Решение № 1408 от 19.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1408 гр. Варна, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502594 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. А. И. срещу Решение № 3818/29.10.2025 г., постановено по гр.д. № 8840/2025 г. по описа на Варненски районен съд, XIX състав, с което са наложени мерки за защита на Г. Г. И. за осъщественото спрямо нея домашно насилие от негова страна, както следва: задължен е да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН; отстранен е от съвместното с И. жилище с адрес гр. Б., кв. „А.”, ул. „В.А.“ № 7 за срок от шест месеца, на основание чл.5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН; забранено му е да се доближава до Г. Г. И. и жилището й в гр.

Б., кв. „А.”, ул. „В.А.“ № 7 на по-малко от 200 метра разстояние за срок от 6 месеца, на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН и е осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лева и разноски.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърде се, че са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд – недопускане 1 на поисканите от И. доказателства. Правят се следните доказателствени искания: да се приемат по делото всички неприети от ВРС писмени доказателства, представени от въззивника, вкл. и разпечатките от Вайбър кореспонденцията между страните, снимки на съвместно обитаваното жилище, извлечение от банкова сметка, искова молба на И. по чл. 49 от СК, СТЕ за установяване истинността и съответнствието между хартиените и дигиталните носители, да се допусне събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които да установят отношенията между страните и за опровергаване твърденията за осъществено домашно насилие.

Въззиваемата Г. Г. И. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните им представители, поддържат изразената позиция по спора, като се претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на Г. Г. И. против И. А.

И. с правно основание чл. 4, ал. 1, вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита срещу съпруга й поради осъществено от него домашно насилие, изразяващо се в психическо, емоционално и физическо такова чрез отправяне на обиди, заплахи, замеряне с предмети, посягане, блъскане, бутане, хвърляне на предмети и чупене в периода от 17.05.2025 г. до 27.06.2025 г., а именно: задължаване да се въздържа от актове на домашно насилие, да се отстрани от съвместно обитаваното с И. жилище с адрес гр. Б., кв. „А.”, ул. „В.А.“ № 7 за срок от шест месеца, да се забрани да се доближава до съпругата му и жилището й в гр. Б., кв. „А.”, ул. „В.А.“ № 7 на по-малко от 200 метра разстояние за срок от 6 месеца.

Ответникът И. А. И. оспорва молбата като твърди, че не е упражнявал домашно насилие над молителката.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Молбата с правно основание чл. 4 от ЗЗДН е допустима, тъй като за предявяването й е налице правен интерес и същата е депозирана в съда в рамките на преклузивния срок по чл.

10, ал. 1 от ЗЗДН.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

В конкретния случай твърденията на молителката са за осъществено спрямо нея психическо, емоционално и физическо насилие от страна на брачния й партньор, изразяващо се в психическо, емоционално и физическо такова чрез отправяне на обиди, заплахи, замеряне с предмети, посягане, блъскане, бутане, хвърляне на предмети и чупене в периода от 17.05.2025 г. до 27.06.2025 г.

Не се спори, че страните са съпрузи, като и че от брака им са родени две 3 деца, пълнолетни към настоящия момент. Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин твърдяното от молителката упражнено спрямо нея психическо насилие, макар и не в заявения обем, а именно: отправяне на обиди, участие в скандали, завършващи със счупени предмети.

Горното се установява от показанията на свидетеля Атанас А. – син на страните, който макар и да не конкретизира отделни актове на домашно насилие, освен един такъв през м. юли 2025 г. – извън процесния период, установява, че отношенията между страните са влошени и между тях често са възниквали скандали на битово ниво, отправяни са обиди към молителката, виждал е счупени предмети след скандалите. Същият свидетел обаче не е очевидец на осъществено физическо насилие спрямо майка му, както и на следи от такова, а живеят в една къща. Не се установи и отправяни заплахи от какъвто и да е характер към И. или трети лица от страна на баща му, както и на такива с притежваното от него огнестрелно оръжие.

Правото на чест и достойнство на личността е правно значима ценност, която е защитена от законоустановения ред в Държавата като субективно право от категорията на абсолютните права /арг. и от чл. 32, ал. 1 от Конституцията/. Казването или извършването на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие или пред трети лица е противоправно деяние – обида, което накърнява правото на чест и достойнство на лицето, положителната обществена оценка за личността му, както и неговата самооценка.

Унизителният характер на казаното, преценено на плоскостта на общоприетите морални и обществени разбирания за необходимото отношение към другите членове на обществото въобще и на по-силното основание към съпругата ти, се извлича от възприемането им от пострадалия; от субективното виждане и оценка на извършителя на обидата за личността на пострадалия и обективната му годност да накърни достойнството на пострадалия, което според господстващия морал е неприлично, вулгарно и цинично. В този смисъл обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес.

Въззивният съд намира за нужно да отбележи, че предназначението на ЗЗДН е да дава бърза и ефективна защита на лица, които имат нужда и се 4 намират в риск. Доколкото причина за конфликтите между страните е разстройство в брачните им отношения, който въпрос подлежи на разглеждане и решаване по специалния ред, предвиден в СК, от който страните са се възползвали предвид наличието на висящо дело за развод между тях по чл. 49 от СК, то редът на разрешаване на този конфликт не е чрез отправяне на обиди към другия съпруг и участие в скандали, като правилно такова поведение е санкционирано от ВРС по реда на ЗЗДН.

В настоящото производство обаче не се установява въззивникът да е отправял заплахи към молителката – вербално или с огнестрелно оръжие, нито физическо такова - да я е замерял с предмети, да е посягал да я удря, да я блъска и да я бута.

Съгласно § 1а от ЗР на ЗЗДН приложими, въпреки характера на производството, са разпоредбите на ГПК. Целта на производството е да се установи твърдяното правонарушение /психически тормоз спрямо молителката/. Тежестта на доказване лежи върху нея, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Разширени сравнение с ГПК са възможните и допустими доказателствени средства, като законът изрично придава доказателствена стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Въз основа на комплексната преценка на доказателствата, съдът намира молбата на И. за защита срещу домашно насилие осъществено спрямо нея е основателна досежно претендираната мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. Смисълът и целта на закона е именно упражняването на превенция срещу случаите на домашен тормоз, а не толкова в санкционирането му. Тази форма на принуда над личността е трудна за разкриване поради характера на отношенията и връзките на лицата засегнати от нея. Молителите често са и обективно възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ за защита по реда на ЗЗДН. В това производство съдът разполага с разширен инструментариум от доказателствени средства – чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 и 2 от ЗЗДН. Още повече, че в конкретния случай са налице и гласни доказателства, подкрепящи твърденията на И. – свидетелските показания на сина на страните, като последните обаче се ценят във връзка с разпоредбата на чл. 172 от ГПК.

Постановените мерки от ВРС съгласно чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, а 5 именно: да бъде отстранен съпругът от съвместно обитаваното с И. жилище с адрес: гр. Б., кв. „А.”, ул. „В.А.“ № 7 за срок от шест месеца, на основание чл.5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН и да му се забрани да се доближава до Г. Г. И. и жилището й в гр. Б., кв. „А.”, ул. „В.А.“ № 7 на по-малко от 200 метра разстояние за срок от 6 месеца, на основание чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН обаче водят до прекалено ограничаване на правната сфера на въззиваемия с оглед на установената по делото фактическа обстановка. Още повече, че от събраните гласни доказателства по делото се установи, че И. в началото на м. юли 2025 г. се е изнесъл от семейното жилище, от тогава не поддържа контакт с молителката, както и не търси такъв. Съдът разполага с възможност служебно да прецени, коя от мерките на закрила предвидени в чл. 5 от ЗЗДН да приложи спрямо извършителя. Настоящата инстанция намира, че по отношение на ответника следва да бъде наложена само мярката предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а именно: да се задължи същия да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И..

След извършена оценка на риска по методиката на чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН настоящата инстанция установи, че е налице ниско ниво на риск, т.е. не са налице фактори, които да сочат вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице. Единственият критерий, който може да се счита като обективен риск за пострадалата е притежаването на огнестрелно оръжие от страна на И., без обаче да има, каквито и да е данни, че същият е заплашвал с него живота и здравето на молителката или на трети лица. Отделен е въпросът за субективните възприятия на И. досежно възможността на съпругът й да я нападне, удари, малтретира или убие. Дори и положителният отговор на тези критерии не покачва риска за нея от ниско на средно ниво.