Решение № 282 от 03.08.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Стара Загора, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Ил. Уруков при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело № 20225500100544 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл. 45 и чл.52 от ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание чл.45 и сл. от ЗЗД и чл.82- чл.86 от ЗЗД във връзка с чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК.

Постъпила е Искова молба от ищеца Ч. Я. Г. с ЕГН ********** от *** в качеството и на майка на починалата Д.Ч. Г. СЪДЕБЕН АДРЕСАТ: адв. Р. Ж. от АК - Стара Загора с адрес на кантората *** ПРОТИВ: ответниците Т. И. И. с ЕГН ********** понастоящем в Поправителен дом за непълнолетни младежи - Враца на територията на Затвора Враца с адрес гр. Враца ул.

„Безименна” № 3, З. М. Д. с ЕГН ********** с адрес *** в качеството и на майка на Т. И. И., И. И. Ш. с ЕГН ********** с адрес *** в качеството му на баща на Т. И. И. с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ: чл. 45 от ЗЗД, чл. 48, ал. 1 във вр. с чл. 53 от ЗЗД и с ЦЕНА НА ИСКА: НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ - 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, с която ищцата иска от съда да постанови Решението си, с което да осъди ответниците Т. И. И., заедно с родителите си З. М. Д. и И. И. Ш., СОЛИДАРНО да й заплатят сума в размер на 50 000 лв.

/петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от нея НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ - понесените неизмерими болки и страдания от непозволено увреждане - за това, че на *** г. в *** умишлено е умъртвил 1 малолетната Д.Ч. Г. с ЕГН**********, но като непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане *** г. до окончателното му изплащане.

Претендира и за направените съдебни и деловодни разноски.

В законовия срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, по делото не са постъпили писмени ОТГОВОРИ от ответниците по делото Т. И. И. Т. И. И. с ЕГН ********** понастоящем в Поправителен дом за непълнолетни младежи Враца на територията на Затвора Враца с адрес гр. Враца ул. „Безименна” № 3, З. М. Д. с ЕГН ********** с адрес *** в качеството и на майка на Т. И. И., И. И. Ш. с ЕГН ********** с адрес *** в качеството му на баща на Т. И. И., с които да вземат становище по предявените искове срещу тях.

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

С исковата си молба ищeца иска да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените от него, ведно с исковата молба писмени документи, като към настоящия момент има искания за допускане и на гласни доказателства, а именно да се допуснат до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от ищцата, които ще доказват интензитета на търпените от ищцата болки и страдания от физически и душевен характер в различни периоди от време от началото на деликта и настоящем, както и причинените вреди, като съдът е допуснал тези искани от ищеца доказателства именно с оглед установяването на твърденията в исковата молба.

Моли, да бъде изискано и приложено като доказателство по настоящото дело НОХД с № 2269/2021 г., по описа на РС - гр. Стара Загора, като съдът е изискал и приложил същото дело като доказателство по настоящото.

Ищцата Ч. Я. Г. с ЕГН ********** от *** в качеството и на майка на починалата Д.Ч. Г., редовно призована по делото, явява се лично, заедно с пълномощника й адв. Р. Ж. от АК – Стара Загора, като същите молят съда да уважи изцяло така предявения иск по съображенията подробно изложени в съдебно заседание от 26.06.2023г..

2

Ответниците по делото непълнолетния Т. И. И. с ЕГН ********** понастоящем в Поправителен дом за непълнолетни младежи - Враца на територията на Затвора Враца с адрес гр. Враца ул. „Безименна” № 3, З. М. Д. с ЕГН ********** с адрес *** в качеството й на майка на Т. И. И., И. И. Ш. с ЕГН ********** с адрес *** в качеството му на баща на Т. И. И., редовно призовани явяват се лично, и вземат становище по предявените искове срещу тях, като заявяват, че по принцип признават иска по основание, но оспорват неговия размер като заявяват, че не могат да заплатят исканата сума от 50 000 лева, като молят съда искът да бъде частично отхвърлен.

След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно е по делото и се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство. Ищцата е от кръга на лицата, имащи правото на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, определен с ППВС № 4/1961 г. на ПлВС, потвърден и с Постановлението под № 2/1984г.ПлВС - възходящите в настоящият случай.

ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

По делото безспорно се установява наличието на противоправно деяние, извършено от страна на първия ответник Т. И. И. с ЕГН ********** – непълнолетен, причиняване на смърт на пострадалата Д.Ч. Г. престъпление по чл. 116, ал. 1, т.4, предл.2, вр. чл. 115, вр.чл.63, ал. 1, т. 1 от НК. Налице е и безспорно и вина за извършеното деяние.

Видно от доказателствата по приложеното НОХД под № 2269/2021 год. по описа на ОС-Стара Загора с влязла в законна сила на 25.06.2022 г., а именно Присъда под № 16 от 09.06.2022 г. постановена по НОХД № 2269/2021 г. по писа на Окръжен съд - СТАРА ЗАГОРА, първия ответник Т.

И. И. е признат за виновен в това, че на *** г. в *** умишлено е умъртвил малолетната Д.Ч. Г. с ЕГН **********, но като непълнолетен е могъл да 3 разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т.4, предл.2, вр. чл. 115, вр.чл.63, ал. 1, т. 1 от НК съдът ГО ОСЪЖДА на “лишаване от свобода” за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ.

Спрямо ответника е реализирана съответната наказателна отговорност, като е постановена присъда по приложеното НОХД с № 2269/2021 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Съгласно специалната разпоредба на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Същите постановки са записани и в разпоредбата на Чл. 413. Ал.(1) от НПК, която гласи, че влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.(2) Влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите:

1. извършено ли е деянието;

2. виновен ли е деецът;

3. наказуемо ли е деянието.

От извършеното деяние от страна на ответника И. са причинени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания на майката на пострадалата и ищца по делото, като последица от нелепата и внезапна смърт на дъщеря й Д.Ч. Г.. Вредите са в пряка и непосредствена връзка с извършеното именно от ответника деяние.

По делото са представени писмени доказателства - акт за раждане и удостоверение за наследници на Д.Ч. Г., от които е видно, че ищцата Ч. Я. Г. е наследник и родител на същата пострадала.

Разпитания по делото свидетел Р.Р.З., който живее с ищцата Ч. на семейни начала, но той не е баща на починалото дете. Близки били отношенията на Ч. с починалата й дъщеря, близки, уважавали се. Заедно живеели в едно домакинство. Майката се грижела за нея, обичала я. Както една майка си обича детето, така и тя я обичала, и се грижела за нея. Много трудно преживяла загубата след инцидента. Тя не била адекватна, също и той.

Много труден период бил. Тя само плачела. Била напълно неадекватна.

4

Паникьосвала се. Имали три дечица и тя се страхувала отвън да ги пусне да излезнат. Постоянно при тях трябвало да има човек. Паникьосвала се за наймалкото нещо. Преди били много по-весели. Сега няма весело при тях, постоянно плачела и до ден днешен. Тъгувала за нея и това нямало как да го преживее. СВИДЕТЕЛЯТ Р.Р.З. уточнява в показанията си пред съда, че били много близки майката и дъщерята. Тя ходела на училище. Той й помагал и тя й помагала за училището. Много тежко майката преживяла тази загуба.

СВИДЕТЕЛЯТ Д.Р.Д. твърди в показанията си пред съда, че Познава Ч.

Я. Г.. Познава и починалото дете и може да каже, че приживе й е помагал в учебната работа в училище, тъй като имала известни затруднения по български език, математика. В момента е пенсионер и с решение на ТЕЛК.

Ходил у тях като човек, който помага и помагал на пострадалото дете.

Помагал е и на другото им дете М.. Най-вече по български език и математика.

Много били привързани майката и дъщерята. В момента, в който научил за трагедията, било в края на месец октомври, на 24.10 и отишъл в тях. Майката не била в адекватно състояние. Не знаела какво се случва. До последно се надявали, че няма да се стигне до фатален край. От този момент майката не знаела какво се случва, не била адекватна. Той останал почти през цялото време, да не каже денонощно, тъй като сметнал, че няма да може да указва адекватните грижи за другите деца. До ден днешен не са се възстановили от тази трагедия. Те се грижели за нея като писано яйце, полагали грижи да е добре облечена, нахранена, да се изучи. Знаели, че децата им трябва да учат и полагали всички грижи за това, въпреки че Р. не й бил роден баща, той я отгледал. Искали да помагат на детето да усвоява материала и всеки празник се празнувало - имен ден, рождени дни, новогодишни празници, купували й подаръци с повод и без повод. Особено когато имали добри оценки в училище, било повод за празник и много си я обичали. В един момент той самият не можел да повярва какво се случи. Знае, че тази неадекватност при нея продължила дълго време, около 3 – 4 месеца. Заедно с нейния съпруг посетили психолог, който да се опита да преодолеят това състояние.

Социалната служба ги насочила към такъв център в с. А., в който се предлагал такава психологична помощ, били двамата родители и детето им М.. Това продължило около два месеца. Ходили на такива сеанси. Въпреки, че се грижел той за М., защото майката не можела да се храни, да спи, тя пищяла непрекъснато и не можела да разбере защо това се случи. В такива моменти е 5 спал в тяхната къща, да се грижи за невръстното им дете Я., което се било родило. Изпращал е на училище М., тъй като не били адекватни и двамата. Р. е диабетик и след тази трагедия имал проблеми с диабета, кръвната му захар беше надолу – нагоре. На няколко пъти са викали линейка и за нея и за него.

Кризите, които тя преживявала били много остри. Молил е личния лекар да ги консултира, да им даде насоките, защото си давал сметка, че неговото присъствие там не е достатъчно. Познава Р. от 10 годишна възраст. Техните семейства били много близки и оттам са много близки и те. Всеки ден се виждали, в течение бил на всичко, което се е случило от деня, в който Ч. и Р. се оженили, до ден днешен. Същото това състояние макар и в по-лека степен продължавало и пак се налагало да помага в една или друга степен за подготовката на М., защото тя самата не е достатъчно адекватна, за да може да указва грижи за трите деца. Р. ходил и на работа. Тя е сама и той ходи да й помага, защото тя все още не е успяла да преодолее това шоково състояние и мисли, че много години ще са й нужни, за да може да преодолее това състояние.

Настоящият съдебен състав намира, че пострадалата е била лишена от живота си в неговият разцвет - на 14г. Била е в активна млада възраст от живота си, в много добро здравословно състояние и социално ангажиран човек и учаща.