Решение № 95 от 08.06.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Харманли, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Е.Д.Г. като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255630100831 по описа за 2025 година

Производството е по чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Предявен е иск от Й. В. В., с ЕГН **********, от гр. Харманли, чрез адв. Л. Б.,от САК против „ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: град София, ***, представлявано от Изпълнителния директор К.И.К., чрез пълномощник адв.

А.Н. – МАК и юрк. М.С..

Ищцата твърди, Ищцата твърди, че на 17.02.2025 г. е сключила Договор за паричен заем № 6125577, по силата на който „Вива Кредит“ АД й е предоставило в заем сумата от 1 800 лв. при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 61.59 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 2 435,55 лв., като сумата включвала главница 1 800,00 и 635,55лв. лихва.

Счита, че Договор за потребителски кредит № 6125577 бил НИЩОЖЕН, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. I от ЗЗД. Моли,съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 500.00 лв., която е изплатена от нея на ответника по един нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване. Моли, да бъдат присъдени разноски, както и да се присъдите адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

С исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за паричен заем № 6125577 от 17.02.2025г.;Погасителен план към Договора;Платежно нареждане за предсрочно погасяване на кредита;Декларация по чл.42 ал.2 т.2 от ЗМИП;Общи условия приложими към договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние;Стандартен европейски формуляр; и са направени доказателствени искания за допускане на СЧЕ,с поставени въпроси.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор ответника, с който счита предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес.Оспорва същия по основание и размер.Счита за действителен сключения между страните договор и излага становище в тази насока.Моли,да се отхвърли исковата претенция като неоснователна , необоснована и недоказана.Моли,да бъдат присъдени разноски.Оспорва направените с исковата молба доказателствени искания.С отговора ответното дружество представя: Удостоверение от 09.01.2026г.

1

В съдебно заседание ищеца не се явява не се представлява.Постъпило е писмено становище от пълномощника.Приложен е списък за разноски в производството по чл.80 от ГПК.

Ответникът редовно призован за съдебно заседание не се явява.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: страните по делото са в облигационни отношения.Сключили са Договор за паричен заем № 6125577 от 17.02.2025г.;Неразделна част от договора са Общи условия към него и погасителен план. В плана е посочен размер на главницата, лихвата, размер на вноска по кредита, и общ размер на месечната вноска.Представен е Стандартен европейски формуляр, Представя се Удостоверение от 09.01.2026г.,от което е видно,че към датата на издаването му,предоставения кредит е погасен изцяло.В този смисъл е представено Платежно нареждане за предсрочно погасяване на кредита.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи: Безспорно се установява, че между страните е сключен договор, който по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон ЗПК в релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от Закона за защита на потребителите. Категорично е установено предоставянето на сумата по кредита в размер на 1 800.00 лева.

Съда на основание чл.7 ал.3 от ГПК е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи по договор с потребител.При преглед на доказателствения материал съда намира , че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая в исковата молба са изложени твърдения за това, че не е спазено изискването на чл.-11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради наличието на други разходи, освен лихвата, които е следвало да бъдат включени в него. При така изложените твърдения, ищецът основава претенцията си на неизпълнение на задължението на ответника да посочи в договора за кредит ГПР, съдържащ всички реални разходи за потребителя.

В този насока са и дадените в т.55 на Решение от 21 .04.2024г. по дело С714/2022 на СЕС : "с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3 буква Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.

Размерът на ГПР надхвърли законовото ограничение.Поради изложеното, посоченият в договора ГПР от 61, 00%, не отговаря на действителния такъв. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68 г ал.4 във вр. с чл.68д ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19 ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. ГПР представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща 2 за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, се счита за нищожна.Съдът намира, че поради тези особености на сключения между страните договор и предвидените в чл.92 от ЗЗД, води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД /в този смисъл Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК/.

В допълнение, съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията, е нищожна.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира така предявения иск за обявяване нищожността на процесния договор за кредит за основателен, поради което същият следва да бъде уважен.

Съгласно чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Съобразно така посочената разпоредба и с оглед допуснатите и събрани по делото доказателства, съда приема, че в настоящия случай фактическият състав чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е осъществен и доказан от ищеца при условията на пълно и главно доказване поради следните съображения:

Първият фактически състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката. В този смисъл са и постановките на т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на ПЛЕНУМ на ВС.По делото е прието Платежно нареждане за предсрочно погасяване на кредита.Видно от същото ищцата е превела по сметка на ответника сумата от 2 730,10лв. на 20.06.2025г.; След направеното плащане ответника е издал Удостоверение за липса на кредитно задължение.Тези писмени доказателства представени от ищеца не са оспорени от ответника.Съда счита ,че сумата от 930,10 лв. платена от ищеца на ответника не му се дължи и същата следва да бъде върната.

Относно разноските по делото, съгласно чл.81 от ГПК:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както и съгласно, представения по делото списък, по смисъла на чл.80 от ГПК, в полза на ищеца по следва, да се присъдят направените разноски за възнаграждение за упълномощен адвокат при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.След преценка на фактическата и правна сложност на делото,материалният интерес, изготвените от пълномощника искова молба и становище,съда,определя хонорар в размер на 380,00 лева-194.29 евро.Преценката се извърши по следните съображения.По отношение на възнаграждение за адвокатски хонорар, на процесуалния представител на ищеца, е направено възражение по чл.78 ал.5 от ГПК от ответника "ВИВА КРЕДИТ" АД. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като по този вид искове към момента вече е формирана постоянна и непротиворечива практика на съдилищата. Проведено е едно открито съдебно заседание, на което не се е явил пълномощника.В такъв смисъл е и становището на въззивната инстанцияОпределение № 598/17.06.2025г. постановено по ВГД №433/2025 по описа на ОС Хасково.

Дължимата държавна такса следва да бъде присъдена в тежест на ответника.

Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

3

ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.1,т.10 от ЗПК, Договор за паричен заем № 6125577 от 17.02.2025г., сключен между Й. В.

В., с ЕГН **********, от гр. Харманли,като кредитополучател и „ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: град София, ***, представлявано от Изпълнителния директор К.И.К., като кредитор.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: град София, ***, представлявано от Изпълнителния директор К.И.К., ДА ЗАПЛАТИ на Й. В.

В., с ЕГН **********, от гр. Харманли, ул.*** заплатените такси и съдебно-деловодни разноски в размер на 380, 00 (триста и осемдесет) лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата 143,58 лв. 73,41 евро,представляваща внесена държавна такса.

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: град София, ***, представлявано от Изпълнителния директор К.И.К., ДА ЗАПЛАТИ на Й. В.

В., с ЕГН **********, от гр. Харманли, ул.***,сумата от 930,10 лв.- 475,55 евро платена без основание на ответното дружество.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________

4