София и му била извършена отново оперативна процедура и след изписване от болничното заведение, назначена отново терапия за лечение. Сочи, че при претърпяване на описаните увреждания и последвалия продължителен възстановителен период понесъл силни болки, страдания и психически стрес. Не можел да се обслужвам сам, нуждаел се от помощта на близките си. Твърди, че и към настоящия момент изпитва значителни затруднения при движение. На следващо място поддържа, че всички разноски по проведеното медицинско лечение и закупени медицински материали и медикаменти, се заплатили от него, като подробно описва същите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва изцяло исковете по основание и размер. Оспорва мястото и механизма на настъпване на инцидента, причините и обстоятелствата за настъпване на събитието, които да кореспондират с посочения от ищеца механизъм. Релевира възражение, че вредоносният резултат бил съпричинен от пострадалия, като ищецът е следвало да прояви предпазливост и да предотврати настъпването на вредоносните последици, поради което е налице основание за намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди като счита същия за прекомерно завишен с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
По делото са разпитани свидетелите А.Г.В. и Ю.Ж.Б., от чийто показания се установява, че на 16.05.2025 г. около 18 ч., ищецът, вървейки по тротоара на улица „******“, от към страната на VI СУ „Св. Св. К. и Методий“ гр. Перник, претърпял инцидент, спъвайки в разместени и липсващи плочки, като паднал на дясното си коляно и изпитал силна болка.
Свидетелката А.Г.В., прибирайки се от работа, около 18.00 часа, е видяла как ищецът се спънал и паднал на тротоара, където имало липсващи плочки. Посочва, че на това място-цялата улица от спортна зала „******“ до 6- то ОУ е осеяна с такива, като в определени сезони поради обраслата трева не се виждат дупките. Свидетелката, която вървяла зад ищеца в този момент, се притекла на помощ, тъй като той не можел да стане. Изпитвал много силна болка. Свидетелката се обадила на съпругата на ищеца 2 и му помогнала да се прибере. Когато по-късно се обадила да провери как е, разбрала, че е извикана линейка, отведен е в болницата и е установено счупване. Впоследствие съпругът й откарал ищеца за насрочена операция в гр. София, дал му патерици.
Свидетелката споделя, че ищецът не се чувствал добре след първата операция – не излизал, не ходел на работа, бил е подтиснат. Съпругата му му помагала за тоалет, къпане. Претърпял две операции, втората за премахване на пластина в крака, ходел на рехабилитация.
Свидетелката Ю.Б. описва по идентичен начин точно мястото на инцидента и как съпругът й бил съпроводен от св. Ворукова. Впоследствие разказва за посещението същата вечер в Спешен кабинет на МБАЛ „Рахила Ангелова“, констатацията на лекаря за счупеното му коляно и необходимостта от извършване на спешна операция. Разказва за извършването на операцията в УМБАЛ „ София Мед“ и силните болки, които ищецът изпитвал три-четири дни след нея. При изписването ищецът бил с патерици.
Кракът ми бил обездвижен за 45 дни, през които тя и синът им се грижели за него, тъй като обслужването му било невъзможно. Разказва как принудителният престой вкъщи, силните болки и невъзможност за самостоятелно обслужване се отразили негативно на психиката на ищеца. Впоследствие била извършена втора операция за махане на пластината, след това раздвижване. Посочва, че и към настоящия момент ищецът изпитва болка при определени движения.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като са непротиворечиви, последователни и логични, като отчита евентуалната заинтересованост на свидетелите от изхода на спора, но ги цени, като дадени от лица, преки очевидци на събитията.
Видно от представените фактури и фискални бонове ищецът е заплатил сумата от 590,00 лева за остеосинтезно средство, 360,00 лева –покривен сет, консултативен първичен преглед – 150,00 лева, 3,00 лева –потребителска такса, медикаменти на стойност – 86,91 лева и на стойност 79,23 лева съобразно представена рецепта, като представените епикризи от Университетска болница“София Мед“ установяват болничния престой за извършване на оперативни процедури, както следва – 18.05.25 г.
-21.05.25 г. и 25.01.26 г. до 31.01.26 г., а представените болнични листа периодът на временна неработоспособност. При преобразуване в евро съобразно разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България посочените разходи възлизат на сумата общо от 935, 84 евро.
По делото е изслушано и прието, неоспорено от страните, заключение на съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице Г. Б. е получил при инцидента многофрагментно счупване на капачката на дясна колянна става, наложило оперативно лечение, изразяващо се в наместване на фрагментите и фиксирането им с метална остеосинтеза. В резултат на травматичните увреждания при 3 пострадалия са били налице трайни затруднения на движенията на дясна колянна става. Пояснява се, че при нормално протичане на лечебния процес, периодът на възстановяване при такъв вид увреждания е около 3 месеца. Тъй като счупването на капачката на дясна колянна става засяга и ставната повърхност на капачката, ищецът и в вбъдеще ще изпитва болки при свиване на коляното, поради дегенеративни промени в ставната повърхност. Вещото лице разяснява, че лечението при такъв вид счупване е задължително оперативно с поставяне на метална остеосинтеза, като непровеждането на такова лечение, води до отпадане функцията на четириглавия мускул на бедрото и функционален дефицит на долния крайник. При извършения на 18.06.26 г. преглед на ищеца експертът установил болезнен в крайните си фази обем на движение на дясна колянна става и наличие на оперативен белег в областта на дясна колянна става.
Посочва, че типичният механизъм на получаване на този вид увреждане е директна травма в областта на капачката на колянната става, най-често при падане. В съдебно заседание вещото лице посочва, че втората операция е направена, защото е желателно в областта на капачката да се премахне металната остеосинтеза, тъй като тя пречи на пълното раздвижване. Не се установява трайно отражение върху походката и не са открити дефицити.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е логически обосновано и намиращо опора в медицинската документация, приложена по делото и свидетелските показания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 г. отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работа другиму в два случая, а именно: 1) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на възложената работа или 2) когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Самото възлагане на работата представлява фактическо натоварване на друг правен субект за извършване на определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 от ЗЗД е без правно значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. Дори в случаите, където се изисква спазването на определена форма, неспазването на това изискване не освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички останали предпоставки за това (решение №**/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Тези предпоставки са извършени 4 действия в изпълнение на работата или по повод на нея от лицето, на което е тя възложена или осъществени бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически или юридически лица вреди и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на работата (решение № 964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964 година по описа на ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя, чиято отговорност е обезпечителногаранционна. Съгласно ППВС № 7/29.12.1958 година отговорността по чл. 49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност. Лицето, което е възложило работата може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на възложената му работа, в какъвто смисъл е и ТР № 88/12.09.1962 година на ОСГК на ВС, а също така и решение № 266/21.01.2020 година, постановено по гр. д. № 1255/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Отговорността на юридическо лице по чл. 49 от ЗЗД може да възникне при посочените предпоставки както в случаите, когато лицата на които то е възложило изпълнението на работа причинят вреди поради неправомерните си и виновни действия, така и в случаите когато то по силата на съответен акт е задължено да извърши определено действие, но работниците и служителите, чрез които същото действа или третите лица, на които е възложено извършването на работата бездействат и от това бездействие произтекат вреди за трети лица.