Решение № 378 от 13.03.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 378

Видин, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - II-ри тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

НИКОЛАЙ ВИТКОВ

Членове:

БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА

БОРИС БОРИСОВ

При секретар МАРИЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия БОРИС БОРИСОВ канд № 20267070600047 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -Видин, против решение № 45/16.12.2025г., постановено по АНД № 182/2025г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е отменено Наказателно постановление №05-2500144/26.08.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, с което на ответника по касация на основание чл.416,ал.5 от КТ във вр. с чл.414,ал.3 от КТ за нарушение на чл.61,ал.1 във вр. с чл.1,ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв .

В жалбата се развиват съображения, че решението е незаконосъобразно, като наведените доводи сочат на нарушение на материалния закон като въведено касационно основание за отмяна на решението. Сочи се, че е използвана законовата възможност на чл. чл.416,ал.3 от КТ като актът е изпратен по пощата като препоръчано писмо с обратна разписка на адреса по седалището на дружеството, където е получен и е надлежно връчен на лице приело книжата от името на управителя на дружеството. Наведени са доводи, че управителят е получил КП с резултата от извършената проверка лично, поради което е запознат с констатациите за извършени нарушения, също лично управителят е получил поканата за съставяне на акта, но не се е явил, което соч, че АУАН е достигнал до дружеството. Сочи се също така, че наказателното постановление е изпратено също по седалището на дружеството и е получено от съдружник, като дружеството е узнало за наказателното постановление и го е обжалвало в предвидените срокове, с което е реализирал пълноценно правото си на защита. Иска се да бъде отменено решението на Районен съд Белоградчик и потвърдено наказателното постановление. Оспорват се и присъдените разноски, като се иска от съда същите да бъдат намалени. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Не се претендират разноски за настоящата инстанция.

Представител на Окръжна прокуратура Видин не е взел участие в производството.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните, посочените касационни основания в жалбата и при служебна проверка за валидността , допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обстоятелствата, установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел, се споделят и от административния съд. Въз основа на нея районният съд е изградил правилни правни изводи. На основание чл.221,ал.2,изр.2 от АПК препраща към мотивите на същия.

С оглед оплакванията в жалбата следва да бъде посочено и следното: Не е спорно по делото, това е прието и от районния съд, че за съставяне на акта дружеството, чрез неговия представляващ, е било надлежно поканено, но управителят не се е явил след като е бил надлежно поканен, поради което и районният съд е приел, че са били налице условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя.

Спорно по делото е дали актът е редовно предявен на нарушителя.

Установява се по делото, че съставеният АУАН е изпратен на нарушителя по седалището на дружеството като препоръчана пратка с обратна разписка, като пратката е връчена по седалището и получена от лицето Т. С. без посочено качество или представено пълномощно. Същата е подписала и разписката за връчване на акта, като отново не са удостоверени горните обстоятелства.

Няма доказателства за това АУАН да е връчван или предявяван на нарушителя, респ. на управителя на дружеството или на надлежен негов представител лично или по друг начин, преди изпращането на АУАН по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на дружеството, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ.

При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че актът не е надлежно предявен на нарушителя, което нарушението на императивните правила на ЗАНН е основание за неговата отмяна.

Направените от районния съд правни изводи се споделят от настоящата инстанция.

Безспорно в конкретния случай при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които водят до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя.

В тежест на административно-наказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно спазването на процесуалните правила и извършването на административното нарушение.

Административно-наказателното производство е проведено в нарушение на чл.43 от ЗАНН и чл.416,ал.3 от КТ.

Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН урежда предявяването на акта, като в нея е разписано, че актът се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише. Ал.4 на чл.43 също урежда предявяването и подписването на АУАН, когато е съставен в отсъствие на нарушителя. Редът за извършването на тези две действия – предявяване и връчване, при условията на ал.4 е чрез изпращане на съответната служба, а ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя. С разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ е регламентирано връчването на АУАН, съставен за нарушения на трудовото законодателство, но както в ЗАНН, така и в посочения текст правилото е, че АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис. Едва при невъзможност да му се връчи лично, актът се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, което всъщност е изключение от общото правило за личното връчване на нарушителя срещу подпис.

В конкретния случай не е извършено връчване на АУАНа в съответствие с разпоредбата на чл.416,ал.3 от КТ. След съставянето на АУАН същият е изпратен направо по пощата по седалището на дружеството, като не е направен опит да бъде връчен на адресата. Видно от разпоредбата на чл.416,ал.3 от КТ следва да бъдат изчерпани всички възможности за връчване на АУАН лично на нарушителя, респ. неговия представител, а при невъзможност да се връчи лично следва връчването да се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган. В случая от административния орган не са ангажирани каквито и да е доказателства и за изпълнение на тази процедура-поставяне на съобщение на таблото за обявления кумулативно с поставяне на съобщение на интернет страницата на органа. Следва да се има предвид, че в случая не се установява невъзможност актът да бъде връчен лично на представляващия дружеството. Касае се за нередовно връчена обратна разписка и акт-липса на данни за качеството на лицето, което е получило пратката и подписало акта, а не за невъзможност да се връчи на представляващия. Нормата на чл.416,ал.3 от КТ е категорична, че следва да бъде връчен актът лично, най-малкото на лице, на което е възложено получаването на книжа, като само при невъзможност се пристъпва към поставяне на съобщение, както на таблото за съобщения, така и на интернет страницата. В случая такава невъзможност не се установява, но не се установява и редовно връчване на акта, който изобщо не е връчен на представляващия дружеството, нито на надлежно упълномощено лице. Не са ангажирани и каквито и да е доказателства за качеството на лицето, получило пратката и дали същото би могло да приема книжата. Видно от вписванията в ТР лицето е било управител дружеството, но считано от 07.04.2025г. това обстоятелство е заличено. Не е видно, че същото е упълномощено да приема книжа или че изпълнява длъжност, от която да може да се направи такъв извод.

Развитите доводи от касатора, че е налице редовно връчване на акта по седалището на дружеството не могат да бъдат възприети. Именно изложените от касатора доводи, че както КП, така и поканата за акта са връчени лично на управителя, сочат, че не е била невъзможност на същия да бъде връчен и АУАНа. Не може да се приеме, че е налице редовно връчване на пратката и с оглед изискванията на чл. 6,ал.3 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/във връзка с чл. 6 , чл. 5 и чл.11 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн. ДВ, бр. 45/15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г., доп., бр. 19 от 2.03.2018 г. Съобразно установената практика на ВАС при сравнителното тълкуване на чл. 5, чл. 6 и чл. 11 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, се налага извод, че за редовното връчване на универсална пощенска пратка на юридическо лице следва да се установи на кого точно е доставена тя и какво е качеството на лицето, подписало се като получател. Горното би могло да се установи и от съпътстващите документи, вкл. би могло да бъде установено и от органа при непълнота на отразените в разписката данни. В случая от цялата административно-наказателна преписка не може да се направи извод че лицето, на което е връчвано съобщението за АУАН и е предявен самия АУАН е упълномощено лице или дори служител на дружество, като тези обстоятелства е следвало да бъдат изяснени в административно-наказателното производство, а при невъзможност да бъдат установени, АУАН да бъде предявен отново на представляващия дружеството или упълномощено лице. Изрично разпоредбата на чл.52,ал.2 от ЗАНН задължава административно-наказващият орган, ако установи, че актът не е предявен на нарушителя, да го върне веднага на актосъставителя, което не е сторено в случая.

С оглед горните съображения жалбата е неоснователна. Решението на Районен съд Белоградчик е правилно, като развитите доводи изцяло се възприемат от настоящата инстанция. НП е незаконосъобразно като издадено в нарушение на административно-производствените правила и като такова правилно е отменено от районния съд, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е и оплакването относно присъдените разноски. Същите не са прекомерни предвид извършените процесуални действия по делото, като преценката на районния съд за липса на основание за намаляването му като завишено следва да бъде възприета.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №45/16.12.2025г., постановено по АНД № 182/2025г. по описа на Районен съд Белоградчик.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: