Решение № 5137 от 12.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5137 гр. София, 12.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100509553 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Столична община-длъжник по изп.д.№ 20248450400044 по описа на ЧСИ П.М. срещу постановление за разноски № 644 от 10.07.2024 г., с което е оставено без уважение възражението му за прекомерност на приетите за събиране разноски.Жалбоподателят излага доводи, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, която да обуславя приемането на адвокатски хонорар в размер на 400 лв., за който няма доказателства, че е действително платен.Твърди, че единственото извършено действие от процесуалния представител на взискателя е депозирането на молба за образуване на изпълнителното производство, за което съгласно по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения му се следва възнаграждение от 200 лв. без ДДС.Същият не е извършвал действия на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело с цел удовлетворяване на парични вземанията по смисъла на чл.10, ал.2, т.2, за да му се дължи възнаграждение над 200 лв.Твърди, че посочването на изпълнителен способ не представлява действие по подене на изпълнителното дело, а е част от реквизитите на молбата за 1 образуване на изпълнително дело.Излага доводи, че дори и сумата от 400 лв. да е била изплатена от взискателя, не е налице основание за заплащането му, тъй като посоченият изпълнителен способ е бил напълно достатъчен с оглед личността на длъжника за успешно удовлетворяване на вземането, като едновременно с това в срока за доброволно изпълнение е била погасена дължимата по изпълнителния лист сума.Моли съда да отмени постановление за разноски № 644 от 10.07.2024 г. по изп.д.№ 20248450400044 по описа на ЧСИ П.М., да намали размера на приетото адвокатско възнаграждение до минималния такъв от 200 лв. без ДДС по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да намали пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер на събраното от ЧСИ адвокатско възнаграждение.Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба- П.Л.П. оспорва същата.Твърди, че адвокатското възнаграждение, уговорено с договор за правна помощ от 13.05.2024 г. е платено в брой, като договорът има характер на разписка за получаването на сумата.Твърди, че длъжникът е могъл да избегне възникването на задължение за разноски в изпълнителното производство, като плати сумата доброволно след влизане в сила на решение № 2983/03.05.2023 г. по адм.д.№ 5896/22 г., 39 с-в на АССГ.Оспорва твърдението на жалбоподателя за извършено плащане на сумите по изпълнителния лист.Излага доводи, че аргументът, че личността на длъжника е достатъчно основание за успешно удовлетворяване на вземането и затова не се дължи възнаграждение на адвокат за действия по водене на изпълнителния процес, е неоснователен, тъй като в обжалваното постановление № 644/10.07.2024 г. ЧСИ е посочил, че съгласно удостоверение на НАП от 14.06.2024 г. Столична община има публични задължения в размер на 4 270,14 лв.Твърди, че защитата на взискателя не се състои единствено в подаване на молба за образуване на изпълнително дело, а се изразява в конкретно посочения в молбата по чл.426, ал.1 ГПК изпълнителен способ-запор на банкови сметки на задълженото лице, както и депозиране на становища във връзка с подаденото от длъжника възражение и жалба.Твърди, че претенцията за разноски за настоящото производство е неоснователна, тъй като в случая предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на съдебния изпълнител, който е субект на отговорност за обезщетяване на причинените от тях вреди и процесуалният способ за защита на длъжника е общият исков 2 ред.Моли съда да остави частната жалба без уважение.

ЧСИ П.М. излага мотиви за неоснователност на жалбата, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. и дължимата сума не е погасена в срока за доброволно изпълнение /поканата за доброволно изпълнение е получена на 19.06.2024 г., а дължимата сума е постъпила на 16.08.2024 г./.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по изпълнително № 20248450400044 по описа на ЧСИ П.М. е образувано на 31.05.2024 г. по молба на П.Л.П. въз основа на изпълнителен лист за присъдени разноски на взискателя с решение № 2983/03.05.2023 г. по адм.д.№ 5896/22 г., 39 с-в на АССГ за сумата от 1 696,55 лв., присъдена на длъжника и с решение № 3674/26.03.2024 г. по адм.д.№ 7573/23 г. на ВАС за сумата от 1 254,80 лв., присъдена по равно между длъжниците СО и „МДТ-03“ ООД.С молбата взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника.

Към молбата са приложени изпълнителни листове от 21.05.2024 г. по адм.д.№ 5896/22 г. на АССГ, 39 с-в за осъждане на „МДТ-03“ ООД и Столична община да заплатят по равно на П.Л.П. сумата общо в размер на 1 254,80 лв., както и за осъждане на Столична община да заплати на П.Л.П. сумата от 1 696,55 лв.-разноски по делото.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ и процесуално представителство с уговорено възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер на 400 лв. без ДДС, като е посочено, че договорът служи като разписка за получаване на уговореното възнаграждение.

На 19.06.2024 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение с посочен размер на дължими разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 400 лв.

На 24.06.2024 г. длъжникът е подал възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение, посочено в поканата за доброволно изпълнение и е поискал същото да бъде намалено на 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г., като в случай, че възражението бъде уважено, да се намали и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

С разпореждане изх.№ 644 от 10.07.2024 г. ЧСИ е оставил без уважение 3 молбата на длъжника за намаляване на приетия по делото адвокатски хонорар.Постановлението е връчено на длъжника на 11.07.2024 г.

Частната жалба срещу разпореждането от 10.07.2024 г. е подадена на 16.07.2024 г.

Видно от находящото се по изпълнителното дело извлечение от разплащателна сметка дължимата сума по изпълнителното дело е постъпила на 16.08.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.Частната жалба се подава в 2-седмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи-от деня на съобщението /чл.436, ал.1 ГПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

Съдът намира, че в случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.2 от цитираната наредба, тъй като освен подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, в която взискателят следва да посочи способи за изпълнение съгласно изискванията на чл.426, ал.2 ГПК, същият не е извършил други действия, които да са насочени към извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането.Изготвянето на становище по възражението за прекомерност и по частната жалба не представляват действия, насочени към удовлетворяване на вземането.

Поради изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се отмени, а адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя да се намали до размера на 200 лв. с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/04 г.Намаляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е последица от намаляването на размера на адвокатското възнаграждение и 4 следва да се определи от ЧСИ.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за настоящото производство в размер на 75 лв. /50 лв.-юрисконсултско възнаграждение и 25 лв.-държавна такса/. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по частната жалба за за недължимост на разноски за настоящото производство, тъй като съгласно разпоредбата на чл.81 ГПК с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноските.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане, обективирано в съобщение с изх.№ 644 от 10.07.2024 г. по изп.д.№ 20248450400044 по описа на ЧСИ П.М., с което е оставена без уважение молбата на длъжника Столична община за намаляване на адвокатския хонорар на пълномощника на взискателя, В. К.

ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя по изп.д.№ 20248450400044 по описа на ЧСИ П.М. до размера на 200 лв.

ОСЪЖДА П.Л.П. с ЕГН ********** и с адрес: гр.София, жк „**** да заплати на Столична община с адрес на управление: гр.София, ул.

„Московска“ № 33 сумата 75 лв. на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5