Решение № 215 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от И. Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110208709 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ",,***'', ЕИК ,,***'', чрез адв. И. З. – САК, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-2500318 от 16.05.2025 г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" - София (ДИТСофия), с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука" (Наредбата).

В жалбата бланкетно са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи се, че НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон и деянието е несъставомерно от обективна страна. При така изложеното е направено искане за отмяна на НП.

В съдебно заседание, дружеството–жалбоподател, редовно призовано, представлява се от адв. З., който поддържа подадената жалба. Излага, че към 10.04.2025 г. И. Ю. не е имал договор с дружеството, поради което не е имало задължение да бъде застрахован. Намира, че е налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Т., който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави 1 възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът след анализ и оценка на събраните доказателства по делото и въз основа на закона, приема, че от фактическа страна се установява, следното:

Търговското дружество ",,***'', ЕИК ,,***'', извършвало икономическа дейност с трудов травматизъм по-висок от средния за страната, а именно свързан със строителство на жилищни и нежилищни сгради, с код по класификатора на икономическите дейности 41.20. Дружеството осъществявало част от своята дейност в обект „,,***''“, УПИ XV-2567, с идентификатор ,,***'', кв, 9, м. „Дружба 2“ по плана на гр. София, район „,,***''“, гр. София.

В периода 10.04.2025 г. до 30.04.2025 г. на място и в Д „ИТ“ София били извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на жалбоподателя, която била отразена в протокол за извършена проверка № ПР 2515679 от 30.04.2025 г. При извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство било установено, че жалбоподателя, в качеството на работодател, извършва икономическа дейност с трудов травматизъм повисок от средния за страната в горепосочения строителен обект. При извършването на проверка по документи в Д „ИТ“ София било установено че на 10.04.2025 г. бил сключен трудов договор № 4 между жалбоподателя и И.С.Ю., ЕГН **********, който бил назначен на длъжност „монтажник, окачени тавани“. При посещението на място в обекта на дейност било установено, че на строителната площадка работи И.С.Ю., който лепил изолация. С оглед естеството на изпълняваната работа и завишението в коефициента на трудов травматизъм за този вид дейности, било констатирано, че работодателят не е осигурил застрахователна защита на И.С.Ю., което полагало работа в стопанисвания строителен обект. Установено било, че работодателят не е изпълнил задължението си да застрахова за риска "трудова злополука" своя работник, към деня на сключване на трудовия договор, за което било отразено в протокола за извършена проверка № ПР2515679 от 30.04.2025 г., че жалбоподателя, в качеството му на работодател, е допуснало нарушение на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука" В деня следващ проверката на място в обекта, а именно на 11.04.2025 г. жалбоподателят сключил задължителна застраховка "Трудова злополука" към ",,***'', обективирана в застрахователна полица № ,,***'' от 11.04.2025 г. ведно със списък на застрахованите лица по полицата, в който под № 5 фигурирал и назначеният на длъжността "монтажник окачени тавани", И.С.Ю., с което за него възникнала възможността да се ползва от застрахователната закрила на сключения договор.

С оглед на това актосъставителят главен инспектор В. приел, че към 10.04.2025 г. – датата на проверката, с работника И.С.Ю., същият не е имал сключена застраховка "трудова злополука", което било в нарушение 2 изискванията на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", поради което съставил АУАН № 22-2500318 от 30.04.2025 г. срещу дружеството-жалбоподател, за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението да застрахова работника Ю. за риска "трудова злополука". Препис от акта е връчен на представител на жалбоподателя по надлежния ред, при което не са направени възражения срещу констатациите в него.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 22-2500318/16.05.2025 г. на директора на ДИТ - София, с което на ",,***'', на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "Трудова злополука".

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмени доказателства по делото – показанията на св.Н. В..

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В., който е извършил проверката, като от показанията му се установява, че Ю. е заварен да полага труд на обекта, както и че по справка в ТД – НАП трудовия договор между жалбоподателя и Ю. бил подаде н за вписване на 10.04.2025 г. преди проверката, също и застраховката „Трудова злополука“ е била сключена на 11.04.2025 г., с действие от 12.04.2025 г.

Така изложеното намира опора в приетия по делото писмен доказателствен материал, който обективира и потвърждава изложеното от свидетеля, а именно: застрахователна полица № ,,***'' от 11.04.2025 г., трудов договор № 4 от 10.04. 2025 г. между жалбоподателя и И.С.Ю., уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че от правна стрА. се установява, следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано за това лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, с оглед на което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

По делото се установява, че към датата на съставяне на процесния АУАН, актосъставителят е заемал длъжността "главен инспектор" в ДИТ – София и е имал компетентност по съставяне на АУАН като държавен контролен орган по смисъла на чл. 416, ал. 1 от КТ. Съобразно разпоредбата н а чл. 416, ал. 5 от КТ, наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 от КТ, или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите, като в настоящия случай изпълнителните директор на ГИТ е възложил на директорите на дирекции "Инспекции по труда" такива правомощия, 3 следователно обжалваното НП е издадено от компетентен орган съобразно приложените по делото заповеди. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица, като са редовно връчени на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им.

Видно от съдържанието на АУАН и на НП е, че те съдържат достатъчно пълно и ясно описание на твърдяното нарушение, респ. правото на защита в тази насока е осигурено.

Съдът счита, че установената фактическа обстановка изпълва състава на административно нарушение, като правилно и законосъобразно е подведена под нормата на чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука".

Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ, "работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет". С тази разпоредба е предвидено задължение за работодателя, каквото качество несъмнено има ",,***'' спрямо И. Ю. да застрахова за своя сметка за риска "трудова злополука" работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, при условия и по ред, определени с акт на Министерски съвет, а именно с Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука", приета с ПМС 24 от 06.02.2006 г. /обн ДВ бр. 15 от 2006 г. /, съгласно чл. 2, ал. 1 от която: "на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната или спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната".

Описаното нарушение е от вида на продължените и неговият състав се осъществява непрекъснато до преустановяване на противоправното бездействие (несключване на необходимата застраховка). В случая такава е сключена на 11.04.2025 г. и е с начална дата на покритие следващия ден – 12.04.2025 г. Ето защо датата на нарушението правилно е определена от актосъставителя и АНО като датата на извършване на проверката на 10.04.2025 г., на която дата не е имало сключена застраховка за работника, доколкото трудовият договор е именно от тази дата. Според установената работна дейност, класифицирана в КИД като "строителство на жилищни и нежилищни сгради", същата има коефициент на трудов травматизъм 1.20 и в съпоставка със средния такъв за страната (0. 63), бележи превишение на тази си стойност, с което попада сред икономическите дейности, за които според чл. 2, ал. 1 от Наредбата е предвидено изискване за задължително застраховане на работниците. В този смисъл за жалбоподателя е съществувало 4 задължение по тази заповед да застрахова работника И. Ю., което същият безспорно не е сторил своевременно.

Задължението за сключване на такава застраховка е въведено със Закона за здравословни и безопасни условия на труд, където чл. 52 определя, че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Редът за издаване на този акт на Министерския съвет също е спазен – с ПМС № 24 от 06.02.2006 г. е приета Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука". Съгласно чл. 2, ал. 1 от тази Наредба на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Посочената в АУАН и НП длъжност е била с коефициент на трудов травматизъм над средния към датата на извършване на нарушението, следователно работникът И. Ю. е подлежал на задължително застраховане за сметка на работодателя, а неизпълнявайки това си задължение жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение.

По тази мотиви съдът приема, че нарушението правилно е квалифицирано по чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.