Решение № 975 от 20.10.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 737/2021
- Вид
- Решение № 975
- Подписан
- 20.10.2022
- В сила
- 21.11.2022
- Състав
- Симеон Симеонов Михов
Цитирани разпоредби
- чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456 · Граждански процесуален кодекс
- чл.458 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 975 гр. Бургас, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20212100100737 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод искова молба от С. Ж. У. с ЕГН ********** от гр.
С. В., община Н., област Б., ул. Ц. С. № *, чрез пълномощник адв. Атанас Тасков, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница“ № 31, ет.1 против К. Н. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Н., област Б., ул. „Е.“ № *, вх.*, ап.*, със съдебен адрес за призоваване: гр.Бургас 8000, ул. „Александровска“ № 91, ет.1, да бъде осъдена да заплати сумата от 31 952.55 лв., представляваща неоснователно получени суми по изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие ОС-Бургас, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ищецът твърди, че с ответницата били страни по гр.д. № 582/2008г. по описа на PC - Несебър, образувано след прекратен брак помежду им. Предмет на делбеното производство били недвижими имоти - етажи от сградата на източен и сградата на западен близнак, както и магазин, находящи се в гр. С.В., както и движими вещи - лек автомобил и обзавеждане и оборудване към делбените недвижими имоти. На основание чл. 344 ал. 2 от ГПК, с Решение № 15/ 14.01.2013 година по гр.д. № 582/2008г. по описа на PC - Несебър за допускане на делбата, ищецът бил осъден да заплаща на ответницата месечно обезщетение в размер на 2 579,17 лв., считано от датата на това решение - 14.01.2013г., до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Това решение било потвърдено от Окръжен съд - Бургас с решение № 1-74/ 17.06.2013г. постановено по въззивно гр. дело № 750/2013г. Вследствие на това, в полза на ответницата бил издаден изпълнителен лист и било образувано 1 изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов. Между страните възникнали редица допълнителни спорове. Първият от тях бил във връзка с това, за кои вещи се дължи присъденото обезщетение. Въз основа на допуснато тълкуване на Решение № 15/ 14.01.2013 година по гр. д. № 582/2008г. по описа на Районен съд - гр. Несебър, ищецът дължал обезщетение за ползване само за конкретно описаните източен и западен близнак до приключване на делбата. Също така въз основа на влязло в сила Определение № 1553/ 06.08.2018г., постановено по гр.д. № 1214/2018г. по описа на ОС - Бургас (приключило с решение в сила от 02.06.2020г.), съдът приел, че претендираното от ответницата обезщетение за лишаване от ползване се дължало от ищеца за периода от 14.01.2013г. до 22.11.2015 година. Самото решение по извършване на делбата било влязло в сила, но за отделните части от диспозитива това е станало по различно време: за лекия автомобил „Тойота“ на 24.12.2016г.; - за отхвърлените претенции по сметки на 07.10.2017г.; - по присъдените суми за съдебни такси, дължими от К.Г. на 28.02.2017г.; - в останалата част е влязло в сила на 21.11.2015г., за което се позовава на издаденото удостоверение № 3507/ 16.11.2017г. от PC-Несебър. Това пораждало спор между настоящите по делото страни, за кой точно период се дължи обезщетението. Според С.У. това е периодът между 14.01.2013 г.
(датата на съдебното решение по първата фаза на делбата) и 21.11.2015г. (датата на ликвидиране на съсобствеността върху недвижимите имоти с влизане в сила на решението по извършване на делбата). Причината е, че останалите спорни въпроси нямат общо със същинският въпрос за прекратяване на съсобствеността върху вещите.
Ответницата обаче настоявала, че присъдените по чл.344 ал.2 от ГПК обезщетения се дължат и за периода от 22.11.2015 - 07.10.2017г. (датата на приключване на делото с влязло в сила решение), равняващ се на 22 месеца и 15 дни и формиращи сумата от общо 58 031.33 лв. Ищецът поискал от ЧСИ Илко Бакалов да определи дълга към 22.11.2015г., но с издаденото удостоверение му било отговорено, че не е компетентен да го направи, но и изпълнителното производство не било прекратено, въпреки установеното, че С.У. е внесъл сума, която покрива дължимото по издадения изпълнителен лист до 21.11.2015г. По така възникналия спор за сумата от 58 031.33 лв., ищецът подал искова молба и било образувано гр.д.№ 1080/21г. по описа на ОС-Бургас.
От издадено от ЧСИ удостоверение било видно, че част от недължимите 58 031.33 лв. са били вече преведени в полза на К.Г., като сумата е 31 952.55 лв., с която същата се е обогатила без основание. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените при условията на евентуалност искове. Счита, че ищецът няма правен интерес от водене настоящото дело, тъй като спорът следвало да се реши в изпълнителното производство. По същество счита, че следваше да се съобрази обстоятелството, че по изп.д.№ 20177050401080 (вероятно има предвид № 20167050401080) по описа на ЧСИ И.Бакалов са били присъединени други претенции на ответницата по повод издаден в нейна полза изп.лист по гр.д.№ 933/2016г. по описа на PC-Несебър и е било 2 присъединено и изп.д.№ 20177050401077 отново за задължения на С.У. към К.Г.. Освен това, на основание чл.458 от ГПК е била присъединена и държавата чрез НАП, която е получила немалка част от постъпилите суми.
Не било вярно и че ответницата продължавала да извършва изпълнителни действия, въпреки издадената обезпечителна заповед № 237/ 14.08.2018г. по гр.д.№ 1214/2018г. по описа на ОС-Бургас. Извършваните след тази дата изпълнителни действия са били с цел събиране на суми по присъединени по делото задължения, които нямали нищо общо с издадения на 03.07.2016г. по гр.д.№ 1582/2008г. по описа на PC-Несебър изпълнителен лист. Дори от издаденото то ЧСИ удостоверение ставало ясно, че ищецът дължи общо 71 266.98 лв. към 20.10.2020г. К.Г. твърди, че всички суми е получила на основание редовни изпълнителни титули.
Накрая ответницата прави възражение за погасено по давност вземане по отношение на претенцията, а при условията на евентуалност и възражение за прихващане с дължими суми по присъединеното изп.д.№ 2017050401080 по описа на ЧСИ Ил.Бакалов.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и счита, че като основателен и доказан следва да бъде уважен в пълен размер. В подкрепа ангажира основна и допълнителна съдебно – икономическа експертиза. Аргументи изложи в писмена защита.
Пълномощникът на ответницата счита, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като дори и да е основателен, К.Г. разполага с вземания в по-голям размер, с което следва да се извърши прихващане. Също ангажира основна и допълнителна съдебно – икономическа експертиза. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Въпросът за допустимостта на исковете беше разгледан в постановеното определение № 992/24.08.2021г. и към настоящия момент промяна в становището на съда не е настъпила.
Предявените искове са с правно основание чл.55 ал.1, предл.първо и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
С решение № 15/14.01.2013 г. г., постановеното по гр. д. № 582/2008 г. на Районен съд Несебър между страните в настоящото производство е допуснато извършването на съдебна делба на недвижими имоти, представляващи - апартамент, находящ се в гр. Н. и дворно място в гр. С. В., ведно с построените в него западен близнак от двуетажна жилищна сграда-близнак и източен близнак - семеен пансион на четири етажа, както и на движими вещи. Със същото решение ищецът С. У. е осъден да заплаща на ответницата К. Г. месечно обезщетение в размер на 2 579,17 лева, считано от постановяване на решението до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт. Така постановеното решение е 3 потвърдено с решение № I-74/17.06.2013 г., по в.гр.д. № 750/2013 г. на Окръжен съд Бургас.
Във връзка с посочените постановени съдебни актове, на 03.07.2013 г. в полза на К. Г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който С. Ж. У. е осъден да заплаща месечно обезщетение в размер на 2 579,17 лева, считано от 14.01.2013 г. до приключване на гр.д. № 582/2008 г. по описа на Районен Съд Несебър с влязъл в сила акт. Въз основа на издадения изпълнителен лист, ответницата в настоящото производство е инициирала изпълнително производство, за което било образувано изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с рег. № 705 в КЧСИ.
С решение № 155 от 26.10.2015 г., постановено по гр.д. № 582/2008 г. по описа на Районен Съд Несебър е извършена делбата между страните, допусната с решение № 15/14.01.2013 г. г., постановеното по същото дело, като съдът се е произнесъл и по предявените от страните сметки. Решението е било ожалвано частично, за което е постановено Решение № III-137/ 29.11.2016 г. по в.гр.д. № 165/2016 г. на Окръжен съд Бургас, допълнено с Решение № III-27/ 18.01.2017 г. на същия съд. С решение № III-175/ 26.02.2018 г. по в.гр.д. № 165/2016 г. на Окръжен съд - Бургас, съдът е отхвърлил молба на ищеца за тълкуване на Решение № III-137/ 29.11.2016 г. по в.гр.д. № 165/2016 г. по описа на съда.
Видно от доказателствата по делото, на 08.12.2017 г. ищецът подал молба до Районен съд - Несебър, с която поискал тълкуване на постановеното от последния решение № 15/ 14.01.2013 г. г. по гр. д. № 582/2008 г. по описа на съда, относно това, дали постановените с него привремени мерки касаят обезщетение за ползването само на делбените недвижими имоти или и за ползването на движимите вещи, както и какво следва да се разбира под израза „приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт“. С определение № 18 от 11.01.2018 г., съдът е постановил тълкуване на диспозитива на посоченото решение, като е уточнил, че привременните мерки за месечно обезщетение в размер на 2 579,17 лева в полза на К. Г. касаят лишаване от ползването на съсобствените недвижими имоти – западен близнак от двуетажна жилищна сграда – близнак и източен близнак – семеен пансион на 4 етажа, а изразът „приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт“ следва да се тълкува като до окончателно извършване на делбата.
Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 471/ 14.03.2018 г. по гр.д. № 211/2018 г. на Окръжен съд Бургас. От представеното по делото съдебно удостоверение изх. № 3507/ 16.11.2017 г. на Районен съд Несебър е видно, че решение № 155 от 26.10.2015 г., постановено по гр.д. № 582/2008 г. по описа на съда, е вляло в сила по различно време за отделните негови чести, като по отношение на извършването на делбата върху делбените недвижими имоти (за част, от които се постановените привременни мерки), решението е влязло в сила на 21.11.2015 г.
С. У. е подал искова молба против К. Г., за приемане на установено, че ищеца не дължи на ответницата сумата от 58 031.33 лв. като претендирано от последната месечно обезщетение от по 2579.17 лв. за ползване на недвижими имоти, считано от 22.11.2015 до 07.10.2017г., по изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с 4 район на действие ОС-Бургас, за което е било образувано гр. д. № 1214/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас. На 14.08.2018 г., в производството по посеченото дело, Окръжен съд - Бургас е издал обезпечителна заповед, с която е допуснал обезпечение на предявения иск, чрез налагане на обезпечителна мярка: спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов с район на действие ОС-Бургас, по отношение на търсените от К. Г. на основание изпълнителен лист издаден на 03.07.2013 г. по гр.д. № 1582/2008 г.по описа на РС – Несебър суми, до размера на 58 031,33 лева. С решение № 198/ 31.05.2019 г. по гр. д. № 1214/2018 г. на ОС-Бургас, съдът е приел за установено, че ищецът С. Ж. У. не дължи на ответницата К. Н. Г. вземания по изпълнително дело № 20167050401080 по описа на ЧСИ Илко Бакалов, рег. № 705 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, а именно: сумата от 58 031.33, представляваща месечно обезщетение в размер на 2579.17 лв. за периода от 22.11.2015 до 07.10.2017г. Решението е потвърдено с решение № 94/ 08.11.2019 г. по в.гр.д. № 276/2019 на Апелативен съд Бургас и не е допуснато до касационно обжалване с определение № 598/ 02.07.2020 г. по гр.д. № 1261/2020 г. на ВКС.