Решение № 335 от 30.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. Велико Търново, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20264100500221 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „ВиК Йовковци“ ООД въззивна жалба против Решение Рег.№ 1442 / 27.10.2025г., постановено по гр.д. № 736/2025г. по описа на Районен съд-Велико Търново, с което е осъден „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД, ЕИК: 104055066, със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. „П. Яворов” №30, да заплати на Х. С. А. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул.

***, сумите от 15364,03 лв. /петнадесет хиляди триста шестдесет и четири лева и три стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждане на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *** и на построените в него сгради с идентификатори ***.3 и ***.4, причинени от повреда на водопровод на 20.09.2024г. в гр. ***, ул. ***, 930,72 лв. /деветстотин и тридесет лева и седемдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 20.09.2024г. до 26.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2025г. до окончателното изплащане на задължението, както и 3408,82 лв. /три хиляди четиристотин и осем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски, като е отхвърлен искът по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата от 15364,03 лв. до 15937,87 лв. и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в частта за разликата от 930,72 лв. до 965,48 лв. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в осъдителната му част, както следва :

1

- съдът не е обсъдил всички доказателства и изводите му по фактите са непълни. Свидетелските показания не са обсъдени в тяхната съвкупност и липсват мотиви защо съдът не кредитира част от свидетелските показания.

- неправилно е отказано да се съберат поискани релевантни за спора доказателства.

- липсват мотиви относно съпричиняването, експертизите не са анализирани пълно.

Нарушени са разпоредбите на чл. 7, 10 и 12 от ГПК . Неправилни са изводите на съда относно приложението на материалния закон, като според жалбоподателя не е доказано наличието на причинно следствена връзка между аварията и твърдените увреждания на имущество на ищеца.

Неправилно не е зачетено съпричиняването на вредите от самия ищец, изразяващо се в изграждане на сграда върху водопровод и в неуведомяване на ответника за съмнения за възникнала авария. Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение, като се посочва, че той е прекомерно завишен.

Развиват се подробни доводи и се отправя молба към съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да отхвърли предявените искове.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Развива доводи защо според него искът е доказан и по основание, и по размер, оспорва доводите на жалбоподателя. Отправя искане към въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение 2 първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно в частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2186,61 евро ( равняваща се на 4276,64 лв.) главница и сумата от 130,11 евро мораторна лихва върху същата за периода от 20.09.2024г. до 26.02.2025г. ( равняваща се на 254,47лева.).

Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът Х. С. А., твърди, че е съсобственик на дворно място в гр. ***, ул. ***, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

***, заедно с построените в него жилищна сграда, гаражи и стопански постройки. Изтъква се, че на 20.09.2024г. около 15:00 часа е установена авария на водопровода, преминаващ в близост до южната граница на имота, от която последвало наводняване на дворното място и постройките, а оттам и възникване на пукнатини и деформации по тях, стойността за отстраняване на които е 15937,87 лв. Твърди, че е подал сигнал до към ответното дружество, за да бъде спряна водата, но получил отговор, че поради заетост спирането може да се извърши след края на работния ден. След започване на пропадане и слягане по повърхността на почвата до оградата на имота на ищеца се появили пукнатини и деформации в постройките, оградата на имота, вътрешната циментова настилка и това затруднило затварянето на металната вход на врата на гаража и двора. Ищецът се обадил в Община ***, като представител на общината посетил на място имота и установил, че изтичащата вода е от подземно преминаващ уличен водоснабдителен водопровод, в непосредствена близост до югоизточната граница на имота. Водата била спряна едва в 20 ч. На следващия ден аварията била отстранена, но мястото на изкопа, което започнало да се сляга, довело до допълнителни увреждания на имота. Според ищеца отговорността за причинените вреди е на служителите на ответника, които не са извършили своевременен ремонт на водопровода и неизпълнението на задължението им е създало предпоставки за увреждане имота на ищеца. Навеждат се доводи, че бездействието е довело до изпадане на ответника в забава и до възникване на задължение да плати обезщетение от 965,48 лв. периода от 20.09.2024г. до 26.02.2025г. Поради изложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва основателността на исковите претенции. Твърди, че е изпълнил задължението си своевременно да отстрани аварията на водопровода като изтъква, че вредите на намиращите се в имота на ищеца сгради са резултат от изграждането им в противоречие със строителните изисквания и неподдържането им в добро състояние. Навежда възражение за съпричиняване на вредите, с мотив, че ищецът не е положил необходимата грижа за имотите си и те са изградени некачествено и без наличието на строителни книжа за изграждането им. С оглед изложеното се отправя искане за отхвърляне на 3 предявените искове и за присъждане на разноски.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

От правна страна въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане ( чл. 49 от ЗЗД ) са правилни.

По делото се установява, че ищецът притежава имот в град *** и че в близост до имота му на посочената в исковата молба дата е възникнала авария на водопровода, стопанисван от ответното дружество, чиито служители отговарят за поддръжката и правилното му експлоатиране. От приложената към делото документация относно отразяване на сигналите за аварии, подавани към ответника, се установява, че на 20.09.2024г. в дружеството е приет сигнал за авария на адрес ул. *** в град ***, в 15.30 ч. От показанията на свидетелите, разпитани по делото – св. А. Д. и П. П., както и тези на П. Т., Г. С. и Р. Л. се установява, че след подаване на сигнал при ответника, сигнал за аварията е подаден и в Община ***. Свидетелят П. – служител на Община ***, е съдействал на ищеца, посетил е имота и е осъществил контакт с ответното дружество за предприемане на действия по отстраняване на аварията. Всички свидетели са единодушни, че водоподаването в квартала, където се намира имотът на ищеца, е спряно в 20 ч. на 20.09.204г., а аварията е отстранена на следващия ден около обяд. През периода от подаване на сигнала за аварията, до спиране на водоподаването според свидетеля С. е започнала да блика вода от мястото, където е била аварията, а според свидетеля Л.служител на ответника, не е имало видими признаци за авария, но такава е установена със специализирана техника и в последствие е избил теч от южната страна на имот номер три на ищеца. За теч на мястото на аварията съобщава и свидетелят Д.. Свидетелят Д. и свидетелят П., както и свидетелят С. сочат, че са установили видими вреди напуквания , по гаража и външната тоалетна на имота на ищеца.

Заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, изготвено в производството по обезпечаване на доказателства по делото от вещо лице М.Д., е констатирало наличието на вреди по външната тоалетна, изградена в имота на ищеца, повреди на склада ( ползвано преди за външна баня), повреди на лятна кухня, повреди на бетонова настилка в дворното място на ищеца, повреди на бетоновата настилка южно от сградите, като същите са описани подробно. Заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице М. Д. посочва, че напукванията, констатирани по сградите, собственост на ищеца, са се получили от хоризонталния натиск на водата, която е навлязла в имота от югозапад.

Вещото лице инж. М. Д. сочи, че за изграждането на една от увредените в следствие на процесната авария сгради - тази, обозначена под № 4 на скицата 4 към заключението, или сграда с кадастрален номер *** по кадастралната карта на град ***, липсват строителни книжа, като по преценка на вещото лице тя е изградена през периода 1980- 1990г. Другата , увредена при аварията сграда- собственост на ищеца, тази с идентификатор *** съгласно извършената от вещото лице проверка, е изградена в съответствие с техническите изисквания и правила, при наличието на издадено разрешение за строеж.

Съдът кредитира двете заключения на съдебно-технически експертизи като компетентни и обосновани. Двете заключения не си противоречат, а се допълват, а в същото време кореспондират и с останалите събрани по делото доказателства.

Що се касае до наличието на виновно поведение у служителите на ответното дружество, на които то е възложило изпълнението на дейностите по поддръжката и правилната експлоатация на водопреносната мрежа , в случая според настоящия състав такова е налице. По делото е установено, че е настъпила авария на водопровода, стопанисван от ответника, като от момента, в който признаците за нея са били вече видими – напукване на стени, пропадане на част от засегнатите сгради в имота на ищеца и теч, до момента на предприемане на действия, чрез които, от една страна да се преустанови течът на вода, а от друга - да се поправи увреденият водопровод и така да се възстанови нормалното функциониране на водопроводната мрежа, е изминал период от около четири часа,. Това неминуемо е довело до водонасищане на почвите в района на южната граница на имота на ищеца и оттам – до пропукванията по сградите, построени на тази граница и по настилката около тях и в имота на ищеца. За това, че именно водонасищането, настъпило в следствие на увредения водопровод, е довело до вредите в имота на ищеца заключенията и на двете изслушани по делото експертизи са категорични.